Събратя по санкции. Какво би донесло на Русия сближаването с Иран

Снимка: iStock by Getty Images

Събратя по санкции. Какво би донесло на Русия сближаването с Иран

Гръмки изявления, реални споразумения, но дали има нещо окуражаващо?

19:10 | 3 ноември 2022

| Автор: Никита Смагин, carnegieendowment.org

133 4896 Снимка: iStock by Getty Images

Руско-иранските отношения, които се развиват бавно, но стабилно през последните години, навлязоха в период на разцвет след избухването на войната в Украйна. В отговор на западните санкции Москва търси алтернативни партньори, включително за заобикаляне на търговските ограничения, а Иран се очертава като един от най-обещаващите. Най-голям шум предизвика използването на ирански безпилотни летателни апарати от Русия срещу Украйна, но амбициите на страните не се ограничават само до това - появяват се нови съвместни проекти в различни области, от добива на газ до самолетостроенето.

Амбициозните планове обаче не отменят факта, че обективните възможности за разширяване на руско-иранското сътрудничество са ограничени. Малко вероятно е Иран да подпомогне сериозно руската икономика чрез заобикаляне на санкциите, а дълбоката вътрешнополитическа криза затруднява изпълнението на каквито и да било споразумения с иранското ръководство.

Вълна от планове

В отговор на западната кампания за изолиране на Москва, започнала с инвазията в Украйна, руските власти се сближиха с традиционно антизападни държави. В резултат на това през 2022 г. се проведоха безпрецедентен брой срещи между високопоставени руски служители и техните ирански колеги. Само за няколко месеца Техеран беше посетен от вицепремиера Александър Новак, външния министър Сергей Лавров, няколко ръководители на руски региони и самия президент Владимир Путин.

По време на срещите много се говореше за възможността за заобикаляне на санкциите с помощта на Иран. Разбира се, това не мина без послания към вътрешната руска аудитория в желанието да ѝ се покаже, че Русия не е в международна изолация. Но имаше нещо повече от това.

Гръмките изявления бяха последвани от реални споразумения. Например, очаква се "Газпром" да инвестира 40 млрд. долара в иранския нефтен и газов сектор. В Русия ще се изнасят ирански автомобили и резервни части, както и части за самолети. Доказателство за съживяването на отношенията е разширяването на въздушните връзки между страните: в допълнение към съществуващите полети на Mahan Air и "Аерофлот", директни полети стартира и Red Wings.

Особено силен отзвук предизвика историята с използването на дронове-камикадзе от руската армия в Украйна. Иранските и руските власти категорично отричат, че това са ирански безпилотни летателни апарати, но всичко сочи точно към това. В края на октомври Главното разузнавателно управление на украинското министерство на отбраната също заяви, че по тяхна информация Ислямската република скоро ще започне да доставя ракети и на Русия.

Активността на руските власти спрямо Иран засегна и частния бизнес. През последните месеци стотици руски бизнесмени, които преди това не са си и помисляли да си сътрудничат с Иран, посетиха Техеран. В резултат на това Техеран смята, че търговският оборот между двете страни, който през 2021 г. възлизаше на 4 млрд. долара, може да нарасне един път и половина в "близко бъдеще".

Ограничено сътрудничество

Иран обаче не може да претендира за ролята на спасител на руската икономика от санкциите. Дори и прогнозите за задълбочаване на стокооборота да са верни, става дума за по-малко от 1% от общата външна търговия на Русия. Иран все още е далеч от страни като Турция, с която търговията е за около 30 млрд. долара годишно. С други думи, иранското направление не е в състояние да компенсира загубата на приходи от западните санкции.

Новите споразумения също така пораждат повече съмнения, отколкото оптимизъм. Например закупуването на части за самолети от Иран е доста екзотична идея, тъй като гражданската авиационна индустрия на Ислямската република е в криза от много години (също и поради западните санкции). Иранците произвеждат отделни части и могат да ги продават на Русия, но наскоро подписаното споразумение не може да спаси индустрията като цяло.

Подобна е ситуацията и с иранските автомобили, които са представени предимно от стари модели на френската автомобилна индустрия. Индустрията преживява трудни времена. Не е случаен фактът, че тази година иранските власти решиха да се откажат от производството на някои модели и да компенсират дефицита за сметка на внос. Основните проблеми са твърде високият разход на бензин, ниската безопасност и екологичност, високите цени в сравнение с чуждестранните аналози.

В някои области (като фармацевтиката, строителните материали и козметиката) Иран може да намери ниша на руския пазар. Потенциалът за развитие обаче, меко казано, не е безграничен.

Няма да е лесно да се реализират и мащабните руски държавни проекти в Иран. Въпросът за рентабилността на инвестициите продължава да бъде слабата им страна. Техеран не разполага с твърда валута и всяка година се бори с бюджетен дефицит. Това вече е създавало проблеми на Москва в миналото. Например въпросът за дълга на Иран към Русия за изграждането на АЕЦ "Бушер", който до 2021 г. възлизаше на поне 500 млн. долара, все още не е решен.

Новите инициативи, като изграждането на електроцентралата "Сирик" или електрификацията на железниците, се планираше да бъдат финансирани с руски заем от 5 млрд. долара. Ако с тези проекти Москва цели да увеличи политическото си влияние, този подход може би е оправдан. Това обаче изобщо не прилича на спасяването на руската икономика в условията на санкции.

Същото може да се каже и за коридора "Север-Юг", който ще свърже Русия през Каспийско море и Иран с Персийския залив и Индийския океан. Москва е готова да завърши липсващия участък от иранската железопътна линия Рашт-Астара, но е невъзможно да се разчита на помощта на Иран за модернизиране на слаборазвитата инфраструктура на страната. В резултат на това коридорът "Север-Юг"е вероятно ще бъде стартиран, но е почти невъзможно той да замени традиционните логистични маршрути, които Русия използваше преди войната.

Заплаха от нестабилност

Сложната вътрешнополитическа ситуация в Иран може да създаде допълнителни трудности за всички проекти. Страната преминава от една вълна на протести към друга, които стават все по-мащабни и продължителни.

Последната ескалация започна през септември със смъртта на 22-годишната Махса Амини в Техеран. Момичето бе задържано от полицията за неправилно носене на хиджаб и почина два дни по-късно. Официалната версия е, че Амини е получила неочакван сърдечен удар, но протестиращите са убедени, че полицаите са я пребили до смърт.

Протестите продължават повече от месец и са безпрецедентни за Иран. Друг нов момент е, че дневният ред на народните протести за първи път е толкова ясно и безкомпромисно насочен срещу политическата система като цяло. Подобни лозунги е имало и преди, но те винаги са се основавали на икономически или конкретни политически искания, като например повторно преброяване на гласовете на избори.

Същевременно сегашният изблик на народно недоволство е още един етап от нарастващата вътрешна нестабилност в Иран. През последната година и половина различни форми на протести се провеждат приблизително всеки месец в различни части на страната.

Днешните протести все още не застрашават политическия ред. Но нежеланието на властите да правят отстъпки и задълбочаващата се социално-икономическа криза издигат проблема с протестите на ново ниво. Иранските власти могат до голяма степен да загубят контрол над ситуацията в страната и дори в някои нейни части. Венецуелизацията на Иран днес изглежда съвсем вероятен сценарий.

Нестабилността заплашва да увеличи престъпността, проблемите със събирането на данъци и трудностите при поддържането на критичната инфраструктура. Всичко това ще задълбочи проблемите на иранската икономика. Ситуацията се влошава още повече от насилствените реакции на властите срещу протестите, като затварянето на базари и търговски центрове, където има вероятност да се проведат протести, и ограничаването на достъпа до интернет. Това ниво на нестабилност създава сериозни инвестиционни рискове и е пречка за осъществяването на всяка сделка.

Негативен образ

Друга основна пречка пред сътрудничеството е, че в Иран все още е разпространен образът на Русия като за колониална сила, която иска да контролира местните ресурси. Това се дължи на историческата памет, която се свързва с опитите за експанзия на Руската империя и Съветския съюз. През февруари и март в Техеран дори имаше малки протестни акции срещу действията на Москва в Украйна. Социологическите проучвания потвърждават, че след началото на инвазията одобрението за действията на Русия в иранското общество рязко е спаднало.

Иранските власти са склонни да се вслушват в националистически настроените маси и ще им бъде трудно да представят сближаването с Русия като постижение. Големите споразумения с Москва имат потенциала сами по себе си да станат причина за протести. Можем да си припомним миналогодишните масови демонстрации в Техеран след подписването на 25-годишно споразумение за стратегическо сътрудничество с Китай.

Що се отнася до обмяната на опит между Иран и Русия относно живота в условията на санкции, иранците имат на какво да научат руснаците. Основното, което показва примерът с Ислямската република, е, че отрицателното въздействие на санкциите може да бъде смекчено, но не може да бъде неутрализирано. Днес БВП на Иран в абсолютно изражение е приблизително същият като през 2010-2011 г. По това време на Техеран беше наложен голям пакет от строги санкции. Ако обаче погледнете показателите за иранския БВП на глава от населението, то днес той ще бъде на нивото от 2004-2005 г. Така че иранският опит едва ли може да се нарече окуражаващ.

Като цяло отношенията между Москва и Техеран вече достигнаха ново ниво. И сближаването между двете страни очевидно ще продължи. Някои области, като например военнотехническото сътрудничество, изглеждат много обещаващи. Но няма смисъл да очакваме, че Иран ще може сериозно да помогне на руската икономика да се справи със санкциите.

Оригиналът на статията е публикуван тук>>>

Превод Денис Коробко Dir.bg

ИЗБРАНО