17-11-2017 20-11-2018

Румен Гълъбинов: Не ни трябва производител на дизелови коли, а на нови технологии

Възстановяването на икономиката ще започне около средата на годината, смята икономистът

19:30 | 14 януари 2021 | Автор : Георги Велев, 3е-news.net 102 10718 Снимка: Личен профил на Румен Гълъбинов във Фейсбук

Възможни са два подхода за облекчаване на положението на хората: намаляване на ставки по ДДС за храни и лекарства плюс необлагаем минимум; въвеждане на данъчна или осигурителна ваканция - за три или шест месеца, отбеляза Румен Гълъбинов.

- Г-н Гълъбинов, на какво се дължат, според вас, по-високите постъпления в хазната през изминалата година? Как така в условията на икономическа криза приходите в НАП се увеличават?

- В България по време на кризата, породена от COVID-19, ние имахме програми за подкрепа на бизнеса от страна на държавата - визирам програмите 60 на 40 и 80 на 20, които работят. Програмата за безработица, увеличението на дневното обезщетение за хора без работа, социалните програми и подкрепата за пенсионерите работят. Но това, което не се случи в България, е да имаме т. нар. данъчна и осигурителна ваканция. Какво имам предвид? Имаше държави в ЕС, които освен отсрочване на кредитите, предприеха и други мерки. При нас бе направено разсрочване на кредитите по главница и лихва и мярката към момента действа до края на март тази година. Но нямахме мярка за плащанията по различните видове данъци и осигуровки. Да, държавата пое осигуровките на хората по схемите 60 на 40 и 80 на 20, включително пое и други осигурителни плащания, свързани с безработица и социално слаби.

Но не можа да се направи данъчна ваканция за например данък "печалба" (подоходен данък). При ДДС по-трудно би могло да се въведе данъчна ваканция, понеже това е косвен данък и е свързан с потреблението. При ДДС по-скоро трябва да се целим в намаляване на ставката при дадени стоки - на храни и в магазините, на лекарства в аптеките и болниците. Казвам болниците, защото те са търговски дружества и също плащат 20 на сто ДДС за лекарства и медицински консумативи.

За подоходния данък, ако не може държавата да осигури данъчна ваканция, то поне да се въведе необлагаемия минимум, който ефективно ще намали данъка. Този пряк данък е важен за спестяванията и за някакъв вид инвестиционен процес, дори при малките бизнес обекти. Тук трябва да се реши какъв да е подхода - дали да продължим да намаляваме ДДС като ставки на храни и лекарства плюс необлагаем минимум. Или, ако това не е възможно от гледна точка на бюджета, да се мисли за някаква данъчна или осигурителна ваканция - за три или шест месеца например. Това ще е облекчение вече във фазата на възстановяването: все пак разглеждаме 2021 г. като годината на възстановяването.

Аз лично се надявам това възстановяване да започне някъде от средата на тази година и за да го стимулираме повече може да помислим за такива подходи. В този смисъл е логично данъчните приходи в България за миналата година да не са пострадали, дори напротив - да се отбелязва увеличение. А причината е, че не е въвеждана такава данъчна ваканция и не е много намаляван косвеният данък ДДС. Неговото намаление бе за заведенията, бебешките храни и стоки, което не е повлияло кой знае колко на данъчните приходи. Те не са основния източник на оборот. Голямата част от приходите идва от магазините - в тези за бързо-оборотни стоки и големите вериги.

Може да се помисли и за други финансови мерки. Например за квази парични мерки. До тях се прибягва, когато не искаме да утежняваме само с парични разходи бюджета, а например с ваучери. Така както фирмите на корпоративно ниво оптимизират разходите си с ваучери за храна за служителите, така държавата може да оптимизира разходите си с ваучери за храна за определени пострадали групи от населението. Такива може да са безработните - освен увеличение за безработица на тези хора може да се дават ваучери за храна месечно, и така тези средства пак ще отиват в хранителните магазини, защото ще могат да се употребяват там. Така ще се увеличи и търговският оборот, а това ще повлияе и на оборота на производителите на храни - местни и чуждестранни. При всички положения подобна ваучерна система ще оживи масовото потребление на стоки, към което се стремим и можем да компенсираме все още недостига на средства от износ и инвестиции. Ако ние можем сами да си помогнем с вътрешното потребление, то износът и инвестициите идват като външни постъпления и зависят от възстановяването на нашите основни търговски партньори в ЕС и еврозоната.

- Как очаквате да се развиват инвестициите у нас?

- Същото е валидно и за инвестициите и нашите партньори за тях. За тази година обаче трябва по-агресивно и атрактивно да привличаме високотехнологични инвеститори. В България вече имаме над 400 високотехнологични компании в най-различни области, но най-вече в сферата на онлайн услугите. Тоест трябва да се прицелим в привличането на някой гигант в тази област. Всички знаем кои са тези компании, те не пострадаха в тази криза, а дори на големите интернет компании пазарната капитализация се увеличи. Тоест привличането на такъв ключов инвеститор ще бъде много важно - например с вложения за един милиард долара или евро. Това да са средства, които да влязат у нас през следващите няколко години, които ще ни помогнат във възстановяването. Някои наши съседни държави вече правят това и ние не бива да изоставаме в този процес.

- Колко време още трябва да продължат да действат мерките на правителството за подкрепа?

- Аз мисля, че хоризонтът на мерките е добре да бъде поне до средата на тази година - до края на юни 2021 г. Разбира се, за някои от мерките нека да се преценява, и това ще е общо решение в ЕС, за удължаване на разсрочването на кредитите. Това решение трябва да се вземе от целия съюз, а и в еврозоната. Ние вече сме част от тази зона с присъединяването ни към инструмента ERM II миналата година. Важно е да се знае дали ще имаме още отсрочка за лихвите по кредитите с нови три или шест месеца.

Другото е за мярката 60 на 40 или 80 на 20 в различните му варианти. Тази мярка трябва да продължи до средата на годината, а за някои отрасли да се помисли добре. Например за новия летен сезон, но нека да видим как ще премине зимния сезон, който не е ясно дали ще бъде и наполовина, колкото миналия туристически сезон. Така в началото на летния сезон ще бъде важно да се обсъди как да се процедира с мерките за подкрепа. Това ще важно и за транспортния сектор, груповите пътувания. Тогава ще се види дали достатъчно добре сме успели с мерките да вдигнем и търговския оборот.

- На какво ниво е средната класа в България? Дали има достатъчни стимули за запазване на тези потребители и да не се позволи те да изпаднат в безработица например?

- Много важно е да имаме хора, които да имат доходи, които да са съразмерни и близки до средния осигурителен доход в страната. От тази гледна точка това е важно и като крайни доходи за вътрешно търсене и потребление, и като възможности за заплащане на реални доходи в осигурителни вноски в системите. На всички е ясно, че здравните и осигурителните системи пострадаха много от кризата с коронавируса. Фактически повечето от макроикономическите ни показатели през миналата година, а вероятно и през тази, ще продължат да се определят от движението на здравната картина - когато имаме влошаване на ситуацията с COVID-19, по-малко заболели и повече излекувани, не дай Боже да има и трета вълна с карантина и затваряне. И ако нямаме подобни кризи, то макроикономическите показатели ще се подобряват постепенно - ще се подобри ръстът на БВП и ще намалее безработицата. Сега основното е да се подобри здравната картина, ние вървим в правилната посока в момента.

Това не бива да ни успокоява, защото и за в бъдеще може да има подобни кризи. Интернет и онлайн бизнесът са бъдещето и ще заемат все по-голям сегмент. Голям плюс на тази криза е, че насочи образованието в тази посока. Връщането на учениците в училищата ще бъде добре, но те вече имат изградени навици за изминалата една година и имат опит във виртуалната среда. По същия начин трябва да стимулираме и здравеопазването, като то се развие във виртуална посока и да го подобрим като организация по този начин - например чрез електронни здравни карти и рецепти. При всички положение трябва да си електронизираме и дигитализираме държавната система и администрация. Те да бъдат в много по-добра форма при възстановяване от кризата и да могат по-лесно и бързо да предоставят услуги на данъкоплатците.

- Подобни действия дали могат да накарат държавата да мисли повече и за електронното управление?

- Не смятам, че трябва да съжаляваме, че не сме успели да привлечем например производител на дизелови автомобили. Вижда се, че в близките между пет и десет години тази индустрия ще намалява - както в Европа, така и в целия свят.

А индустриите, които ще се развиват, ще са свързани с интерактивни и онлайн услуги. Ако искаме инвестиции в автомобилния сектор, трябва да насочим усилията си към електромобили и други подобни видове електро- возила. Ако искаме вложения в машини, то това да са 3D принтери например. Производства в биотехнологиите също и това да са разработки на съвременно ниво. Така, образно казано, можем да си покачим технологичното ниво на икономиката и поради тази криза. Ние стресово можем да си вдигнем нивото сега и от това да извлечем ползи. Именно заради това е важно да привлечем високотехнологични инвеститори, защото с тях идват ноу-хау-то и новите бизнес процеси.

Дори вече такива огромни проекти за заводи с по 5000 човека едва ли ще има. По-скоро ще е на повече места, с по-малко хора и роботизирано производство, които ще са с по-голяма производителност.

Според мен тази криза промени много веригата на доставки и веригата на добавената стойност. Тоест сега ще се усъвършенства снабдяването на стоки и услуги в цял свят и така ще сме по-малко зависими от дадена държава, ако тя бъде затворена по някаква причина. Тази организация е много полезна, защото се покачва нивото на начина на доставките и формирането на добавената стойност. Тук е много важни ние да се включим на нивото с по-високата добавена стойност: да можем по-ефективно да произвеждаме стоки и услуги, спрямо нивата отпреди кризата.

- Възможно ли е през 2021 г. икономиката да се възстанови?

- Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) предвижда глобалният БВП да нарасне с около 4,2% през 2021 г. и с още 3,7% през 2022 г., подпомогнат от въвеждането на ваксините и активната парична политика. ОИСР предупреждава, че възстановяването ще бъде неравномерно, като страните с ефективни здравни системи, където ваксинациите ще бъдат внедрени бързо, вероятно ще се представят най-добре. Според Световната банка (СБ) се очаква глобалната икономика да нарасне с 4% през тази година, при условие че ваксините се прилагат широко. СБ предупреждава, че ако случаите на заразяване продължат да се ускоряват и ваксинирането се забави, икономическото възстановяване може да бъде ограничено.

През тази година ръстът на българската икономика се очаква да се върне на положителна територия подпомогнат от въвеждането на ваксините, но пандемията може да забави процеса на възстановяване. Икономика на България навлезе в 2021 г. с все още забавен темп на растеж, който може да се ускори през втората половина на годината. Несигурността продължава да задържа потреблението и инвестициите за по-дълъг от очаквания период. България е изправена пред предизвикателства в областта на общественото здраве, бюджетната политика и структурните реформи. Бюджетната ни политика трябва да продължи да предоставя целенасочена и навременна подкрепа и през тази година за ефективно възстановяване на икономиката, а структурните реформи ще ни помогнат за прехода към постпандемичната икономика.

Особено внимание е добре да се обърне на структурните реформи, даващи възможност за цифровата трансформация на икономиката. В същото време ще са необходими повече инвестиции в здравеопазването, образованието и науката, което ще допринесе за устойчивост на възстановяването. От ключово значение е фискалните мерки да бъдат добре планирани, като се възползваме от сегашните ниски лихвени проценти, за да стимулираме растежа, като същевременно се стремим да не увеличаваме публичния дълг в дългосрочен план.

Все пак ОИСР имат глобален поглед върху нещата и като наложим техните прогнози с тези на световната банка, ЕБВР и МВФ виждаме, че се очертава около 4% ръст на глобалната икономика. Нашата цел трябва да бъде ние или да се вместим около този растеж, или дори да го надминем. Това ще бъде гаранция, че успяваме да догоним развитите икономики.

България има потенциал за това. Единствения ни голям проблем е демографията, защото ще ни бъде трудно да догонваме с намаляващ брой на населението. Тук трябва да се вземат спешни мерки от страна на държавата и нови икономически стимули, така че да забавим, а в един момент дори да спрем това ускорено обезлюдяване на България и намаляването на населението. Трябва ни население за данъци, осигуровки, трябват ни човешки ресурс за икономика, работа и потребление.

ИЗБРАНО