На 15 октомври София ще бъде домакин на международния форум "Зеленият преход - предизвикателства и решения за България", организиран от Dir.bg и 3еNews. Oсновните въпроси около Европейския зелен пакт, засягат бъдещето на въглищните региони и прехода към зелени технологии. За да коментира различните сценарии за устойчив преход към нисковъглеродно производство и нови мощности, разговаряме с Радан Кънев, евродепутат от групата на Европейската народна партия (ЕНП).
- Г-н Кънев, според вас голяма ли е връзката между зелените идеи на ЕС и високите цени на енергоресурсите, които наблюдаваме напоследък?
- На първо място аз съм политик с много сериозен ангажимент към енергийните теми, както и с темите, свързани с околната среда и климата. Това, което ми прави впечатление в България е не липсата на енергийни експерти, а липсата на политици, които първо да познават добре това, което ще се случва с европейската енергийна и климатична политика. И преди всичко има липса на политици, които да са честни спрямо българските граждани по тези теми. А това води до много ниска степен на познаване на тези политики в българските медии и общество, за което гражданите няма как да са виновни. Просто няма кой да ги осведоми честно.
На второ място трябва да е ясно, че е изключително опасна предизборната употреба с темите за енергетиката и климата. В България това се случва непрекъснато в рамките на последните 15 години. А тези теми са подчинени на предизборен популизъм, който води до преки лъжи към гражданите на първо място, и второ, до едно постоянно отлагане на решенията. А това честно казано, след като влязох в Европейския парламент, осъзнах колко шокиращо е било това забавяне на България. То е несъразмерно с която и да е друга европейска държава. Разликите са огромни и то защото, всички други европейски държави имат вече изграден национален консенсус. Основните политически сили добросъвестно и внимателно комуникират с обществото по своите краткосрочни стратегии по отношение на енергетиката и климата. Докато в България има само заблуди и отлагане.
Да се върна на въпроса ви за сегашната енергийна криза и политиките за зелен преход. Според мен връзката е минимална. Ако някой каже, че я няма, то той ще се превърне в популист от обратната страна - който отрича всички факти.
Връзката е минимална по две обективни причини. Първата е че, енергийната криза е световна, тя не е европейска, още по-малко пък българска. Енергийната криза се разрази в най-голяма степен в Китай и изобщо в Азия, където тя е изцяло предизвикана от търсенето на изкопаеми горива, на техния недостиг и съответно лудото покачване на цените. А то представлява огромна заплаха за китайската икономика.
Тук трябва да си дадем сметка за очевидното, което е в основата и на енергийната, и на климатичната политика в Европа. Нарастването на населението на земята е умопомрачително през последните десетилетия и то продължава да се ускорява. Икономиката ни, слава Богу, продължава да преминава през своите кризи, но и да расте. Така че повече хора, произвеждат повече. И при това положение и при условие, че изкопаемите горива са ограничен ресурс и все по-трудно достъпни, ако не се очаква тяхното поскъпване е абсолютно нерезонно.
Ние живеем в един постоянен стратегически дефицит на изкопаеми горива, което води до постоянно покачване на цените. Те падат само при две условия: в момент на икономическа криза и намаляло търсене, и временно в моменти на технологичен пробив, какъвто бе шистовия газ. Но след това ефектите, и на икономическото възстановяване, и на напасването на пазара към технологичен пробив, водят до едно напълно естествено поскъпване на дефицитни стоки. Така че цените на изкопаемите горива ще се качват постоянно поради нарастване на населението и на продукта на това население.
Естествено те ще имат все по-тежък и тежък ефект върху околната ни среда, защото ние потребяваме в прогресия. И тук логиката че, ние трябва да се насочваме от едни изчерпаеми ресурси, които ги няма и в Европа, и от гледна точна на оцеляването си като биологичен вид на тази планета ние трябва да се насочваме към друг вид гориво, и в голяма степен и към друг вид консуматорска култура. Това е основата на Зеления преход. Той логичен, аз бих казал дори, че е императивен. И вечната критика, че Европа твърде много бърза аз мисля, че е несъстоятелен. Този преход ще бъде задължителен за човечеството и всяко общество търси път към него. И този, който води има големи шансове да бъде стратегически дългосрочен лидер на технологиите на бъдещето.
Нека да погледнем и още един аспект: конкретно в Европа цените на електричеството се изстреляха по две причини. Едната е високите цени на природния газ, което не се дължи на зеления преход или на Зелената сделка, а се дължи на недостиг на синьо гориво. Втората причина е повишаването на цените на квотите вредни емисии.
- Високите цени и липсата на достатъчно природен газ в газохранилищата ли визирате?
- Не просто по-малкото количество природен газ, ами тъй като цялата индустриална икономика в момента е в режим на възстановяване и то бързо след кризата с COVID-19, то сега търсенето е гигантско. А доставките са недостатъчни, което води до бързото покачване на цените. Тук говорим за изначално дефицитен продукт при население на Земята от 8 милиарда души.
- Може ли чрез краткосрочни политически мерки да се предприеме нещо? Чуват се реплики дори за спиране на пазара на квоти вредни емисии, за да се успокоят цените?
- Нека да поговорим първо за природния газ. При него е очевидно, че почти монополистът на европейския пазар - компанията с господстващо положение "Газпром", която е политически инструмент на властта в Москва, се опитва да извлече и политически, и икономически ползи от тази световна криза. Не бихме могли да се сърдим, това е положението. Тоест тук има политически подход, който е свързан с осигуряване на повече алтернативни доставки, и осигуряване на повече внос на природен газ чрез "Газпром". Аз мисля че и двата процеса вървят, и едно постепенно успокояване на цената на газа, макар и на високи нива, ще се случи. Тук има един допълнителен момент и ето къде зеленият преход допринесе за увеличаване на цените.
Той е че, в ускорения процес по планиране на извеждането на въглищните централи - вече много държави имат планове за скоростно спиране на въглищните си мощности. Те бързат, за да са лидери в нови технологии, което е разбираемо. Но тези краткосрочни планове са много свързани с природения газ. Тоест очакването, че търсенето на природен газ бързо ще расте в европейската икономика също влияе много на цената. И тук трябва да се мисли в посока да се охлади това очакване, че просто въглищната икономика ще се превърне в газова икономика. Това е не много мъдро решение, меко казано. То има и своите икономически последици.
А когато говорим за въглеродните квоти тук може би приносът на Европейската комисия е най-сериозен. И съответно и критиките, към зеления преход, ЕК и възможностите за политическо решение са по-големи. Ако ви направи впечатление, когато бе обявена и гласувана Зелената сделка и дори т. нар. Климатичен закон на ЕС, който заложи задължителните цели за редукция на парниковите газове, пазарът не реагира бурно. Това бяха много умни текстове, които заложиха Зелената сделка като стратегия за изпреварващо технологично развитие, стратегия за модерен, зелен икономически растеж. И те не предполагаха пазарна криза. Когато обаче ЕК предложи пакета Fit for 55 - готовност за редукция на емисиите с 55% до 2030 г., то тогава пазарът полудя. И аз мисля, че трябва да оценим по достойнство, негативно този пакет на ЕК. В него има много смислени неща, но има и много предложения, които автоматично взривиха пазара на емисиите. Защото се предвижда увеличаване на обхвата на този пазар - тоест по-голямо търсене на квоти - и намаляване на свободните квоти - тоест по-малко предлагане.
И тук това е въпрос на много важни политически решения - докъде и за кого ще бъде разширяването и намаляването на свободните квоти.
Пазарът на квоти е от една страна пазар, това не са данъци, цените на квотите не се определят от Европейската комисия, както мнозина си мислят в България. Те се определят от търгове. От другата страна пазарът е с огромно политическо въздействие, което го прави несъвършен. И в случая не за първи път този състав на Европейската комисия направи политически предложения, без да прецени по какъв начин те ще се отразят на пазара. А те се отразиха в паника и презапасяване с въглеродни квоти. Така че от една страна работата по пакета Fit for 55 (Готовност за 55), която тепърва започва, ще има най-голямо отражение върху енергийните пазари и въобще върху бъдещето на цената на електричеството.
Мнозина в България не правят разлика между предложение на ЕК и законодателство. Комисията предлага, а след това Европейският парламент и националните държави взимат окончателните решения. Този процес тепърва започва. А ние в България сме свикнали първо да се възмутим от предложението на Комисията, а после да започнем да трупаме, като политици, дивиденти, че не сме съгласни с него. А то най-накрая влиза в сила. Разумното политическо поведение е съвсем друго - то е да имаме позиция, предложение за изменение и съюзници за всяка запетайка по тези 1500 страници. Това са само основните предложения, а над 10 000 са приложенията. И лека-полека да придвижваме окончателното решение в посока, която е разумна за нас. Това включва запазване на повече свободни квоти и удържане на стремежа едва ли не всеки източник на емисии да бъде принуден да заплаща квоти вредни емисии.
В момента има 15 основни законодателни акта на ЕК по темата за зеления преход. По 12 от тях българското правителство няма позиция. Ние като български евродепутати не знаем каква е националната ни позиция. Ние никога нямаме разумна позиция на българската администрация. В случая имаме три позиции от 15 досиета като тези три позиции са общи и неразбираеми. Ние мрънкаме, недоволни сме, оплакваме се и не осъзнаваме как поредица от правителства отказват да осъзнаят, че те всъщност са част от този законодателен процес.
Аз като депутат от Европейската народна партия съм представител в един изключително важен доклад от тези 15. Той е за инфраструктурата за алтернативните горива в ЕС. Всички знаем, че това е бъдещето, но то се гради от нас, не идва от небето или от някакъв въображаем Брюксел. Там се събират националните правителства, Комисията и избраните евродепутати и решават заедно. Аз не знам националната ни позиция по този доклад, а започвам да работя по него. Все пак Европейският парламент не чака българските чиновници или българските политици, които за пореден път са вцепенени от предизборна паника. А тази национална позиция е много важна.
Тук искам да отбележа нещо много важно като решение: Гърция вече предложи не да се спира пазарът на квотите вредни емисии. Това би било много неразумно: както е всяко спиране на даден пазар, това също би било много рисково решение. Явното решение е обратното: ние имаме т. нар. Stability Market Reserve - пазарния резерв от квоти на ЕК. В него са натрупани изключително много квоти за емисии още от кризата през 2011 и 2012 г., когато производството рязко намаля. Допълнителни квоти би следвало да са се натрупали и през миналата година, вследствие на замирането на транспортно-икономическата активност заради COVID-19. В момента имаме много голям резерв, от който могат да бъдат отпуснати допълнителни квоти, като краткосрочна мярка, които да успокоят пазара. И това ще има незабавен ефект.
- Има ли проблем това да се случи?
- Аз не виждам проблем, въпрос на дебат е. Това е решение, което ЕК може да вземе. Аз мисля, че България трябва да подкрепи това предложение на съседна Гърция, с която сме в доста сходно положение. Атина също има значителен въглищен сегмент в енергетиката си, той е по-голям от нашия, защото те нямат атомни централи. И Гърция, за разлика от нас, има план за бърз преход за спиране на въглищните централи. Но в момента произвежда много ток от въглища и това рязко повишава цената на електроенергията.
Между другото самият ток от въглищни ТЕЦ е много скъп.
Самото производство ли смятате, че е скъпо?
- Голяма заблуда е, че това е евтино производство. То е сигурно, от национални източници, но страда от много тежки проблеми. На първо място, че залежите не са неизчерпаеми. Второ: изгарянето на въглища е много опасно за човешкото здраве и съответно пречистването е един труден и скъп процес. На трето място - това производство има най-тежък ефект като парникови газове от всички други индустриални дейности.
- Каква тогава е алтернативата за нашия регион? Вие сте запознат с българския план за възстановяване и развитие. Толкова ли е важна индикативната дата за спиране на ТЕЦ-овете?
- Въпросът е не да има само индикативна дата, а да има и национален план. Да е ясно какво се случва във времето, защото на тази дата ние вече трябва да имаме изградени алтернативна система от мощности. А не просто една мощност. И тази алтернативна система трябва да осигурява и запазване на работните места, включително в конкретните региони - целия Маришки басейн и долината на р. Струма. И тази система да запазва националния енергиен баланс и да осигурява на България определени лидерски позиции в тези нови технологии. Зелената сделка и Фондът за справедлив преход, за който пък въобще не се говори. Тук искам да отворя скоба и да припомня, че освен План за възстановяване и устойчивост, трябва да предложим и териториални планове за Механизма за справедлив преход.
- Там очакваме предложенията на консултантите.
- Чакаме консултантите там вече доста дълго време. Тези планове трябва да обезпечат финансово прехода от въглищната енергетика към алтернативни форми и на заетост, и на производство на енергия. Те трябва да не са по-скъпи, но и да са чисти. Това е един дълъг процес и той трябва да е предмет на национален консенсус и национална стратегия. А не просто да хвърлим една дата. Няма никакво значение дали датата е 2029 г, 2039 г. или 2049 г. Въпросът е какво ще свършим ние до тази дата, като общество и като икономика. Защото може да се видят предимства и при по-ранна дата. Всички знаят, че след 2025 година държавната помощ за въглищните централи ще бъде забранена. А това ще направи цената на техния продукт значително по-висока, отколкото е сега. Може и да е нетърпимо висока. И за този период, в който централите ще работят, но ще са скъпи, трябва да имаме алтернатива, която да намалява цената на целия енергиен микс. Иначе трябва да сме наясно:
привърженици или противници на ядрената енергетика - тя няма никаква алтернатива в България за дълъг период от време.
И естествено ние трябва да имаме и по-сериозно производство от ВЕИ, които дават най-ниската цена, но не дават стабилност на пазара. А след това очевидно трябва да имаме много сериозни инвестиции в системи за съхраняване на енергия, така че евтината енергия от вятъра и слънцето да се превърне от не само в евтина, но и стабилна енергия. За пореден път ще кажа, че трябва да използваме инвестиционните възможности на Зелената сделка, за да станем лидери в поне една сфера на модерната енергетика. Дали ще е в съхранението на енергия, дали ще са водородните технологии, дали ще са т. нар. "умни мрежи", които успяват да спасят енергийните дисбаланси. Това са големи инвестиции, които ние трябва да направим, за да съхраним научния и инженерния си потенциал. И дори и самочувствието си като нация. Това поведение на мрънкащия опашкар се отразява на цялото общество. То не е само проблем на управлението или на енергетиката. То се превръща в манталитет, а ние не искаме децата ни да бъдат мрънкащи опашкари.
- Вие сте докладчик по темата за алтернативната енергийна инфраструктура. Бихте ли споделили малко повече по темата?
- Това е само едно предложение на комисията, по което тепърва започваме работа. Но смисълът е това да обхваща както водородната инфраструктура - всички нови газови инсталации, които се изграждат да имат комбинирано предназначение. Тоест те да бъдат готови да преминат на водородно гориво. Така и инфраструктурата за зареждане на автомобили с електричество или с алтернативни горива. Защото цената на електрическите автомобили може да се очаква много скоро да слезе под тази на автомобилите с двигатели с вътрешно горене.
Много скоро можем да очакваме масово производство на автомобили с алтернативно гориво, които също да тръгнат като цена надолу. Но България в момента е един много силен пример, че ние дори и да имаме електрически автомобил, то той не ни дава стабилност. Той е малко като вятърната енергия - като има вятър е много евтина, но като спре да духа, просто я няма. В тази връзка скоро да притежаваш електрически автомобил ще бъде най-евтиния начин да имаш кола. Но ако нямаш къде да го зареждаш, то за какво ти е?
- Предполагам че в тази посока се мисли и за водородните клетки за автомобили?
- И водородните клетки и различните разработки за алтернативни горива с вътрешно горене. Разумните гласове не виждат шанс за светкавичен преход от двигател с вътрешно горене, изцяло към електромобилен транспорт. По-скоро една много по-шарена картина на транспорта се очаква в близко бъдеще. В нея ще има и традиционен двигател с вътрешно горене (ДВГ), но по-малко, и повече електрически автомобили. Може би важен дял ще заемат алтернативните горива, които ще работят на принципа на ДВГ, но без да замърсяват околната среда.
- Говорите за разработките за синтетичен вид горива, който обмислят автомобилните корпорации?
- Да, точно така. Това са различни варианти, с които на ниво технологии Европа е вече много напред. На ниво приложения обаче не е. И аз мисля, че България с много стабилната ни традиция в химическото производство и нефтопреработката може да търси инвестиции и това да е една от сферите, в които да бъдем лидер. Но това изисква в голяма степен консенсус на национално ниво.
- Тоест две направле могат да ни "дърпат", образно казано напред: ВЕИ технологиите и индустрия, свързана с нови технологии и синтетични горива?
- Там, където сме силни, трябва да останем силни. Но ни трябват и други сфери на лидерство.
- Водите ли преговори с тежката индустрия - как виждат тези предприемачи енергийния преход?
- Преходът за тежките индустрии е много труден. Знаете, че България е водеща сила в цветната металургия в Европа и макар и не най-големите, тук сме производители на цимент, стомана и стъкло. Това са индустрии, които имат огромен въглероден отпечатък, изискват изключително много енергия. Конкретно при цимента например има допълнително влияние - варовикът при раздробяването си отделя изключително много вредни емисии.
Бизнесът в България е светлинни години пред управлението в това направление. Всички бизнеси познават проблемите в много детайли, всички вече инвестират в технологични решения, които да намалят въглеродния им отпечатък и да направят цената им конкурентна. Имат нужда от сигурност и подкрепа и по Плана за възстановяване, и от държавна подкрепа в това технологично развитие. Те имат нужда и от запазване на свободните алокации на квоти за достатъчно дълъг период от време. Така те ще могат успешно да въведат тези технологии и да се рентират икономически.
Предприятията имат нужда и от механизма за корекция на въглеродните емисии на граница (Carbon Border Adjustment Mechanism). Така циментовите ни заводи например ще бъдат защитени от изключително агресивния турски пазар, който не плаща квоти.
- Вие как виждате зелена Европа през 2025 г.?
- Нека да бъда честен - 2025 г. със сигурност ще бъде трудна година. Ако ние вървим с темпото, което в момента сме заложили, ние ще бъдем в средата на един много активен преход. В който ще сме развили не малко от технологичните си възможности, за да постигнем целите си за едно по-чисто и по-богато общество. Аз вярвам, че новите технологии водят до богатство. Но тази инвестиция няма да се е изплатила към 2025 г.
На нас ни предстоят години, в които да инвестираме и ще събираме реколтата. Сега сме в периода на инвестиции и заради това е много важно разумното влагане на средствата от Плана за възстановяване на европейско ниво, от Механизма за справедлив преход, изобщо публичните средства от националните и европейски бюджети да бъдат така инвестирани, че този технологичен преход да бъде на нормална социална цена. Трябва да има компенсации за тези сектори, в които цените ще изпреварват доходите.
Затова един от най-важните законодателни актове, по които работим, Fit for 55, е Европейският социален и климатичен фонд. Той ще покрива загуби на хора, работещи в засегнатите индустрии и на хора, чийто доходи биват изпреварени от цените на електроенергията или на другите стоки. Това е един важен доклад, по който се надявам в комисията по заетост и социални въпроси, в която съм член, да мога да работя и по този проект. Там е важно това да не се превръща в социалистическо раздаване на пари на калпак, а в една разумна инвестиция така че действително да се компенсират конкретни енергийни нужди на гражданите, а не да се дават пари, които някой да изпива. Има специални групи хора, които разглеждат себе си като консуматори. И в тях трябва да се инвестира много внимателно - в развитието на човешкия капитал.
За повишаване на информираността за икономическото, обществено и екологично значение на борбата с климатичните промени, Dir.bg и 3е-News организират международен форум "Зеленият преход - предизвикателства и решения за България". Първото издание ще се проведе хибридно на 15 октомври в Интер Експо Център и на: https://greentransition.bg
Форумът има за цел да събере европейски лидери, ключови фигури от българската политика и бизнес, синдикати, водещи експерти, неправителствени организации и медии на откровен разговор за решенията, възможностите и предизвикателствата, които Зеленият преход ще постави пред икономиката и гражданите на България. Време е да започнем този важен обществен разговор, за да бъде Зеленият преход справедлив, разбираем и успешен за страната ни.
За дигитално присъствие може да се регистрирате ТУК.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}