17-11-2017 20-11-2018

Проучване: Бедността държи мнозина младежи неработещи и неучещи

Образованието стои на първо място, като фактор, който разделя активните от неактивните млади хора

12:52 | 8 август 2022 16 1492 Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

България е сред петте страни с най-висок дял на младежите, които не работят и не учат, въпреки че в годините преди ковид кризата се наблюдаваше постепенно свиване на дела им най-вече заради много бързото подобряване на условията на пазара на труда. Делът им нараства през кризисната 2020 г., но отново спада през 2021 г.

Това са изводи от анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), посветен на намерението да се изгради профила на младежите в България, които не работят и не учат ("Not in Education, Employment, or Training" - NEETs), като изведе основните им характеристики и разпределение според образованието, доходите, здравето, региона, семейната среда.

Икономистите стигат до извода, че бедността играе ключовата роля за задържането на млади хора извън пазара на труда и образованието. Не е изненада, че самите неактивни младежи са с ниски доходи, но мнозинството от тях живеят в бедни домакинства, което създава значителни пречки пред активирането им, се посочва в анализа. Сходно е наблюдението и при разпределението на доходите - докато работещите или учещи младежи следват структурата на доходите на населението като цяло, то неактивните се струпват близо и под линията на бедността.

На преден план излиза най-важният фактор, който разделя активните от неактивните младежи - образованието. Сред NEETs има много по-голям дял на хората, които са завършили основно и по-ниско образование, което блокира достъпа им до повечето сегменти на пазара на труда.

Източник: ИПИ

От ИПИ изтъкват, че реализирането на пазара на труда на хора с ниско образование ще става все по-трудно, доколкото тенденцията е към увеличаване на търсенето на високообразовани специалисти дори за много от работните места в селското стопанство и ниските сегменти на индустрията.

Ромите са най-силно представени сред неактивните младежи, като се наблюдават значителни различия в образователния профил - сред българите и турците има много по-голям дял на завършилите средно и висше образование. Това от своя страна означава, че разрешаването на проблема с неактивните младежи е неразривно свързан с интеграцията на ромите, която включва и редица други политики, освен пряко насочените към активирането на NEETs и връщането им на пазара на труда и в образование.

Анализът не установява голяма зависимост между здравословното състояние и неучастието в образование, обучение и заетост при българските младежи - разлики са налице, но не са толкова значителни.

Налице са обаче регионални дисбаланси, като неактивните младежи са с чувствително по-голям дял в Южния централен и Югоизточния район на страната. Това отразява най-вече различията в достъпа до работни места и квалификация в отделните части на страната.

На преден план излиза и отражението на заеманата роля в семейството, по-ясно изразена при жените. Данните показват, че домакинската работа и грижата за деца са спирачка пред активното им участие на пазара на труда. Неактивните жени живеят в домакинства със значително повече деца, а и като цяло повече хора, което навежда на извода, че за немалка част от тях работата в дома е предопределящият фактор за неактивността. По тази причина активирането на тази част от неактивните и неучещи млади жени изглежда особено трудно.

ИЗБРАНО