Промените в реда за обезщетяване при безработица в България и в страна член на ЕС минаха на първо четене
Целта е да се ограничат злоупотребите при отпускането на средствата
Парламентът прие на първо четене промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), които предвиждат еднакъв ред за определяне на размера на обезщетението за безработица за осигуряващите се само в България и за тези, които се осигуряват и в България, и в държава член на Европейския съюз (ЕС).
Законопроектът за допълнение на КСО, внесен от Деница Сачева и народни представители от ГЕРБ-СДС, беше одобрен със 145 гласа "за", три "против" и 19 "въздържал се". Промените подкрепиха от ГЕРБ-СДС, "Продължаваме промяната - Демократична България", "Възраждане", "БСП за България", "Има такъв народ" и 11 независими депутати. "Против" гласува един депутат от парламентарната група на ДПС и двама, нечленуващи в група. Единайсет народни представители от ПГ на ДПС се въздържаха, както и осем нечленуващи в парламентарна група.
Депутатите приеха срокът за предложения между първо и второ четене на измененията да бъде съкратен на три дни. В пленарната зала беше служебният министър на труда и социалната политика Ивайло Иванов.
С измененията се цели да се осигури справедливост при определяне на размера на паричното обезщетение за безработица за лицата с осигуряване само в България и за тези, които са с осигуряване и в България, и в държава членка на ЕС, както и да се ограничат злоупотребите при отпускането на тези обезщетения. Това се постига, като при изчисляването на размера на обезщетенията за лицата с осигуряване в България и в държава членка на ЕС няма да се вземат предвид единствено и само доходите от последната работа, каквато е практиката досега, а доходите им за последните 24 месеца.
През 2023 г. броят на лицата с изплатено обезщетение за безработица при краткосрочна заетост в държава членка на ЕС е 7,73 % от общия брой лица с изплатено обезщетение, като тези лица са получили 26,33 % от общо изплатените обезщетения. Средномесечният размер на обезщетението, определен по българското законодателство, е 538 лв., а на лицата с краткосрочна заетост в държава членка на ЕС - 1365 лв., посочват вносителите от ГЕРБ-СДС.
Шендоан Халит от парламентарната група на ДПС посочи, че обсъжданите промени в КСО засягат близо 57 000 души и призова да не се противопоставя една група български граждани на друга. Опитвайки се да коригираме един закон, не бива да казваме на една група български граждани, че те са виновни за това, че са се възползвали от законното си право да получават тези обезщетения като български граждани и граждани не Европейския съюз, заяви Халит. От групата на ДПС няма да подкрепим законопроекта и ще гласуваме "въздържал се", като между първо и второ четене ще направим своите предложения за изменения, посочи той.
Андрей Цеков ("Продължаваме промяната - Демократична България"), който е депутат от Благоевград, посочи, че една от основните теми, която повдигат избирателите по време на предизборна кампания, е проблемът с т.нар. френска борса, като особено силно засегнати са работодателите в общини като Гоце Делчев, Якоруда, Сатовча и Разлог. Той посочи, че огромна част от ползвателите на т. нар. услуга френска борса са хора преди всичко от смесените региони. И ако това е грижа за тези хора, която им се предоставя в разрез с действащото законодателство или по-скоро чрез заобикаляне на действащото законодателство, това е огромна щета за бизнесите в този регион, тъй като не може да се намери работна ръка, при положение че хората получават по 2000 лв. без да работят, коментира Цеков. "Сред избирателите в тези региони тази схема е наречена като схема, институционализирана и покровителствана от ДПС, и се осъществява от фирми, които работят с кметовете на Движението за права и свободи", каза той.
Александър Иванов (ГЕРБ-СДС) коментира, че с приемането на този законопроект ще се премахне възможността за спекулации, т.е. по-ниско квалифицирани кадри, работещи известно време, най-често в рамките на два, три, до четири дни, извън пределите на България - във Франция или в Испания, също да получават обезщетение в размерите на максималния осигурителен доход.