В четвъртък се отварят офертите, подадени от кандидатите за изграждането на газопровода от българо-турската до българо-сръбската граница, по който ще тече руски природен газ от втората тръба на "Турски поток". От визитата на Дмитрий Медведев в София стана ясно, че и българската, и руската страна, очакват одобрението на ЕК за проекта. По този повод разговаряме с енергийния експерт професор Атанас Тасев - за това какво предстои да направим и какво не трябва да забравяме, когато говорим за пренос на синьо гориво. 

Професор Тасев, ще изграждаме ли в крайна сметка газопровода, по който ще тече руски природен газ от Турция през България до Сърбия и оттам - към Унгария?

- Този въпрос дори не стои. Ние се съревноваваме само с времето. Министър Петкова също го каза - имаме писмо от руската страна, че от 1 януари 2020 година спира подаването на газ по досегашния път през Украйна, Румъния, през нас до Турция, Гърция и Македония. Тоест, тръбите на наша територия ще останат празни. Ние просто в момента нямаме други ходове, руската страна ни е предупредила, значи трябва да строим газопровода, по който може да продължим да получаваме и транзитираме руски природен газ.

- В тази връзка, спазваме европейските изисквания, включително и Газовата директива, която претърпя някои промени преди време?

- Трябва да имате предвид, че имаше открита процедура по антимонополно разследване на "Газпром" от страна на Европейската комисия и тя приключи с извънсъдебно споразумение. Руската компания бе заплашена от глоба в размер на 10% от годишния й оборот, което като цифра е изключително много. Това не бе предприето, но мярката остана в сила, тя е постоянна. Глобата отпадна, но срещу условия, които руската страна прие - едно от тях бе възможността да се променя точката на доставка на природен газ до страна от ЕС. Сега руснаците любезно ни информират, че те могат да ни доставят природен газ на нашата граница с Турция. Освен това, те закупиха капацитет за транзитиране на природен газ - около 9 милиарда м3 - в посока Сърбия.

- Това няма ли да доведе до решение, каквото беше взето преди време за газопровода "Опал", където на "Газпром" не му бе разрешено от Брюксел да подава газ с целия капацитет на тръбата, а само за 50% от него?

- А какво стана с това ограничение, свързано с доставките на природен газ през "Северен поток-1"? Отмениха го и създадоха прецедент. Така че не може да се мери с двоен аршин едно и също нещо. Има и европейски регламент от 2017 година, според който се определя твърд капацитет на газопроводите - и то от Комисията за енергийно и водно регулиране, цената се изчислява по формули. Оставя се капацитет за спот операции между 10 и 20%, това е изпълнено от българска страна. Това са изискванията на Брюксел и на нас не ни трябват повече никакви нотификации и разговори по темата. Освен това, ЕК вече похарчи определени пари за проучване на газовия хъб и в крайна сметка този проект бе признат за важен за целия Европейски съюз.

- Как ще коментирате заявлението на шефа на "Газпром" Алексей Милер, че те нямат отношение към газовия хъб "Балкан"?

- Това заявление не ни пречи, напротив, щеше да е неприятно, ако беше казал обратното, че ги интересува газовият хъб. Тогава се връщахме към ситуацията около газопровода "Южен поток". Реално и думите на премиера Медведев да търсим разрешение от Брюксел за газопровода ни помагат.

- Какви са финансовите параметри на газовия хъб "Балкан" и ще спечелим ли от изграждането на новите газопроводи?

- При 15-годишен период на транзитиране на руски природен газ към Сърбия и Унгария паричният поток, който трябва да съберем е около 2 милиарда и 600 милиона лева. Това означава, че имаме норма на печалба 8.86% и ще си покрием разходите по изграждането на газопровода за този период. Въпросът, който сега възниква е свързан с необходимия кредит за строителството. В договора този, който използва капацитета на газопровода, в случая "Газпром", трябва да гарантира неговото запълване. Това гарантиране става с издаване на банкова гаранция за съответната сума на транзитните такси. Такава банкова гаранция е начин да се получи срещу нея нисколихвен кредит, с който да се строи газопровода.

- Това означава, че след като си платим взетия кредит, след 15 години ще започнем да печелим от този газопровод?

- Да, газопроводът е актив, който продължава да работи и да носи приходи за страната ни. Но искам да обърна внимание и на още нещо - не е достатъчно ние да построим газопровода от българо - турската до българо - сръбската граница. Трябва и Сърбия да построи своята част до границата си с Унгария, за да имаме пълно натоварване на капацитета на транзитирания газ. Но съседите ни не са членове на ЕС, имат осигурено финансиране от "Газпром" и смятам, че ще се справят със строителството.