Полицаи, пожарникари, музеи, метеоролози, БАН: Кои са разочаровани от новия бюджет

Снимка: БТА

Полицаи, пожарникари, музеи, метеоролози, БАН: Кои са разочаровани от новия бюджет

Недоволни от проекта социални групи плашат с протести преди окончателното гласуване на финансовата рамка

16:32 | 16 февруари 2022

69 4237 Снимка: БТА

Няма как всички да са доволни от бюджета на държавата - в него е тоягата и моркова. Пълно удовлетворение едва ли може да постигне кое и да е правителство - у нас и по света.

Избрано

Вече представихме показателите на проекта за бюджет 2022, който би трябвало да влезе в сила от 1 април, след като действието на бюджет 2021 бе удължено до 31 март. Проектът мина на първо четене.

Времето до второто четене е златно за претенции, коментари, упреци, закани и, разбира се, предложения за промени, някои от които, като се следва логиката на политическата игра, със сигурност ще бъдат приети, а други отхвърлени.

Нека видим какви са главните действащи лица на недоволството и какви са претенциите и предложенията им.

Културата е незадоволена

Да започнем с културата напук на сухата финансова материя. Служители на музеи, галерии и библиотеки протестират срещу малкия ръст от 5 на сто на средствата за тях (плюс 12 млн. лева) вместо исканите от тях 10 пъти повече - 50 на сто. Синдикатът "Подкрепа" напомни, че заплатите на работещите в културните институти са сред най-ниските в страната, въпреки че там работят висококвалифицирани специалисти.

"Тези 5 процента са едно микроскопично увеличение на това, което в системата на нашето бюджетиране се нарича "субсидирана единица". От нея зависят не само заплатите на служителите, но и поддръжката на сградния фонд както и реставрацията и грижата за произведенията", заяви директорът на Националната галерия Ярослава Бубнова, цитирана от Нова.

"Силно сме възмутени от тези хилави цифри! Те не говорят, а крещят за обидното и пренебрежително отношение на властта към културата, духа традициите и историческото наследство на нашия народ. А това означава - и към неговото достойнство, честолюбие и национално самочувствие", се казва в позиция на НФ "Култура" към КТ "Подкрепа".

Библиотечните работници все пак изразиха надеждата си за проява на разум от страна на Министерството на културата.

Къде е науката

Бюджетът на БАН е вреден, опасен и обиден. За БАН промяна няма, продължаваме по дянковски без Дянков, заяви председателят на Общото събрание на Българската академия на науките чл. кор. Евелина Славчева.

За да може да функционира нормално, на Българската академия на науките са й необходими още минимум 20 млн. лв. - това заявиха на пресконференция учени от академията, като излязоха с остра декларация заради ниската субсидия за 2022 г. Предложената такава за 2022 г. е 119 млн. лв., увеличението спрямо 2021 г. е 2 млн. лв., които са недостатъчни да се компенсира очакваното повишение на минималната работна заплата.

"Това политическо решение нарежда учените, работещи в БАН, на последно място в системата на образованието и науката в страната", изтъкнаха от Академията совето възмущение, което изразиха по време на общото си събрание на 9 февруари.

От ръководството на БАН смятат, че ако в Академията продължи да бъде засаждан "вируса на мизерията", учените и техните семейства ще излязат на протести за сваляне на правителството. Бе поставен и въпросът за привилегированото, както го виждат те, положение на висшите училища спрямо БАН, без срещу това да се изисква качество.

На следващия ден премиерът Кирил Петков увери председателя на БАН академик Юлиан Ревалски, че образованието и науката са водещ приоритет за кабинета, защото именно те са основните фактори на икономическото развитие. Министър-председателят беше категоричен, че "науката трябва и ще бъде подкрепяна, но водещо в това отношение ще бъде постигането на реални резултати."

Бих искала да припомня на господа управляващите, че когато БАН излезе на площада, обикновено въпросното правителство, което в момента управлява, губи своето управление по-скоро или по-късно след нашия протест. Не е лошо това да се има предвид, казва проф. Ива Угринова от Института по молекулярна биология към БАН по време на пресконференция.

НИМХ - вечните дисиденти

Новите управляващи предложиха поредно прехвърляне на Националния институт по метеорология и хидрология от едно министерство в друго. Административната промяна бе отхвърлена от метеоролозите, които за пореден път протестираха.

Смяната на шапката разбира се ще доведе до бюджетни проблеми на гърба на НИМХ. Синоптиците се оплакаха, че отпада правото на делегиран бюджет и формиране на преходен остатък за НИМХ в проекта за бюджет. Така в действителност, според тях, се отнема възможността на института за участие в международни и национални научни проекти и програми, както и да получават средства по тях.

Огнеборците и полицаите си искат своето

Пожарникари и полицаи традиционно не са доволни от бюджета и редовно протестират под какви ли не форми - преди време дори пушеха демонстративно. Властите, разбира се, все намират оправдания защо не може да се отпуснат повече пари за дежурства, облекло, технически средства. Но отстрани се задават въпросите, които не получават отговор как, къде и за какво се харчат увеличаващите се всяка година пари за МВР.

Сега протестите са планирани да започнат на регионално ниво, а националните организаторите ги обявиха за 19-и и 20 февруари под прозорците на властта в столицата.

Синдикатите на служителите в МВР настояват за увеличение на заплатите с 20 на сто. Мотивите им са, че в предложения проектобюджет не са отчетени инфлацията и разликата в заплащането на различните ведомства от сектор "Сигурност". Не била взета под внимание и допълнителната натовареност на работещите в МВР с охраната на проведените няколко пъти предсрочни избори и на границата заради засилващата се мигрантска криза. В проекта не били заложени и достатъчно пари за ремонт на сгради, нова техника, униформи.

Управляващите отговориха на исканията с цифри. "В бюджета ще ви кажа, че сме заложили 28 млн. лв. за работно облекло, което е двойно увеличение за един служител - от 400 на 800 лв. Допълнително има заложени и 47 млн. лв. за покупка и ремонт на превозните им средства", каза Венко Сабрутев от ПП, зам.-председател на Комисията по бюджет и финанси, цитиран от Нова.

От полицейските синдикати обаче твърдят, че финансовата рамка за МВР е договорена без тяхно участие.

Денталните медици искат още пари

Българският зъболекарски съюз (БЗС) настоява бюджетът за дентална помощ за тази година да се увеличи с около 22 млн. лв. и общата му стойност да достигне 262.050 млн. лв. В проекта за бюджет на НЗОК за дентална помощ за тази година се предвиждат 239.7 млн. лв., но от съсловната организация смятат, че средствата са недостатъчни и това ще доведе до закриването на практики.

"В тези средства не се отчитат инфлацията, повишаването на цените на електроенергията, повишаването на цените на материалите, с които лекарите по дентална медицина работят", заяви председателят на БЗС д-р Николай Шарков.

Ще има ли повече и за градския транспорт, за такситата

Субсидиите за градските линии са недостатъчни заради увеличената цена на метана. Необходими са около 100 млн. лв. допълнително. А субсидията на междуградските превози трябва да стане 85 млн. лв., настоя Магдалена Милтенова, председател на Конфедерацията на автобусните превозвачи (КАП).

В проекта е заложена субсидия за нерентабилните автобусни линии в градовете и в планинските райони от 65 млн. лв. - със 7 млн. лв. повече от действащия все още бюджет. От тази субсидия 15 млн. лв. са за Столична община, а 50 млн. лв. - за останалите населени места в страната.

Между първо и второ четене на бюджета е възможно да бъде завишена субсидията за обществения градски транспорт заради увеличената цена на горивата, каза председателят на транспортната парламентарна комисия Борислав Гуцанов (БСП).

"Гpaдcĸият тpaнcпopт в Coфия и cтpaнaтa пocpeщнa ĸpизaтa пo дocтoeн нaчин и въпpeĸи чe нe получи подкрепа, хората ocтaнaxa нa paбoтнитe cи мecтa, тaĸa чe зaeтитe в дpyгите ceĸтopи нa иĸoнoмиĸaтa дa пpoдължaвaт тpyдoвaтa cи дeйнocт. Градският транспорт е един от най-пострадалите не само заради пандемията, но и заради поскъпването на горивата", отбеляза пред транспортната комисия Eĸaтepинa Йopдaнoвa, пpeдceдaтeл нa Cъюзa нa тpaнcпopтнитe cиндиĸaти ĸъм KHCБ, която в същото време е и столичен общински съветник от ГЕРБ, цитирана от Сега.

Taĸcимeтpoвитe cиндиĸaти на свой ред пoиcĸaxa в бюджeтa дa бъдaт зaлoжeни допълнителни cpeдcтвa ĸъм oбщинитe, за да може те да намалят пaтeнтния дaнъĸ за тази услуга. Заради коронавируса и затворените заведения оборотите на таксиметровите фирми паднали с 80%.

Осигурителните прагове създават напрежение

Предвидените промени в минималните и максимални осигурителни прагове се превърнаха в ябълка на раздора и на пазарно, и на политическо ниво.

"Демократична България", част от управляващата коалиция, вече обяви, че няма да подкрепи вдигането на максималния осигурителен доход от 3000 на 3400 лева, както е заложено в проекта за бюджет - традиционно десницата е против увеличението на данъчно-осигурителната тежест.

От страна на бизнеса най-недоволни от задаващата се промяна са във високотехнологичния сектор, където заплатите са най-високи. Очаква се повишението да засегне около 150 000 души, не само от IT сектора, разбира се.

"Наистина сме шокирани от начина, по който гледат на нас, а именно - бяхме наречени индустрия "на ишлеме". Това повлиява страшно лошо на целия климат и въобще посланието, че ние малкото, които работим изцяло на светло, които осигуряваме нашите служители на 4 пъти по-високи заплати от средната в България и си плащаме всички данъци и осигуровки. Налагат ни се нови, вместо да се решат друг тип проблеми на икономиката, които са в сивия сектор - не се плащат никакви", коментира Доброслав Иванов от Българската асоциация на софтуерните компании.

На другия полюс е заложеното силно увеличение на минималния месечен размер на осигурителния доход за земеделските стопани и тютюнопроизводители от 1 април. Тези групи производители ги чака минимално осигуряване на 710 лева, вместо досегашните 420 лв.

Земеделската политическа партия "Обединени земеделци" се обяви категорично против. Предложеното увеличаване на минималния осигурителен праг за фермерите на 710 лева ще вкара в сивия сектор повече дребни земеделски стопани, смятат земеделските политици. Те предложиха дребните фермери да се осигуряват върху 500 лева.

Обединението е на мнение, че бюджетът за земеделие за 2022 година е скромен, недостатъчен и не е съобразен с тежката икономическа криза, продължаващата пандемия и нарасналите разходи за производството на земеделска продукция. Затова повишаването на минималния праг трябва да става плавно и постепенно, предвид високата инфлация и високите цени на горивата, торовете и препаратите за растителна защита, заяви председателят на ПП "Обединени земеделци" Петя Ставрева.

Друго тяхно предложение е да се намалят административните такси, цените на почвените и други проби, особено за биологичното производство.

Недоволни от минималната заплата 710 лв.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров отбеляза, че рамките за заплатите са най-лошата новина в бюджета за 2022 година. Трябва да се върви към 850-870 лв минимална работна заплата от 2023 г. Той припомни за исканата от синдиката минимална заплата от около 760 лв, "Не бяхме чути."

"Заложено е увеличение във възнагражденията единствено на педагогическия персонал, което е абсурдно", подчерта Димитров. Премиерът Кирил Петков се похвали с това увеличение - "в бюджета са предвидени инвестиции в човешки капитал с голям приоритет върху образованието и 125 процента от средната работна заплата за учителите". НСИ обяви 1676 лева средна заплата за декември 2021 г.

Работодателските организации по принцип не са против увеличението на минималното заплащане, но оспорват административното му определяне - без, според тях, ясни критерии. Правителството вече обмисля автоматично определяне на МРЗ според движението на средната работна заплата.

ИЗБРАНО