Бюджет 2022: Мазна кутия за пица без пица или самосвал с пари

13:42 | 11 февруари 2022 | Автор : Георги Вулов, 3е-news.net 91 7353 Снимка: БТА

Мазна кутия за пица без пица или самосвал, който изсипва купища пари за харчене. Това са някои от по-оригиналните сравнения за предложения от правителството държавен бюджет за 2022 година и приет вчера на първо четене. Опозицията критикуваше, управляващата коалиция защитаваше проекта, а икономисти извън залата преди това направеха своите оценки и обобщения по най-важния закон на държавата за настоящата година.

Критиките на опозиция и на икономисти

Като изключим някои безспорни предимства, свързани с нарастване на инвестициите чрез увеличаване на капиталовите разходи и значителното увеличаване на сумите за социално подпомагане, заради COVID-кризата, както и промяна на подхода за прилагане на социалната политика, не са малко икономистите и анализаторите, които смятат, че в държавния сметкоплан за настоящата година липсват ясно изразени политики в много области, вкл. и по доходите.

Днес бившият социален министър и депутат от ГЕРБ-СДС Деница Сачева оспори твърдението на вносителите, че това е най-социалният бюджет, защото няма социални реформи, а са поети като ангажименти да бъдат направени. Освен това, по думите на Сачева, мерките, които се предлагат за бизнеса, на практика са много малко.

Сред критикуващите бюджета са и икономистите от Института за пазарна икономика (ИПИ), които определиха много от параметрите му, като "меко казано, шокиращи". Затова и предложиха, както правят напоследък, свой алтернативен бюджет, който дава силен стимул за инвестиции, преструктуриране на икономиката, ръст на доходите и изсветляване на заетостта. ИПИ предлага намаление на осигурителната тежест с 12 процентни пункта и нулев данък за реинвестираната печалба, като балансиране на приходите и разходите на нива от около 55 млрд. лева, или малко над 38% от БВП.

Много от основните пера на Бюджет 2022 не се одобряват и от главния икономист на КНСБ Любослав Костов. Той е категоричен, че в него няма политика по доходите, с изключение на минималната заплата. "Този ръст на минималната заплата е недостатъчен, защото не покрива 50% от средната заплата", добави Костов преди време в интервю за Нова телевизия. На въпрос имаме ли възможност с доходите към днешна дата да покрием инфлацията, той отговори: "Не. За първи път от 10 години българският работник на минимална заплата загуби реална покупателна способност." Освен това, Костов твърди, че в бюджетната сфера няма нито един лев за ръст на заплатите, извън педагозите.

В отговор на твърденията на премиера Кирил Петков пред журналисти, че приетият от правителството бюджет е на растежа, икономистът Калоян Стайков от Института за енергиен мениджмънт, каза, че това е странен бюджет. В интервю за Bulgaria ON AIR той обясни, че досега не е имало година, която бюджетът да е бил двигател на растежа на икономиката. "Тя винаги се движи основно от износ и инвестиции, през последните няколко години и от вътрешното търсене. Той много наподобява предните бюджети. Това е междинен бюджет до средата на годината и след това ще видим истинския бюджет до края на годината (планирана е актуализация от 1 юли - бел. авт.). По думите на Стайков, тази година и следващата приходите ще нараснат, защото има редица фактори, които оказват влияние, вкл. и ниската база за сравнение. По последни данни от Министерство на финансите за януари има 19% ръст на данъчните приходи спрямо миналата година.

Какво казват, обаче, вносителите

В придружаващата бюджета Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2022-2024 г., ето как са аргументирани разходите за политиката по доходите и социалната политика за настоящата година:

Политика по доходите за 2022 година

Заложено е увеличение на размера на минималната работна заплата от 650 на 710 лв., считано от 1 април 2022 г. Последващо увеличение за 2023 и 2024 г. се предвижда да бъде обвързано с въвеждане механизъм за определяне на размера на минималната работна заплата.

За 2022 г. е разчетено увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности. Също така, за заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на възнагражденията, увеличението е в размер 89,3 млн. лв. Предвидено е също увеличение на заплатите на педагогическите специалисти.

Социалната политика за 2022 година

За следващите три години приоритети са оптимизиране на социалното подпомагане на уязвимите групи от населението, гарантиране на тяхната социална защита чрез по-добра целенасоченост на социалните помощи, повишаване ефективността на програмите и усъвършенстване на нормативната уредба в сферата на социалните помощи в съответствие с динамично променящите се условия на средата.

За 2022 г. са предвидени допълнителни средства в изпълнението на горните приоритети и на мерките, заложени в Споразумението за съвместно управление на Република България в период 2021 г. - 2025 г., както следва:

• 90,0 млн. лв. - за повишаване ефективността на семейните помощи за деца. За целта от 1 април 2022 г. се предвижда увеличаване на доходния критерий по чл. 4 и 4а от Закона за семейни помощи за деца, съответно от 410 лв. на 510 лв. - за получаване на пълния размер на помощта и от 410,01 лв. до 510 лв. на 510,01 лв. до 610 лв., включително - за получаване на 80 на сто от пълния размер на помощта. Наред с доходния критерий от 1 април 2022 г. се предвижда и увеличаване на размерите на месечните помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, съответно: за семейства с едно дете - с 10 лв. (от 40 лв. на 50 лв.), за семейства с две деца - с 20 лв. (от 90 лв. на 110 лв.), за семейства с три деца - с 30 лв. (от 135 лв. на 165 лв.) и за семейства с четири деца - с 30 лв. (от 145 лв. на 175 лв.);

• 6,6 млн. лв. - за плавна промяна в периода 2022-2024 г. чрез корекция в посока увеличаване на индивидуалните проценти, които определят границата за достъп и на размера на получаваните социални помощи за най-уязвими групи от населението за постигане на общоевропейските цели и приоритети в социалната сфера, свързани със схемите за минимален доход;

• 56,7 млн. лв. - за създаване на условия и възможности за социално приобщаване и предоставяне на целенасочена и насърчителна подкрепа на уязвимите групи от хора с увреждания, имащи благоприятно въздействие върху качеството на живот и превенция от социалното изключване, в т.ч. за увеличаване финансовата подкрепа по Закона за хората с уврежданията в резултат на нарастването на линията на бедност и за гарантиране на безвъзмездна преводаческа услуга по Закона за българския жестов език;

• 223,5 млн. лв. - за обезпечаване на кумулативния ефект от увеличаването на минималната работна заплата и на коефициента от 1,2 на 1,4 при определяне на възнаграждението на личните асистенти по Закона за личната помощ;

• 50,1 млн. лв. - за допълване на средствата за изплащане на целеви помощи за отопление във връзка с увеличаването на правоимащите и поскъпването на енергоносителите;

• 38,8 млн. лв. - за увеличаване от 1 април 2022 г. на минималния дневен размер на паричното обезщетение за безработица от 12 на 18 лв. и на максималния дневен размер от 74,29 лв. на 85,71 лв.;

• 22,2 млн. лв. - за увеличаване на размера на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст на нивото на минималната работна заплата от 380 лв. на 650 лв. (в сила от 1 октомври 2021 г.), а от 1 април се увеличава от 650 лв. на 710 лв.;

• 3,0 млн. лв. - за месечните възнаграждения на професионалните приемни семейства за компенсиране нарастването на МРЗ;

• 36,5 млн. лв. - за месечни целеви помощи при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка на семейства с деца до 14-годишна възраст по чл. 16б от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане;

• 26,0 млн. лв. - за разходи за допълнителни възнаграждения за служители на Агенцията за социално подпомагане, Агенцията по заетостта и Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" във връзка с работа в рискови условия и положен извънреден труд по овладяването на пандемията от COVID-19 за шест месеца;

• 111,7 млн. лв. - за увеличаване средно с 31% на стандартите за финансиране на социалните услуги, в т.ч. във връзка с ефекта от увеличаване на минималната работна заплата, считано от 1 април 2022 г.;

• 410,0 млн. лв. - за продължаване на т.нар. мярката 60/40 за подкрепа на бизнеса за запазване на заетостта за шест месеца, за изплащане на компенсации на работници и служители, осигурени в икономически дейности, за които със заповед на компетентен орган са наложени временни ограничения за осъществяването им в периода на обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка по мярка "Запази ме плюс", за изплащане на средства за субсидирана заетост за мярка "Заетост за теб" въз основа на акт на Министерския съвет, както и в подкрепа на Националния план за действие по заетостта през 2022 г. във връзка с преодоляване последиците на пазара на труда от COVID-19 криза за шест месеца;

• 852,0 млн. лв. - за изплащане на добавки към пенсиите на пенсионерите за първите шест месеца на 2022 г. във връзка с преодоляване на последиците от COVID-19, в т.ч. 750,0 млн. лв. са заделени по сметка за чужди средства.

ИЗБРАНО