17-11-2017 20-11-2018

Планът за възстановяване: Забравете шаблона, първо цели и реформи, после парите

Моментът на затишие да се използва за подготовка за една бъдеща вълна от зараза през есента. А дори и да няма такава вълна, въпросът е да бъдем подготвени за подобен бъдещ риск, коментира икономистът Калоян Стайков

11:11 | 29 май 2021 | Автор : Георги Велев, 3е-news.net 6 2375 Снимка: iStockbyGettyImages

Едно от най-важните неща за българската икономика сега е да не се допуска ново забавяне на Плана за възстановяване и устойчивост. Много е важно да имаме готовност и визия за реформи според плана, а ЕК ще отпусне парите. Това мнение изрази пред dir.bg Калоян Стайков, старши икономист в Института за пазарна икономика.

Възстановителният фонд на ЕС

"Когато говорим за ново правителство и политически приоритети, то винаги може да се очаква и някакво преформулиране на целите в Плана. В момента ситуацията е малко странна, защото правителството не е редовно, то не разполага с пълен мандат или подкрепа на парламента. А това създава известни проблеми в самия процес на изготвяне на Плана, както и при преговорите с Европейската комисия", обясни Стайков.

Според него е важно да се знае, че самото служебно правителство може да подготви промените в стратегическия документ и след два месеца, като вече имаме ново правителство, то да ги припознае и просто да изпрати готовия план в ЕК. "Оттук нататък можем да спекулираме дали този план отразява правилните форми и проекти, но в крайната сметка това е визията на самото правителството. Евентуалните промени в Плана ще отразят пък визията на сегашното правителство", смята икономистът.

Според него Планът за възстановяване и устойчивост трябва да е малко по-амбициозен по отношение на реформите. "Това не го видяхме с фокус в предните версии на Плана. Именно самите реформи бяха доста по-слабо застъпени и някак си останаха на по-заден план. Така че ако има промяна, се надявам да е в тази посока", добави Стайков.

Вторият важен момент е връзките на Плана с различните други стратегически документи у нас. Все пак този План да не е някакъв нов документ, който не отразява по никакъв начин политиките в различните сектори.

"На последно място, но не по важност смятам, че Планът трябва да е по-амбициозен по отношение на усвояването на самите средства. В момента основната част от финансирането е предвидено да се усвоява от 2024 г. нататък. А това на практика обезсмисля функцията му на План за възстановяване и стабилност. Тоест този документ се превръща в поредната оперативна програма при която имаме слабо усвояване в началния период - около 30-40 на сто. И след това за 2-3 години се наваксват останалите разходи", обяснява Стайков. По този начин положителният ефект за икономиката и обществото като цяло е отложен напред във времето. "Лично на мен ми се иска дейностите по плана да се случват по-рано", добави икономистът.

По отношение на готовността за проекти за финансиране също имаме проблем в момента, отбеляза той. Всъщност голяма част от проектите се предвижда да се финансират с европейски средства. "И едва когато се осигурят средствата то тогава започва и работата по проектите. А не се действа по обратния начин - да има някакви стратегически цели и приоритети, проектите да са обсъдени и вече да са на някаква фаза на развитие и да чакат финансиране. Тоест ние вместо да сме подготвили различни проекти и сега като ЕК е готов с финансирането, то българското правителство да каже "ние пък имаме проекти", обяснява Стайков.

Така при нас тепърва започва да се мислят проекти, за които могат да се отпуснат парите. А това наистина е проблем, но не е и непреодолимо ограничение. "При достатъчно желание и креативност от страна на правителството мисля, че може да се намери работещ проект", смята Стайков.

Виж още Новият План за възстановяване: Игра с цифрите без истински реформи

Като цяло Планът за възстановяване и устойчивост трябва да разглежда стратегически цели - в енергетиката например да се мисли за газификация на регионите, помощ към мрежовите оператори, които ще са изправени пред много предизвикателства в рамките на този енергиен преход, припомня икономистът. Според него страната ни има огромен проблем с енергийните спестявания и политиките по темата - традиционно там се дават средства основно за саниране на сгради. "Това по принцип не е лошо като политика, но е важно как се прави. А в момента действията по санирането вървят паралелно със схемата за задължените лица, а това е абсурдно. Не е логично да имаш схема за задължените лица, хем тази схема не се финансира по никакъв начин и е изцяло отговорност на предприятията. И в същото време държавата решава, че сама ще инвестира някакви пари", анализира експертът на ИПИ.

Виж още Свърши времето да се мисли за стари загуби: Калоян Стайков за икономиката след Covid

Според него тези механизми за постигане на една и съща цел трябва да се синхронизират. "А не от една страна да имаме схемата за задължени лица и да се финансират други проекти. Фокусът трябва да е един - или имаме една работеща схема за задължените лица с всичките условности и рискове. Или по-скоро тази схема ще има по-малък дял. А по-големият дял ще бъде насочен към алтернативни мерки като например саниране с публични средства. Всички видяхме, че предишната схема за саниране не дава добри резултати и трябва да се измисли нещо по-гъвкаво", категоричен бе Стайков.

Самият План трябва да преследва стратегическите цели и приоритети, за които не може да бъде мобилизиран частен ресурс. Този документ трябва да е насочен към привличането и на частни капитали в проектите. Това е нещото, което ни липсва към момента, категоричен бе Стайков.

Според него в момента начинът на мислене на експертите е закостенял и те работят по шаблона, както се действа при проектите по оперативните програми. Тоест имаме едни цели на ЕК, договарят се приоритети и се започва финансиране.

"Сега обаче подходът на практика е обратен: ЕК казва "ние сме ви осигурили пари. Но няма да ги отпускаме на проектна база, ами при достигане на ключови репери по дадена тема. На практика процесът е точно обратния - не става да се кандидатства с проекти, а да се определят реформите и на тяхна база да се кандидатства за проекти", допълни Стайков.

"Така например в момента не е ясно как ще постигнем целите си за потребление на зелена енергия. Не е ясно и как ще постигнем целите за по-добро управление на водите - какви са целите, които трябва да се случат. Сега ЕК най-общо ни казва: "покажете ни какви са ви целите и какви проекти ще изпълнявате, а ние ще ви дадем парите", анализира ситуацията Стайков.

Според него чрез Плана могат да се финансират всякакви разходи, свързани с възстановяването на икономиката и нейното подобряване и устойчивото й развитие. А като се погледнат плановете на другите страни се вижда, че тук не говорим просто за строителство на железници или ремонт на язовири например.

Подготовка за нова пандемична вълна

"Надявам се това правителство да не направи грешката на предишното, което през миналата година, в началото на пролетта, се успокои, че пандемията е отминала и икономиката започва да върви. А впоследствие видяхме какво се случи през зимата", припомня икономистът ситуацията с тежките моменти за бизнеса през изминалата година.

Сега, този момент на затишие, е важно да бъде използван за подготовка за една бъдеща вълна от зараза през есента. Редица лекари вече започнаха да говорят в тази посока. А дори и да няма такава вълна, въпросът е да бъдем подготвени за подобен бъдещ риск. "Тази пролет отново бяхме изненадани и се надявам това да не се случи и през есента. Така трябва да се избегне хаоса в икономиката и бизнеса да се чуди дали утре ще работи или не, а по медиите да се дават едни извънредни брифинги", заключи икономистът на ИПИ.

ИЗБРАНО