Бившият премиер Кирил Петков, бившият финансов министър Асен Василев и бившият говорител на правителството Лена Бориславова не се явиха на изслушване във временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства, свързани с подписването и прекратяването на Меморандума за 1 млрд. долара с "Джемкорп" и "Ай Пи 3" от правителството "Петков".

Аргументът на двамата съпредседатели на "Продължаваме промяната" бе, че по същото време в Народното събрание се провежда парламентарен контрол, по време на който депутатите трябва да изслушат регионалния министър Иван Шишков за строителството на магистрала "Хемус".

Пред временната комисия се явиха служебният министър на енергетиката Росен Христов и предшественикът му на поста Александър Николов. 

В момента действа писмото за едностранно прекратяване на меморандума с "Джемкорп" (Gemcorp Holdings) и "Ай Пи 3" (IP3 Corporation), заяви пред народните представители Христов, като уточни, че едностранно прекратяване ще влезе в сила след около 2-3 седмици.

По думите на енергийния министър първо е изпратено писмо с искане за прекратяването на меморандума по взаимно съгласие, но документът не е подписан от ответните страни. След като това не се е случило, Росен Христов е изпратил писмо за едностранно прекратяване, което ще влезе в сила 30 дни след изпращането му. Междувременно са получени писма от двете компании, че са съгласни с прекратяването и нямат претенции, но от тях не е подписано споразумение за прекратяване по взаимно съгласие.

"Т.е. в момента действа моето писмо за едностранно прекратяване, което де факто ще прекрати меморандума след около 2-3 седмици", заяви Росен Христов, цитиран от БТА. Според него компаниите изчакват срока за едностранно прекратяване на меморандума.

За момента няма установени щети за България, но това е, защото все още не приключила пълната проверка на Министерството на енергетика, коментира още служебният енергиен министър. Христов добави, че тече проверка и за щети, причинени от изтичане на информация. Подаден и е доклад до ДАНС, съдържащ всички индикации и опити за получаване на информация, за да може компетентните органи да преценят дали това е свързани с меморандума и до каква степен каква информация е била предоставена и има ли щети или не за страната.

Министър Христов добави, че този меморандум е толкова е всеобхватен, че включва "всичко, което дори е близо до енергетиката". Той посочи, че най-обемният проект по Плана за възстановяване и развитие е за закупуването на батерии и изграждането на огромен парк за съхранение на енергия, както и изграждане на електроцентрала на геотермална енергия. "Тези проекти очевидно попадат под меморандума, но нямаме конкретни данни някои от тези фирми да е свързана с някои от тези проекти", завърши служебният министър на енергетиката.

От своя страна Александър Николов каза, че меморандумът с "Джемкорп" е неангажиращ, а претенции към българската държава не може да има.

"Ангажимент към този момент няма. Единствените инвестиционни намерения, заявени към България под каквато и да е форма, са свързани със Столична община", коментира Николов. Според него цялата конструкция е изразяване на намерение от технологична компания с финансов партньор към потенциални активи в България и участиет в трансформация в сектора. Но това не е реализирано. След медийния шум и политическото недоволство е прекратен така или иначе несъществуващия ангажимент.

Според депутата от парламентарната група на ГЕРБ-СДС и бивш министър на енергетиката Теменужка Петкова от правителството на Бойко Борисов в изготвянето на меморандума не са участвали експерти на Министерството на енергетиката. Освен това няма анализи и становища, за да стане ясно на каква база е решено да бъде подписан този меморандум, както с каква цел и с какво то би бил полезен на България и на българската енергетиката. Тя е категорична, че меморандумът е ангажиращ и е необходима ратификация, защото има поет ангажимент за арбитраж.

"Под една или друга форма съществуват финансови рискове за българската страна под една или друга форма", допълни Петкова. Тя е на мнение, че не може да бъде правен избор дали един документ да бъде ратифициран или не, тъй като конституцията постановява, че това трябва да бъде направено, след като има клауза за арбитраж.

Според Николов обаче ангажимент за България няма, а само само потенциални инвестиционни намерения. Клаузите за арбитраж са потенциална защита единствено и само за България, изтъкна Николов.