Общините са в центъра на Зеления преход - как изглежда той в Горна Малина, Перник и София
90% от мерките за адаптация към климатичните промени трябва да се изпълняват на местно ниво
Зеленият преход е за хората, за всеки човек - от най-малката до най-голямата община и огромното предизвикателство пред Европа е тази голяма идея за позеленяване да стане разбираема.
Въпросът е да станем по-богати дори когато използваме по-екологични и чисти ресурси, опазвайки околната среда. Да харчим по-малко ресурси, да отделяме по-малко отпадъци, а тези, които произвеждаме да рециклираме вместо да изхвърляме на сметищата и всичко това да предизвиква икономически растеж. Неслучайно местните власти са в центъра на Зеления преход.
Над 70% от законодателството на ЕС е насочено към общините. Затова и 70 на сто от мерките за смекчаване на промените в климата засягат местните власти. А 90% от мерките за адаптация трябва да се прилагат от общините. Това означава изключително голяма отговорност - общините от своя страна трябва да ангажират всеки човек.
Всички цели на ЕС за подобряване качеството на въздуха, закупуването на по-чисти автомобили, подобряване на енергийната ефективност на сградите, използването на повече възобновяеми източници на енергия, рециклирането на отпадъците и използването им като ресурс са насочени към общините. За съжаление у нас те нямат пълната свобода да прилагат данъчни закони, облекчения и стимули, затова тази политика трябва да се помисли много ясно на национално ниво.
Безпрецедентен ресурс за общините
Националният план за възстановяване и устойчивост предвижда много инвестиции на местно ниво. Неслучайно в приоритет Свързана България се предвижда създаване на нов регионален подход с пряко въвличане на местните общности в управлението на средствата от европейските фондове и инструменти. Необходимо е да се подготвят промени в законодателството още в началото на 2022 г., за да може средствата от фондовете на ЕС да се разпределят за всеки регион за периода 2021-2027 година. Предвижда се реформа във водния сектор, но също така изграждане на пречиствателни станции приоритетно за малките общини с между 2 000 и 10 000 жители.
Планът дава стимул на общините да бъдат по-активни по пътя към Зеления преход. Инвестициите са свързани с енергийна ефективност в сграден фонд, енергийно ефективни общински системи за външно изкуствено осветление, енергийни общности в публично-частни партньорства. Ще стартира пилотна схема за подкрепа на устойчивата градска мобилност чрез мерки за развитие на екологични, безопасни, функционални и енергийно ефективни транспортни системи. Местните власти ще могат да инвестират в дигитализация, възстановяване на ключови за околната среда екосистеми, в по-устойчиво земеделие.
В Плана е записано, че регионалното министерство ще анализира въздействието на автомобилите с двигатели с вътрешно горене върху замърсяването на въздуха в централните градски части. До края на 2022 г. ще направи предложения за регулации за ограничаването на това въздействие
МРРБ да сформира работна група за разработване на модел на опростена регулация за поставяне на зарядни станции, който да се прилага от общините България до края на 2022 година.
10 000 публични точки за зареждане на автомобили
В рамките на следващите 6 години се цели постигане на електрификация на автомобилите до 5% или 100 000 електромобили и изграждането на 10 000 публични точки за зареждане на електромобили, 2 000 на междуградската пътна мрежа, 4 000 в централните части на 50 града и 4 000 в зоните с апартаменти на тези градове. Оползотворяване на местния потенциал за чисто енергийно производство, в това число и актуализиране на информацията за геотермалния потенциал в страната. Необходимо е хората във всяка община да подобрят знанията за природата в "Натура 2000" и на всички защитени територии.
България има Закон за ограничаване изменението на климата. Но са необходими промени, за да се обособи ролята на общините в него. По-широко прилагане на зелени обществени поръчки, да се приеме зелен кодекс за работа на администрацията, предлага Миля Димитрова, старши експерт "Климат и енергия." Не само това, необходимо е общините да разбират колко важно е да участват в този процес. По Механизма за възстановяване и устойчивост се предвижда безпрецедентен финансов ресурс, който е насочен преди всички за местните власти и трябва да стигне до всеки жител, коментира по повод Осмия доклад за сближаване еврокомисарят по сближаване и реформи Елиза Ферейра.
Горна Малина- зелена община или малкият оазис близо до София
За съжаление до момента въпреки стопяването на различията между регионите на Европа, те са все още много големи като са най-големи в Южна и Югоизточна Европа. България не може от десетилетия да се пребори със съсредоточаването на населението в големите градове и обезлюдяването на малките населени места. Преходът ще е най-труден за малките общини.
Как се справя обаче една такава малка община, разказва кметът на Горна Малина Ангел Жиланов. Може би благодарение на това, че е само на 25 километра от София тя се е превърнала в малък оазис. Желанието на кмета е това да бъде първата изцяло зелена община. Първата крачка към това е референдум в общината срещу кариера по открит способ, на който 75% от жителите изразяват несъгласието си и спират кариерата. Днес селата в района са едни от най-скъпите откъм имоти. Общият устройствен план на общината се отлага няколко пъти, но вече е факт. Според кмета община Горна Малина е 13-тата община в България с приет нов план, а вече около 100 общини в страната имат такива планове.
Това е много сложен проблем за местните власти, защото засяга много интереси и ако общината няма единна визия тези планове умишлено се бавят с години. Ето защо хаосът по региони е много голям. Пример за това са населените места по черноморското крайбрежие. За сметка на това обаче Горна Малина е един от добрите примери, от които имаме нужда. В момента 40% от територията на общината попада в "Натура 2000", нещо повече, ние искаме да ги увеличим още, каза кметът. Това е възможност да имаме по-голям контрол върху това какви дейности се извършват в зоните. Това е вариант при положение, че нямаме общинска гора, повечето са частни, обясняват специалисти.
Общината има регионално депо за отпадъци заедно с община Елин Пелин. Но вижданията ни са много различни, поради което смятам, че регионалният принцип за управление на отпадъците не е работещ, смята Жиланов.
В момента имаме проект за предварително третиране и управление на отпадъците за 9 млн. лева, ще може голяма част отпадъците да събираме разделно и да се рециклират отделно. Но ако една община не полага усилия да намали депонирания отпадък, другата страда. Това отново поставя въпроса за липсата на финансова самостоятелност на общините, което ще им развърже ръцете да правят по-дългосрочни политики за развитие на своя регион. Биоземеделците в общината получават с приоритет общински земи.
Най-голямата мечта на кмета на Горна Малина е да осъществи проекта за своеобразно демонстрационно екоселище в Поделение с отпаднала необходимост. Общината е разработила център за иновативни проекти с изцяло енергийно независимо селище. В него ще се разполагат демонстрационни къщи с иновативни модели на осветление и отопление, парк с конна база, алеи за отдих и уникален център за диви животни, в който хората се разхождат сред животните. Общината вече го е взела от Министерството на отбраната и има уверението, че ще отпадне забраната за извършване на икономическа дейност там. Инвеститор за реализация на мащабния проект има, общината също ще има дял, което ще превърне Горна Малина в първата зелена община у нас. В общината има вече 7 къщи за гости, 4300 осветителни тела, Хидропарк, планира зарядна станция за електромобили. Общината смята да развива конгресен туризъм, ще се изгради трети център за рехабилитация и център за хипотерапия.
Перник да преобърне представата-
може ли да стане първият високотехнологичен поствъглищен град у нас
Да, Горна Малина има привилегията да е в близост до София. Но пък Перник дали печели от тази близост или през годините по-скоро е губил? Той е един от въглищните региони в преход заедно със Стара Загора и Бобов дол, към които специално е насочено вниманието и на Плана за възстановяване. В момента все още се разработват Териториалните регионални планове от консултантите на международната компания PwC. Най-важното, което обаче хората в региона трябва да знаят е, че Зелената сделка не означава затваряне на въглищните централи и мините, без социален ангажимент за работещите там. Това е един от митовете, който създава напрежение в региона за техните работни места, коментира Тодор Тодоров от екологично сдружение "За Земята". ЕК не иска от нас затваряне на централите до 2038 година или по-рано, но иска намаляване на емисиите и подобряване качеството на живот на хората, това обяви наскоро и министърът на околната среда и водите Борислав Сандов. Въвеждането на повече възобновяеми източници на енергия като алтернатива е решението. Това може да се случи децентрализирано като възможност за едно или няколко домакинства, което ще даде независимост от ТЕЦ. Но ТЕЦ също ще останат, просто ще работят с ВЕИ, което е напълно възможно, коментира и Балин Балинов от международната екологична организация Грийнпийс.
Пилотен проект за соларна лаборатория в гимназия "Христо Ботев" в Перник
Пример за добра практика е изграждането на соларна лаборатория за топлотехници в Професионална гимназия по техника и енергетика "Христо Ботев" в Перник. Това се случва за първи път в училище в Перник. Лабораторията е дарение от Грийнпийс на училището и струва около 20 000 лева като към момента с нея се топли водата, която използват учениците в лабораторията. Предвидено е с фотоволтаичните панели да се отоплява и цялото помещение.
Лабораторията работи от началото на годината и все още не може да се каже какви са икономиите след въвеждането й, обясни Балин Балинов.
А заради засиления интерес от бизнес и неправителствени организации тази година се отваря специалност "Възобновяеми енергийни източници", каза директорът на гимназията Соня Милкова.
Демонстрационните проекти ще покажат дали и колко ефективно е използването на ВЕИ от общински сгради, училища и домакинства. Според някои анализатори бизнесът вече прави този преход, а дори въглищните централи ще имат най-голям интерес да позеленеят, защото финансовият ресурс вече се измества към зелената енергия.
В столицата София темите за ВЕИ изглеждат все още табу,
а да захранваме ТЕЦ-а с ВЕИ?
Макар София да има предимства по отношение ползването на финансови инструменти и източници заради по-големия административен капацитет, тя има и своите големи проблеми. Повечето са свързани именно с околната среда от замърсяването на въздуха от отоплението на дърва и въглища и замърсяващите автомобили през застрояването и проблемите с разделното събиране на отпадъци. София получава международни награди за своя климатичен напредък, защото в тези класации общината се сравнява със собствения прогрес. Затварянето на Кремиковци и пускането на метрото изиграват своята положителна роля, смята Драгомир Цанев, изпълнителен директор на ЕнЕфект.
Но плановете на София не са достатъчно амбициозни. Ако говорим за Плана за подобряване на качеството на атмосферния въздух 2021-2027 г.. Все още се бави обсъждането на наредбата за въвеждане на зони за ниски емисии в София, които ще ограничават замърсяващите автомобили. Доколко това е работеща мярка, ако нямат хората добрите алтернативи обаче на градския транспорт, на вело алеите и пешеходни начини на придвижване?
Да не забравяме, че е необходима широка обществена кампания, за да не кажем още в началото, че тази идея е неработеща, никой да не я спазва, да няма кой да контролира и да изпаднем в изходна ситуация. Същото е с Плана за действие за устойчиво енергийно развитие. Липсата на правилно управление на данните спъва всякаква надежда за развитие, смята Цанев. Когато няма данни нито може да планираме, да управляваме и да мислим за инвестиции, посочи той. Хората трябва да научат, че възобновяемите източници на енергия са възможна алтернатива, а не скъпа приумица на Европа. Но за съжаление парите са недостатъчни да безвъзмездно финансиране на всички.
Затова толкова е важно да обособим термина енергийна бедност, за да може най-уязвимите да получават безвъзмездна подкрепа, а останалите да получават възможност за съфинансиране. Трябва да се създадат и необходимите безлихвени или нисколихвени финансови механизми за тези, които не могат да чакат. Дори в София създаването на енергийни кооперативи е тема табу. Но докато местните власти не осмислят тази своя централна роля и не бъдат активни, няма да увеличим и растежа. Според Димитър Събев от Института за икономически изследвания на БАН Зеленият преход може да се осъществи от обедняващата средна класа и към нея трябва да се насочи финансирането за изграждане на ВЕИ за домакинствата и подмяна на електромобилите. За него увеличението на БВП не е равносилно на икономически растеж. В БВП в момента не влизат дейностите на всяка жена в домакинството, но ако се разведете услугите за поръчка на храна или услугите за забавления ще спечелят и БВП ще расте, което не значи растеж в никакъв случай. А България, всяка община и всеки един от нас трябва да сме активни, за да отпушим реален икономически растеж и да направим един преход в полза за всички.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}