17-11-2017 20-11-2018

Надеждите на ЕС да използва Азербайджан като бензиностанция рискуват да се провалят

Нова война между Баку и Ереван би означавала неприятности за Брюксел и усилията му да се откаже от руските изкопаеми горива, пише "Политико"

Снимка: AP/БТА

Надеждите на ЕС да използва Азербайджан като бензиностанция рискуват да се провалят

13:18 | 10 април 2023

188 21183 Снимка: AP/БТА

Газът и петролът от Азербайджан са от решаващо значение за усилията на ЕС да замени руските изкопаеми горива - но има опасност това да се заплете в стремежа на блока да се превърне в силен играч в разкъсвания от войни Южен Кавказ, пише "Политико".

Газови потоци

ЕС изпрати цивилна мисия, която да помага за охраната на арменската страна на напрегнатата планинска граница между двете страни, заради което Азербайджан предупреждава за чужда намеса в делата си.

В същото време доклад на Европейския парламент, осъждащ състоянието на човешките права в Азербайджан, предизвиква възмущение в страната.

Всичко това хвърля сянка върху сделката на ЕС с Азербайджан за удвояване на годишните доставки на газ за блока до 20 милиарда кубически метра до 2027 г.

Високопоставен служител в дипломатическата служба на ЕС, пожелал анонимност, изрази съжаление, че мисията за наблюдение изглежда е развалила отношенията. "Надявахме се на различен сценарий с Баку. Споделяме с Азербайджан цялата релевантна информация за патрулите и т.н., защото не искаме да има проблеми", казва той, цитиран от "Политико".

Тъй като Русия е разсеяна от катастрофалната си война срещу Украйна, Брюксел се надяваше да засили присъствието си в Южен Кавказ, изграждайки икономически връзки с Азербайджан и същевременно предлагайки политическа подкрепа на съседна Армения в опит да запази баланса между двете съперничещи си държави.

Но не така се възприемат от Баку 100-те наблюдатели - обявени от Брюксел през януари след двудневната война през септември миналата година.

В речта си миналия месец президентът на Азербайджан Илхам Алиев разкритикува външната намеса в противопоставянето на страната му с Армения за оспорвания регион Нагорни Карабах. "Посредниците, участващи в карабахския конфликт, [се опитват] не да решат въпроса, а да го замразят", заяви той.

През 2020 г. Алиев започна успешна военна офанзива, като си върна обширни територии от Нагорни Карабах - отцепнически регион в международно признатите граници на Азербайджан, но контролиран след разпадането на СССР от етническото арменско население. Конфликтът завърши с прекратяване на огъня с посредничеството на Русия, но напрежението се покачва и има опасения за връщане към пълномащабни боеве.

"Много арменци смятат, че ще има пролетно настъпление от страна на Азербайджан", казва Маркус Ритер, ръководител на мисията на ЕС, пред "Дойче Веле". "Ако това не се случи, мисията ни вече е успешна", допълва той.

Дни преди това държавните медии на страната твърдяха, че мисията на ЕС всъщност помага за "провокирането на Азербайджан към нова война", оставяйки "ЕС да понесе вината" за евентуален нов конфликт.

"Азербайджан и Русия на практика казват едно и също нещо - че мисията на ЕС е военно-разузнавателна операция под прикритието на мониторинг", допълва служителят на ЕС. "Те се опитват да дискредитират мисията, която е изключително цивилна и невъоръжена, от самото начало и ние не можем да направим много по въпроса.

Вакиф Садиков, ръководител на мисията на Азербайджан към ЕС, заяви пред "Политико", че присъствието на наблюдателите в близост до границата с Азербайджан тревожи Баку.

"Това е двустранен въпрос между Армения и ЕС, но той се случва на няколкостотин метра от нашите собствени гранични пунктове и в силно милитаризирана среда, в която има руски граничари, арменски граничари, руски редовни части, арменски редовни части, а по-близо до иранската граница - ирански военни. Сега имаме и мироопазващи сили на ЕС. Така че имаме основателни въпроси, свързани със сигурността", каза той.

Садиков предупреди, че мисията може да се разглежда като опит на Брюксел да засили присъствието си в региона.

Баку също така реагира с недоволство, след като миналия месец Европейският парламент подкрепи доклад, който "осъжда последната мащабна военна агресия от страна на Азербайджан през септември", обвинява страната в подкопаване на мирния процес и "подчертава готовността на ЕС да участва по-активно в разрешаването на продължителните конфликти в региона".

В резолюцията, гласувана от Комисията по външни работи, се твърди, че "зачитането на човешките права и основните свободи в Азербайджан все още е много негативно и трябва да се подобри, преди ЕС да задълбочи допълнително политическото и енергийното си партньорство със страната". В предложението се изтъкват репресиите срещу опозиционни активисти, случаите на изтезания и липсата на независима съдебна система.

Комисията по международни отношения в азербайджанския парламент отвърна на удара, като заяви, че решението на ЕС носи "непоносима миризма на корупция". Тя обвини членовете на ЕП, че са повлияни от "Армения и арменската диаспора, които отдавна са раков тумор в Европа".

"Загрижеността за правата на човека от страна на ЕС дразни официалните лица в Баку", заяви Ахмад Мамадли, азербайджански активист за демокрация и председател на опозиционното Движение 1918. Сега той призовава за налагане на санкции на страната, като се аргументира: "Западният натиск върху авторитарните държави винаги е възможен, стига да не се разменя за природни ресурси".

Усилията на Брюксел за успокояване на напрежението не дават резултат.

Миналия месец председателят на Европейския съвет Шарл Мишел проведе разговори с лидерите на Армения и Азербайджан, за да обсъди ситуацията на място и да "подчертае готовността на ЕС да помогне за напредъка на ... мира и стабилността в региона". Само няколко часа по-късно обаче Азербайджан потвърди, че войските му отново са навлезли в зоната на прекратяване на огъня в Нагорни Карабах и са установили ефективен контрол върху път, който според него се използва от арменците за внасяне на оръжие.

Том де Ваал, старши научен сътрудник в мозъчния тръст "Карнеги Европа", заяви, че Брюксел все още се надява, че ще може да посредничи за разрешаването на конфликта между Азербайджан и Армения - един от най-продължителните спорове в света.

"ЕС се обръща и към двете страни, за да се опита да възобнови мирния процес. Отвън това изглежда застрашително, но когато говориш с хората отвътре, все още има надежда, че пътят ни все още не е изчерпан", каза той.

Но ако тези усилия се провалят, той предупреди, че западните държави могат да отправят все повече призиви за санкции срещу Азербайджан, което може да означава проблеми за усилията на ЕС да използва Азербайджан като алтернатива на руските изкопаеми горива.

ИЗБРАНО