Общият външен дълг на света ще надхвърли 100 трлн. долара тази година за първи път и може да нарасне по-бързо от прогнозите, тъй като политическите нагласи благоприятстват по-високи разходи, а бавният растеж увеличава необходимостта от заеми и разходи, съобщи Международният валутен фонд (МВФ), цитиран от Ройтерс.

Новият доклад на фонда Fiscal Monitor сочи, че световният публичен дълг ще достигне 93% от брутния вътрешен продукт до края на 2024 г. и ще се доближи до 100% до 2030 г. Това ще надхвърли връхната точка от 99% по време на COVID-19. Делът ще бъде и с 10 процентни пункта над нивото от 2019 г., преди пандемията да увеличи държавните разходи.

Докладът, публикуван седмица преди годишните срещи на МВФ и Световната банка във Вашингтон, сочи, че има основания да се смята, че бъдещите нива на дълга може да са доста по-високи от прогнозираното в момента, включително поради желанието на САЩ, най-голямата икономика в света, да харчат повече.

"Несигурността около фискалната политика нараства и политическите червени линии на данъчното облагане станаха по-ясни установени", пише МВФ. "Натискът за повече разходи в отговор на зеления преход, застаряването на населението, притеснения за сигурността и предизвикателствата пред дългосрочното развитие се засилва", допълва фондът.

Предизборни обещания за разходи

Безпокойството на МВФ относно нарастващите нива на дълг е изразено три седмици преди президентските избори в САЩ, като и двамата кандидати обещаха нови данъчни облекчения и разходи, които може да добавят трилиони долари към федералните дефицити.

Плановете на кандидат-президента на Републиканската партия Доналд Тръмп за намаляване на данъците ще добавят около 7,5 трлн. долара нов дълг за 10 години, над от 2 пъти повече от дълга от 3,5 трлн. долара, който биха добавили плановете на вицепрезидента Камала Харис, кандидатът на Демократическата партия, сочат изчисленията на мозъчния тръст Committee for a Responsible Federal Budget (CRFB).

Според доклада прогнозите за дълга обикновено подценяват действителните резултати със значителни маржове, като действителното съотношение между дълга и БВП за следващите 5 години е средно с 10% по-високо спрямо първоначалните прогнози.

Дългът може да нарасне още по-значително поради слабия растеж, по-затегнатите условия на финансиране и по-голямата несигурност относно фискалната и паричната политика в системно важни икономики като САЩ и Китай. Докладът включва "значително негативен сценарий" с фактори, които показват, че глобалният публичен дълг може да достигне 115% от БВП само за 3 години, с 20 пр. п. повече спрямо сегашните прогнози.

Спирачки пред разходите

МВФ повтори призивите си за по-голяма фискална консолидация, като отбеляза, че сегашната среда със стабилен растеж и ниска безработица е подходящ момент да направи това. Но фондът допълни, че сегашните усилия, които се равняват средно на 1% от БВП за 6-те години от 2023 до 2029 г., са недостатъчни за намалят или стабилизират дълговете.

За постигането на тази цел ще е нужно общо затягане от 3,8%, но в САЩ, Китай и други страни, където не се очаква БВП да се стабилизира, ще бъде необходимо значително по-голямо затягане на фискалната политика.

Очаква се този месец САЩ да обявят фискален дефицит за 2024 г. от около 1,8 трлн. долара, или над 6,5% от БВП, съобщи Службата по бюджета на Конгреса.

МВФ допълва, че САЩ и други страни, където според прогнозите дългът ще продължи да расте, включително Бразилия, Великобритания, Франция, Италия и Южна Африка, може да бъдат изправени пред скъпи последици.

"Отлагането на корекцията ще означава само, че в крайна сметка ще бъде нужна още по-голяма корекция, а изчакването може да бъде рисковано, тъй като опитът от миналото сочи, че високият дълг и липсата на надеждни фискални планове може да предизвикат негативни пазарни реакции и да ограничат възможностите на страните да се справят с бъдещи сътресения", коментира Ера Дабла-Норис, зам.-директор на МВФ по фискалните въпроси.

Тя допълни, че съкращенията на публичните инвестиции или на социалните разходи обикновено имат значително по-голямо отрицателно въздействие върху растежа, отколкото лошо насочени субсидии като за горивото. "Някои страни имат възможности да разширят данъчната си основа и да подобрят ефективността при събирането на данъците, а други могат да направят данъчните си системи по-прогресивни като налагат данъка върху капиталовата печалба и доходите по ефективно", отбеляза Дабла-Норис.