Министър Николов: ЕС трябва да излезе с план за декарбонизация и конкурентоспособност
"Нашата позиция поставя на дневен ред мерки и решения, които макар да са заложени в доклада "Драги", се нуждаят от преосмисляне и допълнителни анализи и решения, за да отговорят на реалности както в ключови сектори, така и в контекста в България"
За да се повиши конкурентоспособността на европейската икономика, е необходимо политиката да се съсредоточи върху индустрията и подпомагане на зеления и цифров преход. Това каза служебният министър на икономиката и индустрията Петко Николов по време на експертната дискусия "Докладът "Драги" - новата икономическа политика на ЕС и перспективите за България". Събитието е първи по рода си експертен разговор с представители на правителството и българския бизнес, организиран от платформата за диалог Green Transition Forum и Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК).
Министър Николов отбеляза, че постигането на конкурентоспособност на индустрията е сред условията за нарастване на просперитета на всички граждани в Европа.
Докладът на Марио Драги беше представен през септември пред Европейския парламент и разглежда основните предизвикателства и възможности пред Европа и нейния индустриален сектор, както и предлага мерки за засилване на конкурентоспособността на ЕС.
Министър Николов представи оценката на Министерството на икономиката и индустрията (МИИ) за доклада "Драги", като каза, че тя е положителна. От МИИ считат, че очертаните в доклада три области на действие за постигане на устойчив растеж - преодоляване изоставането в иновациите, съвместен план за декарбонизация и конкурентоспособност и повишаване на сигурността и намаляване на зависимостите на Съюза, са адекватни, навременни и наложителни. Те подкрепят извода, че са наложителни спешни мерки, за да се увеличи значително производителността и се постигне растеж. Намираме леко за амбициозна цел осигуряването на посочените в доклада допълнителни инвестиции в размер на около 800 млрд. евро годишно в Съюза за възстановяването на самата Европа, може да се мисли по този въпрос, но не това е основният проблем, посочи Николов.
Нашата позиция поставя на дневен ред мерки и решения, които макар да са заложени в доклада, се нуждаят от преосмисляне и допълнителни анализи и решения, за да отговорят на реалности както в ключови сектори, така и в контекста в България, каза министърът, цитиран от БТА. Той добави, че в определени случаи предоставянето на допълнителни правомощия, създаването на отделни юрисдикции или съвместно закупуване на стоки могат да са несъвместими с характеристиката на нашата икономика като размер на националния бюджет, законодателство, производствена дейност.
В оценката на МИИ за доклада се изразява подкрепа за подчертаната в документа необходимост от промени в индустриалната и търговската политика в ЕС в фокус върху инвестиции в иновации, чисти енергийни технологии и много по-добра координация между държавите членки, каза Николов, като добави, че това е нещо, което на този етап според МИИ и според доклада "Драги" е поставено под съмнение. Това е необходимо, за да се поддържа конкурентоспособността в Съюза на глобалните пазари и да се повиши предвидимостта и стабилността на финансирането, насочено към иновации. Особено важни са намаляването на цените в енергетиката, осигуряването на вериги за доставки и по възможност укрепване на търговски отношения с ключови партньори, отбеляза министърът.
Петко Николов посочи още, че ключови според МИИ са посланията в доклада относно енергийните планове и бъдещото развитие на индустрията. Считаме, че индустрията трябва да разчита на европейска подкрепа в сложните напоследък за осъществяване процеси на декарбонизацията на предприятията, а там, където технологиите са достигнали своя предел, дейността на индустрията да бъде подпомагана чрез регулаторни изменения, каза Николов. Той добави, че от напредъка не бива да бъдат изоставяни уязвимите групи, които представляват допълнителна работна сила, която би могла при определени условия да се мобилизира достатъчно за постигане на общите цели.
Цените на енергията в Съюза всички знаем са високи, като това възпира инвестициите, а целите в областта на климата са трудно постижими в един средносрочен план за предприятията от енергоинтензивните сектори, отбеляза още министър Николов.
За да превърне енергийния преход в една реалност, ЕС би трябвало да синхронизира всички свои политики с климатичните цели и да излезе според нас с един съвместен план за декарбонизация и конкурентоспособност, който да обхване производителите на енергия, чистите технологии на енергоемките компании, които е трудно да намалят своите емисии, каза министърът. Той добави, че в тази връзка от МИИ подкрепят ключовите цели в доклада за създаване на такъв съвместен план за декарбонизация, така че конкурентоспособността да се ускори по възможно най-икономически ефективния начин.