Лявото правителство в Гърция гласува новите социални мерки, идващи в последния момент преди изборната кампания. Те са в полза на пенсионерите и социално слабите, но поставят приходите в бюджета в риск, алармират икономическите експерти. Затова и определиха промените като "драстични" и "популистки", с оглед на предстоящия вот.

Въпреки това, както депутатите от десницата, така и мнозинството от партиите гласуваха в подкрепа на рисковите мерки. 

Промените засягат най-вече намаляването на някои данъците, като се предвиждат помощи за пенсионерите с ниски доходи. Предложените мерки от правителството на Алексис Ципрас предизвикаха вълна от негативни коментари от Европа. 

След като реализира първичен бюджетен излишък, надхвърлящ договорения от страната с международните кредитори (ЕС и МВФ), а именно над 3,5 процента от БВП през 2018 г., правителството постигна приемане от парламента миналата седмица на тези социални мерки, осигурени от данъчни спестявания в размер на 1,14 милиарда евро.

Гърция, която приключи официално през август спасителните програми с международните кредитори, "обръща страницата, за да подпомогне мнозинството от обществото", заяви гръцкият финансов министър Евклидис Цакалотос пред агенция АНА-МПА. Обвиняват ни в популизъм и в политика "на социални помощи", но опозицията (дясната Нова демокрация - бел.АФП) няма никакъв алтернативен план, посочи министърът.

Тези "предизборни" социални мерки, обявени в средата на май, две седмици преди европейските и местните избори на 26 май, според консервативната Нова демокрация целят да привлекат електората.

Според социологическите проучвания консерваторите изпреварват управляващата партия СИРИЗА на премиера Алексис Ципрас с най-малко 5 процента в предизборните нагласи.

От своя страна ръководителят на Европейския стабилизационен механизъм Клаус Реглинг заяви на пресконференция в петък в Брюксел, че е обезпокоен.

"Тези помощи вече са приложени. Ние сме обезпокоени. Не разполагаме с цялостна оценка, но предварителната оценка показва, че с тези мерки първичният бюджетен излишък би могъл евентуално да не достигне 3,5 процента", каза Реглинг.

Основните притеснения са, че в хазната на Гърция няма да има достатъчно приходи, които да подсигурят плащането на външния й дълг. Реглинг подчерта обаче, че Атина е постигнала целите си миналата година и че окончателната оценка на тези мерки ще бъде направена на заседанието на Еврогрупата на 13 юни.

"Макроикономическата политика не е неутрална и очевидно ще има критики от страна на политическите сили, които защитават политиката на икономии", посочи Цакалотос по повод на изказването на Реглинг.

Сред социалните мерки е намаляване на ДДС за храните от 24 процента на 13 процента, намаление на ДДС върху електроенергията от 13 на 6 процента, помощ за пенсионерите с най-ниски пенсии, възстановяване на 13-ата пенсия и други.

Въпреки излизането си от спасителните програми Атина остава под засиленото наблюдение на международните кредитори.