Гърция е застрашена и от ликвидна криза, тъй като не може да бъде кредитирана от пазарите, а банките й са зависими от Европейската централна банка /ЕЦБ/, за да получат финансиране, смята в. "Вима".
Гръцките банки са получили от ЕЦБ капитали на стойност 80-85 млрд. евро. Банкери не изключват много скоро тази сума да достигне и 100 млрд. евро. Според вестника високопоставен банкер казал, че пазарите смятали, че предложените от ЕС и МВФ кредити на Гърция в размер на 40-45 млрд. евро са недостатъчни и няма да стигнат, за да решат проблема с рефинансиране на дълга на стойност 300 млрд. евро.
Същите пазари били на мнение, че държава, като Гърция с дълг от 115 на сто от БВП, не може за три години да успее да намали бюдджетния си дефицит с 10 на сто от БВП, както предвижда стабилизационният план на правителството. Според тях Гърция се нуждаела от двойно повече години /говори се за шест-седем години/ и от почти тройно по-големи капитали /100-120 млрд. евро/ от ЕС и МВФ, за да преодолее кризата.
Всичко това става в момент, когато борсовите пазари са затворени за гръцките банки. Представители на банките се опасяват, че продължаването на тази несигурност може да предизвика вълна от изтичане на депозити от Гърция и да доведе страната и до ликвидна криза. Проблемът с ликвидността на банките се пренася и към предприятията и домакинствата и ако той не бъде решен, малките и големи предприятия в страната, чиято дейност се крепи на банкови кредити, ще доведе до затварянето им и до скок на безработицата, коментира в. "Вима".
Във връзка с това вестникът прогнозира три сценария за гръцката икономика - оптимистичен, лош и кошмарен.
Според оптимистичния сценарий финансовият министър на Гърция бил убеден, че помощният механизъм с участието на ЕС и МВФ ще подейства като "щит за страната" и ще позволи на правителството да продължи реформите и да преструктурира икономиката. На този фон се смята, че Гърция вече е под контрола на "Светата Троица", както в Атина наричат Европейската комисия, ЕЦБ и МВФ, а правителството храни надежди, че от него няма да бъдат поискани допълнителни рестриктивни мерки за тази година.
Лошият сценарий се свеждал до това, че пазарите за Гърция ще останат затворени за реалната икономика, тъй като банките й щели да функционират с "ликвиден кислород" от ЕЦБ, а едрият бизнес няма да има достъп до международно финансиране. Резултатът от това щял да бъде още по-дълбока рецесия и дерайлиране на правителствения стабилизационен план, който вече бил извън поставените в него цели, въпреки уверенията на кабинета, че това не било така.
Кошмарен според "Вима" бил третият сценарий, който въпреки активирането на помощния механизъм, можел да доведе до излизане на кризата извън пределите на Гъция и да обхване и други страни от европейския юг. От пазарите се опасяват, че е възможно спекулативният натиск върху Гърция да продължи да ескалира и да покачи до 600 базисни пункта спредовете по емитираните от нея облигации, въпреки наличието на европейския помощен механизъм.
Поради този риск европейски правителства и ЕЦБ следят внимателно случващото се и не изключват да се намесят спешно, като например, да бъдат закупени гръцки облигации от ЕЦБ, пише още вестникът.


Рекордни лихви по гръцкия дълг