В никакъв случай не трябва да допускаме сценарий, в който Плана за възстановяване и устойчивост ще се превърне просто в план за усвояване на средства. Това се казва в становище на Българската стопанска камара (БСК) по проекта на План за възстановяване и устойчивост на България, адресирано до вицепремиера Томислав Дончев.

В него от Камарата подчертават, че разглеждат средствата, до които България ще има достъп чрез Плана, като шанс и възможност за българското общество и икономика.

"Шанс да се реализират ключови реформи и инвестиции, с които да се постигне реално възстановяване и устойчиво развитие. Възможност за решение на наболели проблеми, създаване на условия за икономически растеж и разкриване на нови, по-качествени работни места", допълват от БСК.

Критики

В коментара на бизнес организацията пише, че за повечето реформи и инвестиционни проекти в Плана не са посочени целеви индикатори за изпълнение. 

"Липсва и статистическа информация като цели, задачи, оценка на въздействието и обосновка за необходимостта и ефективността на предвидените инвестиции. Необходими са по-конкретни измерения на зададените крайни цели и задачи за изпълнение от 4-те основни стълба", смятат от БСК.

Според Камарата е необходимо вътрешно преструктуриране на някои части от Плана с цел тематична свързаност на заложените политики и избягване на разпокъсване при реализирането им, както и по-лесно проследяване.

"Налице е фрагментиране на интервенции в два отделни стълба, преследващи едни и същи цели в една и съща област на политики - например, Преходът към кръгова икономика в предприятията (първи стълб) и Кръгова и нисковъглеродна икономика (Втори стълб). Други области на политики не са функционално свързани със стълбовете, в които са поместени - например, Програмата за обучение на възрастни е включена в област на политика Социално включване, а същевременно, област на политика Образование и обучение е част от стълб 1 - Иновативна България", обясняват от БСК.

Стълб 1: Иновативна България - общ размер на планираните разходи 2,431 млрд. лв.

Прави впечатление, че практически в този раздел няма нито една иновация, коментират от БСК.

"Нещо повече - под "иновации" в повече от половината мерки се разбира физически обект - да се построи нещо или да се закупи апаратура. Като че ли не достатъчно се разбира ролята на човека, връзките между хората и начинът им на мислене", смятат експертите.

Стълб 2: Зелена България - общ размер на планираните разходи 4,499 млрд. лв.

По отношение на приоритетите в този стълб от БСК заявяват: "В представения план кръговата икономика не намира адекватно място, въпреки поставянето й в заглавията на някои раздели и важното значение, което европейските програми й отреждат." Според бизнеса, както в първия стълб, така и тук, освен в заглавието, нищо не се предвижда за преминаване към кръгова и нисковъглеродна икономика, с изключение на предвидения Национален фонд за декарбонизация. Но и той е с неясен статут и бенефициери, допълват от БСК. За постигане на целите са необходими съществени реформи, в т.ч административни и законодателни, смятат от Камарата.

Стълб 3: Свързана България - общ размер на планираните разходи 2,675 млрд. лв.

"Считаме, че са подценени основните предизвикателства пред дигитализацията в страната", критикуват този стълб от БСК. Според нас е необходимо и да се изготви анализ на готовността за дигитална трансформация на отделните икономически дейности (по КИД), на база на което да се оцени готовността за дигитализация във всички сфери на обществено-икономическия живот, допълват анализаторите.

Стълб 4: Справедлива България - общ размер на планираните разходи 2,553 млрд. лв.

По наше мнение, област на политика "Бизнес среда" не е функционално свързана с останалите две области - социално включване и здравеопазване. Ето защо, смятаме, че трябва да бъде обмислено преместването й в Стълб 1 "Иновативна България" или, алтернативно - в Стълб 3 "Свързана България", заявяват от БСК. И допълват, че планът трябва да си поставя много по-амбициозни цели, насочени към намаляване на административната тежест за предприятията чрез подобряване на ефективността на публичната администрация и укрепване на електронното управление.