Кога най-сетне ще знаем кои домакинства са енергийно бедни?
Според двете основни дефиниции това ще са 30-35% от домакинствата
Дефиницията за енергийна бедност е на път да получи зелена светлина в Комисията за енергийна ефективност и енергийна бедност към Консултативния съвет по Европейската зелена сделка, научи 3еNews и Dir.bg. Срещите все още продължават. Оказва се обаче, че на по-голяма част от събиранията не са присъствали представители на Министерството на труда и социалната политика. Това е ключово министерство по отношение на политиките към домакинствата хората в социален риск.
Основната концепция: от дохода на семейство да се извадят разходите за енергия
за постигане на комфорт от 20 градуса в дома
Двете основни дефиниции, които се обсъждат в момента са на Българската академия на науките (БАН) и на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект. Съществува и трето, по-старо предложение, представено от Министерството на енергетиката. Няма разминавания в основната концепция - дефинициите предлагат определяне на енергийно бедните домакинства чрез изчисление на разполагаемия доход след покриване на разходите за енергия. Това става, като от доходите на домакинствата се извадят разходите за енергия за постигане на нормален комфорт за живот в жилището от 20 градуса по Целзий през зимата. Ако оставащият разполагаем доход е под официалната линия на бедност, която сега е 413 лева, то домакинството е енергийно бедно.
Предложението на БАН е много по-детайлно и по-прецизно, като включва по-голяма конкретика. Според ЕнЕфект обаче би могъл да се направи компромис с прецизността за сметка на това да бъде по-разбираема и опростена формулата за изчисляване на енергийната бедност и да не се налага държавната администрация да проверява по домовете данни, декларирани от домакинствата, защото няма капацитет за това. Ако не могат да се съберат и проверят всички данни, е по-добре да се приеме, че отделни домакинства ще получат помощ без да имат реална необходимост, но програмите ще бъдат изпълнявани по-лесно и политиките ще бъдат реализирани.
Ще бъде създаден калкулатор за енергийната бедност
Съществува идея е да се създаде калкулатор, който да изчислява енергийната бедност. Според БАН е важно да се включат и другите разходи на домакинството не само за отоплението, но разходи за осветление, уреди, топла вода и за охлаждане, както и методики за максимална отопляема площ според броя членове на домакинство, разположение на апартамента, вече приложени мерки за енергийна ефективност и др.. Но няма официална методика за изчисление на необходимата енергия за охлаждане, а методиката за топла вода е неприложима, коментира Драгомир Цанев, изпълнителен директор на ЕнЕфект. Уредите и осветлението пък зависят от навиците на домакинството. Въпреки че разходите за охлаждане постепенно се увеличават, основният разход остава за отопление, а отоплителният сезон е много по-дълъг, затова може той да се вземе за отправна точка. "С фокус групите и дискусиите с уязвими граждани, които направихме по проект "Fair Energy Transition for All" (FETA), за пореден път потвърдихме, че отоплението е най-големият проблем за бедните, то е над 70% от разходите за енергия и по статистика. Добрата новина е, че хората вече осъзнават, че мерките за енергийна ефективност действително намаляват разходите им", допълни Драгомир Цанев. Всъщност в опростената дефиниция ще са необходими единствено данни за разхода на единица площ на квадратен метър, квадратурата на жилището, основен метод на отопление- топлофицирано жилище в град или нетоплофицирано жилище и източник на отопление, информация за дохода. Ако имаме тези данни, можем лесно да изчислим дали средствата, с които домакинствата ще разполагат след разходите за отопление, са повече или по-малко от линията за бедност за домакинство, изчислена по официалната методика на ОИСР, както предлага и БАН.
Какви са основните спорове и отворени въпроси все още
Енергийната бедност е важен показател по програмата за обновяване на сградния фонд. До края на годината България трябва да въведе дефиницията за енергийна бедност, което да стане с промени в Закона за енергийна ефективност. Това е една от основните реформи в Националния план за възстановяване и устойчивост. Но заради различни все още отворени въпроси колко детайлна да е дефиницията, явно приемането й ще бъде оставено за след изборите. Важно е също кой ще администрира процеса - дали това ще е Министерство на труда и социалната политика, Министерство на енергетиката или Министерство на регионалното развитие. Но предвид липсата на консенсус до момента, явно и този въпрос няма окончателно решение.
Определението е важно, за да знаем кои са приоритетните
домакинства по програмите за обновяване на сградите
От март 2023 г. програмите ще изискват съфинансиране от гражданите в размер на 20%, но енергийно бедните трябва да са освободени от това задължение. Кои са те, ще покаже дефиницията. Също така показателят за енергийна бедност е основен елемент в процеса по пълна либерализация на пазара и защитата на уязвимите потребители. По план България поетапно ще премахва регулираните цени на електрическа енергия до края на 2024 година.
Пазарът на електрическа енергия в България е частично либерализиран, като регулираният дял е 40%. От 2007 г. всички крайни клиенти, в това число и битовите потребители, имат право да купуват електрическа енергия по договорени цени, като свободно избират своя доставчик на електрическа енергия. Поетапното премахване на регулираните цени за крайните потребители ще доведе до увеличаване на конкуренцията между доставчиците на електрическа енергия, но в също време това излага потребителите на по-голямо ценово непостоянство. За да се гарантира защитата на енергийно уязвимите клиенти, държавата ще въведе мерки за подпомагане, заради което основна роля играе именно дефиницията за енергийна бедност.
Освен това според европейското законодателство при проектирането на мерките за енергийна ефективност държавите членки трябва да вземат предвид необходимостта от облекчаване на енергийната бедност. А ефективните дейности за намаляването на енергийната бедност трябва да включват мерки за подобряване на енергийната ефективност в сградния фонд едновременно с мерки, свързани със социалната политика - например прогресивни тарифи в зависимост от използваното количество енергия, включващи базови количества, покриващи основните нужди, на защитени достъпни цени. Това при нас няма как да се случи все още при положение, че нямаме общовалидна приета дефиниция.
Механизмът за защита на уязвимите от бедност групи население ще включва критерии за идентифициране, финансови и нефинансови мерки за тяхната защита. Този механизъм за подпомагане на уязвимите потребители на електрическа енергия е предназначен да осигури през цялата година минималните необходими количества електрическа енергия за тези потребители извън техните нужди за отопление, за които се предоставя социална помощ. Мерките предлагат възможности за разходно ефективната трансформация на съществуващите сгради в сгради с близко до нулево нетно потребление на енергия (nZEB).
Сградите в ЕС използват 40% от произведената енергия и на сградите се падат 36% от произведените въглеродни емисии. За постигане предложената от Комисията цел за намаляване на емисиите с най-малко 55% до 2030, Европейския съюз трябва да намали емисиите на парникови газове от сградите с 60%, изразходването на енергия с 14% и разходът на енергия за отопление и охлаждане с 18%. Това е изключително предизвикателство за всички страни, защото всички мерки, които трябва да се вземат зависят от хората и от тяхната способност и възможност да спестяват енергия и/или да инвестират в мерки за енергийна ефективност.
В България само 4% от многофамилни жилища са обновени, което означава, че изразходват много енергия.
Според двете основни дефиниции вероятно около
30-35% ще бъдат енергийно бедните у нас
Според данни на един от проектите STEP по Хоризонт 2020, който прави анализ за енергийна бедност в ЕС, включително и в България, 40% от хората не могат да поддържат адекватно отопление в дома и повече от 10% от месечния им доход отива за разходи за електричество. Но това означава ли, че всички, които отговарят на този критерий са енергийно бедни? Вярно е, че при 10%-овото правило много повече от половината домакинства ще са бедни. Според двете основни дефиниции вероятно около 30-35% ще бъдат. Цените на енергоносителите обаче се вдигат, каза Цанев.
Според доклада липсата на дефиниция за енергийна бедност се дължи на това, че пазарът на електроенергия в България не е либерализиран. Правителството държи ниски цени за домакинствата и разликата се заплаща от индустрията - така се получава кръстосано субсидиране на домакинствата. Но тази политика повлиява негативно върху цялостната енергийна система в страната. В момента се подпомагат ограничен брой домакинства само през зимния период чрез помощите за отопление, които стимулират основно неефективното използване на дърва и въглища. Не се отчитат увеличаващите се разходи за енергия за охлаждане през лятото и много други важни показатели. Според анализаторите в момента политиката ни решава последствията вместо да се пребори с причините за енергийната бедност.
Дефиниция липсва и в много други страни, не само в България
-опитът на други страни
Всъщност все още много страни в Европа нямат дефиниция за енергийна бедност. Определянето на уязвимите семейства си остава един много труден и ключов въпрос за всички икономики.
В Латвия уязвими са хората с ниски доходи от 128 до 360 евро
В Латвия също няма дефиниция за енергийна бедност, но според нивата на доходите в различните общини се определят хората с ниски доходи от 128 до 360 евро. Съществува и определение за общинска схема за подпомагане с материална подкрепа за уязвими семейства с ниски доходи за задоволяване на техните основни нужди. Процентът на риск от бедност или социално изключване за възрастните хора е 49% през 2018 г. при средно за Европейския съюз 18,2% през 2017 година, за хората с увреждания е 40,7% през 2017 г. при 29,3% средно за ЕС.
В Полша също няма законово определение за енергийна бедност. Съществува обаче механизъм за финансова намеса за най-уязвимите потребители. Потребител, който е обявен за уязвим от системата за социално подпомагане и има право на жилищна помощ, може също да кандидатства за енергийна добавка. Интересното е, че според проучване от 2019 г. 59,5% от поляците посочват, че имотът, в който живеят, е ремонтиран. 20% от анкетираните нямат познания по тази тема. 19,5% казват, че имотът не е ремонтиран. Почти две трети от анкетираните се опитват да използват електричество и отопление, за да спестят от сметки (64,7%). Но също така относително голям процент от анкетираните (35,3%) не го правят.
Повече от 12% от хората в Полша живеят в енергийна бедност
Проблемът, пред който са изправени уязвимите граждани в Полша, е, от една страна, липсата на подходящи жилища и топлоизолация, а от друга необходимостта от отопление на отделни помещения. Разпределението на енергийната бедност сред поляците зависи главно от характеристиките на домакинството и от характеристики на обитаемите сгради. Наличните данни за енергийната бедност от Института за структурни изследвания показват, че през 2016 г. 12,2% от хората в Полша са живели в енергийна бедност, което в абсолютно изражение означава 4,6 милиона души или 1,3 милиона домакинства.
В Чехия също няма дефиниция, но се доближаваме много с тяхното разбиране
В Чехия също няма официална дефиниция. Но едно от признатите определения е, че домакинството се счита за енергийно бедно, ако харчи повече от 10% от своите доходи за енергия и в същото време, ако домакинството има доход по-малък от 1,5 пъти от екзистенциалния минимум (минимална работна заплата, която е уредена със закон) след заплащане на всички жилищни разходи. В Чехия 22% от домакинствата спестяват други разходи, за да имате достатъчно пари за отопление. 39% от домакинствата не използват необходимата енергия за постигане на адекватно ниво на отопление. Освен това анализът на проекта STEP показва интересен факт, че потребителите в Чехия предпочитат по-висока температура в сравнение с останалите от страните от ЕС - където адекватното ниво на отопление е 22 градуса.
В други страни към има малко по-конкретна дефиниция или дефиниции за енергийна бедност
В Кипър дефиницията е за многодетни семейства с доход до 51 258 евро годишно
В Кипър дефиницията обхваща многодетни семейства, които се определят като семейство, което получава детски надбавки. Службата за администриране на обезщетенията към Министерството на труда, социалните грижи и социалното осигуряване определя, че енергийни помощи получават семейства с три или повече деца на издръжка и с общ годишен семеен доход до 51 258 евро. Критерият за годишен общ семеен доход се увеличава с 5126 евро за всяко допълнително дете за семейство над четири човека. Общият брой на хората, които попадат в настоящото определение за енергийна бедност в Кипър е 27 000, което представлява приблизително 3,1% от общото население.
В Англия вече не използват остарялата дефиниция за "10%"
Всяка от областите в Обединеното кралство е приела отделна правна дефиниция за енергийна бедност, наричана в Обединеното кралство "горивна бедност". Различните определения затрудняват сравненията на степента на горивна бедност в Обединеното кралство. Горивната бедност в Англия в момента се измерва според индикатора за ниски доходи и високи разходи (LIHC). Съгласно индикатора LIHC едно домакинство се счита за бедно на гориво, ако:
- има необходими разходи за гориво, които са над средните (националното средно ниво)
- ако похарчат тази сума, ще останат с остатъчен доход под официалния линия на бедност (тези, които получават доходи под 60% от средния доход след разходите за жилище).
Уелс и Северна Ирландия все още използват старото "10% определение", което се използва и в Англия до 2014 година. То гласи, че едно домакинство е в горивна бедност, ако трябва да харчи повече от 10% от доходите си за гориво, за да поддържа задоволително отопление и задоволява другите си енергийни нужди. Ако това определение важи и за нас почти половината население на България ще влезе в тази графа, коментират експертите. На ход от следващия месец ще бъде следващото редовно правителство , което спешно трябва да определи дефиницията за бедност и как точно ще бъде въведена тя в България.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}