За нуждата от реформа на националните бюджети и насочване на "спящите" пари в банките към пазарите. Около това се обединиха експертите по време на експертната дискусия "Докладът "Драги" - новата икономическа политика на ЕС и перспективите за България". Събитието бе първи по рода си експертен разговор с представители на правителството и българския бизнес, организиран от платформата за диалог Green Transition Forum и Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК), който се проведе в столичния хотел "Хаят Реджънси" (Hyatt Regency).

Във втория дискусионен панел участваха "Мобилизиране на финансови ресурси и фокусиране на инвестициите - катализатори за конкурентоспособност" участваха Любомир Дацов - член на Фискалния съвет на Република България, заместник-министър на финансите (2003-2009), Цанко Арабаджиев - член на УС и изпълнителен директор на ББР, Николай Марев - изпълнителен директор на ПОК Доверие и Никола Янков - управляващ партньор на Експат Капитал и председател на СД на Експат Асет Мениджмънт, а модератор беше Лиляна Павлова - вицепрезидент на ЕИБ (2019 - 2023).

"Повишението на конкурентоспособността няма да стане само с реформи на бизнеса, а ще са необходими и такива в националните бюджети на страните от Европейския съюз", започна Любомир Дацов, член на Фискалния съвет на Република България.

"Нещо от което доклада, като че ли бяга и не казва - част от повишаването на конкурентоспособността няма да стане само с реформите на бизнеса, а трябва да бъдат реформирани целите национални бюджети в Европа", каза Дацов. По думите му, в макроикономиката има две неща, които се следят, когато става въпрос за фискална политика - нивото на дефицита и големината на публичния сектор. "Големината на публичния сектор участва в уравнението, как една икономика се възстановява след криза", добави Дацов. По думите му когато съотношението на частния сектор е много по-голямо спрямо публичния, тогава обикновено икономиките се възстановяват по-бързо.

Любомир Дацов, член на Фискалния съвет на Република България

Снимка: "Булфото"

Дацов обясни, че в Европа средният размер на бюджета възлиза на 47-49% от брутния вътрешен продукт (БВП). "Същевременно САЩ по време на кризата достигнаха максимум от 38% от БВП, а в момента с всички военни разходи, завършиха 2023 г. със съотношение на публичния сектор от 36% от БВП", отбеляза той.

По думите му, през последните 15 години са се наблюдавали три големи кризи, като при всяка една от тях икономиката на САЩ се е възстановила от 2 до 3 пъти по бързо от ЕС. "За България това означава, че тази тенденция през последните 3 години на фискална експанзия трябва да спре", каза той.

По думите му емисията на нов дълг от ЕС не е решение на проблема (тъй като това са част от предложенията в доклада "Драги" - бел. ред.), акцентът трябва да бъде върху частните инвестиции, частният сектор да работи като движещата сила на процеса, описан в доклада на Марио Драги.

"Необходима е реформа на публичните системи, която ще освободи пространство за намиране на инвестиции и ще доведе до по-висока ефективност", добави Дацов.

Според Цанко Арабаджиев, член на УС и изпълнителен директор на Българска банка за развитие (ББР) фундаментално важно е, че "Докладът Драги" е институционализиран. По думите му най-важно е подобен вид радикална реформа може да влезе в дневния ред на политиката на Брюксел дългосрочно.

"Искам да видя дългогодишна стратегия, която да има всички основания да се спазва", посочи той.

Арабаджиев отбеляза, че проблемът пред банките за развитие в Европа е липсата на ясен фокус върху инструментите, чрез които да се финансират реформите в ЕС, как ще се споделя рискът, какъв ще бъде лостовият ефект.

Цанко Арабаджиев, член на УС и изпълнителен директор на Българска банка за развитие (ББР)

Снимка: "Булфото"

Като следващ проблем той открои средствата. По думите му трябва да се постави акцент и как т.нар. "спящи пари" да бъдат насочени към пазара, давайки за пример сумата на депозитите, държавни в търговските банки. Той припомни фонда "Три морета", осъществен с държавите от Централна и Източна Европа. "Идеята беше с публични средства да се създаде инструмент и оттам да се търси частен капитал. Основният проблем обаче беше, че много трудно се привлече частният капитал заради редица проблеми във всяка една държава в инициативата", заяви Арабаджиев.

По думите му 120 млрд. са спящи в банките в момента, както и 25 млрд. в пенсионни фондове, в застрахователни компании, като има законови проблеми на ниво наредби, които следва да бъдат решени. "Нашата роля е да успяваме да привличаме частния капитал", добави той.

Според Никола Янков, управляващ партньор на Експат Капитал и председател на СД на Експат Асет Мениджмънт от гледна точка на частния бизнес трябва да се осигури европейско съфинансиране на частни инвестиционни иновативни компании чрез съществуващи частни инвестиционни фондове за дялови и борсови инвестиции, т.е. трябва ЕС чрез нови програми да финансира вече съществуващи частни инвестиционни схеми.

Никола Янков, управляващ партньор на Експат Капитал и председател на СД на Експат Асет Мениджмънт

Снимка: "Булфото"

Според него, частният сектор трябва да бъде акцент на залаганите реформи, но липсва политическа воля в отделните страни от ЕС, тъй като липсва желание да бъде изпуснат контрола над тези парични потоци в полза на частния сектор.

Янков определи като съществено европейското финансиране за частни инвестиционни фондове, включително такива фокусирани в България и региона. По думите му завършването на интеграцията на България в еврозоната и Шенген е важен елемент на конкурентоспособността и завръщане на европейския капиталов пазар. Докато държави като Румъния и България са спирани от своята интеграция в Шенген това помага за намаляване на разходите за логистика и увеличава конкурентоспособността. "Можем да използваме това като аргумент", каза Янков и даде множество други примери как страната ни може да извлече ползи от посоките зададени в доклада.

Според Николай Марев, изпълнителен директор на ПОК "Доверие" е силно притеснително, че в навечерието на изборите в политическите дебати не се засяга темата за доклада "Драги".

"Освен за декарбонизация, за иновации, за увеличаване на производителността докладът "Драги" засяга и демографията. В интерес на истина по отношение на демографията положението е дори по-сериозно, когато става дума за България", коментира той. По думите му застаряването на населението у нас е сериозен проблем, особено на фона на високите разходи за пенсии.

Николай Марев, изпълнителен директор на ПОК "Доверие"

Снимка: "Булфото"

"За последните 5 години (2020-2024) разходите за пенсии са се удвоили от 10,6 млрд. лева през 2020 г. до 21,6 млрд. лева през 2024 г. Това за 4-годишен период е 20% на година. Не си спомням БВП на България да се е увеличавал с такова темпо", каза той. По думите му увеличението на пенсиите е изключително политическо решение, а не отговаря на реалностите.

Всичко това налага нуждата от създаването на нови възможности за частните пенсионни фондове как да инвестират парите на осигурените лица.

Според Марев българският капиталов пазар е малък и не дава шансове тези средства да се инвестират само на местна почва, като това може да бъде променено чрез реформи. Той предложи идея как може да бъде повишена капитализацията на Българска фондова борса, която понастоящем възлиза на около 17 млрд. лева, или с около 10 млрд. лева по-малко от средствата управлявани от пенсионните фондове.

"Много са нещата, които могат да се направят. Бихме предложили листване на БФБ на държавни компании в енергетиката и инфраструктурата, крайно време е", добави той. По думите му има други национални проекти като магистрала "Хемус", тунелът под Шипка, които могат да бъдат част от БФБ.

"Според мен е крайно важно България да бъде извадена от "сивия списък" на специалната група за финансови действия - FATF. Страната ни трябва да излезе от там максимално бързо, защото това е черно петно за нея", добави Марев.

Докладът на Марио Драги, представен през септември пред Европейския парламент, е ключов стратегически документ, разглеждащ основните трудности и възможности пред Европа и нейния индустриален сектор. Той предлага конкретни мерки за засилване на конкурентоспособността на ЕС чрез създаване на нова индустриална стратегия за ЕС по пътя на декарбонизацията; инвестиции в иновации и нови технологии; финансови инструменти за стимулиране на растежа; сигурност на енергийните доставки и енергийна трансформация; засилване на единния пазар и реформа на европейските институции.

Модератор на втория панел беше Лиляна Павлова, вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка в периода 2019 - 2023 г.

ИЗБРАНО

Днес

Двама парашутисти паднаха край Ботевград

24657

Лайф

Идрис Елба обяви плановете си да напусне Европа и да се засели в Африка

10023

Корнер

Национали играли комар в хотела до среднощ преди 0:5 от Северна Ирландия?

13970

IT

Германия и Италия заедно ще правят нов танк "Пантера"

11677

Impressio

Бохдан Полишчук: За украинците въпросът за възстановяване на собствената културна независимост и иде...

1453

Trip

Сараево е най-добрата дестинация на света според читателите на National Geographic

663

Вкусотии

Какво става с тялото ни, когато ядем развалени ядки

490

Zodiac

Топ 4 зодии, които вечно се съмняват в себе си

1240

Времето

Защо хората вярват в урагани, причинени от човека? Обяснението на психолозите

623