17-11-2017 20-11-2018

Климатичната неутралност - ключов фактор за избор на работодател за 83% от младежите

Мнозинството от анкетираните българи на възраст 20-29 г. са убедени, че собственото им поведение може да повлияе на разрешаването на извънредната климатична ситуация

Снимка: AP/БТА

Климатичната неутралност - ключов фактор за избор на работодател за 83% от младежите

16:13 | 21 март 2023 18 835 Снимка: AP/БТА

Въздействието върху климата, което работодателите оказват вследствие от икономическите си дейности, е важен фактор при търсенето на работа за младите българи. 83 процента от сънародниците ни на възраст между 20 и 29 години споделят това мнение, а за 31 процента климатичната неутралност на бизнеса се явява основен приоритет при избора на работно място.

Green Transition

Това показват резултатите от най-новото годишно Проучване на климата на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), проведено през август 2022 г. и публикувано днес, за което съобщи БТА.

Мнозинството от българите, участвали в изследването (56 процента, с 16 процентни пункта под средното за ЕС), са били убедени, че собственото им поведение може да повлияе на разрешаването на извънредната климатична ситуация. 61 процента от жените и 66 процента от младите респонденти са отговорили по подобен начин, в сравнение с 51 процента от мъжете и 42 процента при хората над 65 годишна възраст.

За мнозина правителството има роля в насърчаването на промяната на индивидуалното поведение, за да се минимализира отделянето на вредни емисии. Мнозинството от българите (69 процента) като цяло подкрепят по-строги правителствени мерки за справяне с климатичните промени, налагащи промяна в поведението на хората, а 75 процента от анкетираните сънародници под 30 годишна възраст също биха приветствали подобни стъпки.

Производството на храни е отговаряло за значителен дял от емисиите на парникови газове.

77 процента от българите подкрепят етикетирането на всички хранителни продукти с техния климатичен отпечатък, за да могат хората да направят по-устойчив избор при пазаруване на хранителни стоки. Сред страните от ЕС делът на отговорилите по подобен начин е бил по-висок в Румъния (82 процента), а по-нисък - в Унгария (72 на сто).

Същевременно 71 процента от българите биха платили малко повече за храна, която е произведена на местно ниво и по-устойчив начин. Мнозинството от анкетираните, независимо от дохода им, са изразили готовност да плащат повече за храна, като отговорилите по този начин са 68 процента от хората със средни доходи, и 75 процента от тези с по-високи доходи.

Намаляването на консумацията на месо и млечни продукти би било друг ефективен начин за ограничаване на емисиите на парникови газове. Малко българи (39 процента) обаче биха подкрепили ограничаването на количеството месо и млечни продукти, които хората могат да купуват, за да се предотврати изменението на климата.

ИЗБРАНО