17-11-2017 20-11-2018

Китай е готов да защити "Новия път на коприната", загрижен за енергийните доставки от Казахстан

Именно в тази страна Си представи през 2013 г. проекта за изграждане на инфраструктура, опасваща като пояс цял свят

Снимка: istock by Getty Images

Китай е готов да защити "Новия път на коприната", загрижен за енергийните доставки от Казахстан

17:33 | 10 януари 2022 | Автор: Владимир Скосирев, "Независимая газета" 9 4395 Снимка: istock by Getty Images

Китай няма безучастно да наблюдава бедата, сполетяла една приятелска страна, казват аналитиците в Пекин, позовавайки се на послание на председателя на КНР Си Цзинпин до президента на Казахстан. Пекин обаче не се кани да изпраща там войници подобно на Москва. Той е загрижен най-вече за сигурността на газовите и петролни доставки и на инвестициите си в проекта "Новият път на коприната". Друг проблем е общата граница на Казахстан със Синцзян-Уйгурския автономен район (СУАР). Китай ще засили охраната й и навярно ще изпрати в съседната страна специалисти по борба с тероризма.

Казахстан

Както личи от обръщението на Си, той споделя оценката за протестите, дадена от президента Касъм-Жомарт Токаев. В посланието се споменават външни сили, инспириращи цветна революция в Казахстан.

С една дума, няма съмнения в идеологическата солидарност на Пекин с Нур Султан, в това, че двете столици днес са от една и съща страна на барикадите в новата Студена война на международната арена. Преди протестите обаче картината бе по-различна. Американски политолози изтъкваха, че Казахстан гледа да лавира, без да се включва в оживената полемика на Пекин, а и на Москва, с Вашингтон.

При всяко положение икономическите интереси на Китай в Казахстан са толкова големи, че не дават възможност ръководството на КНР да стои настрана и да си измие ръцете. В. "Саут Чайна морнинг пост" припомня, че Казахстан е ключово звено от инициативата "Поясът и пътят", че именно в тази страна Си представи през 2013 г. проекта за изграждане на инфраструктура, опасваща като пояс цял свят. През периода от 2005 до 2020 г. китайски компании инвестираха в Казахстан 19,2 милиарда долара по данни на местното посолство на Пекин. До 2023 г. там се очаква да приключат още близо 56 проекта с участието на Китай на обща стойност 24,5 милиарда долара.

Растеше и двустранната търговия. През първите 11 месеца на миналата година тя възлезе на около 23 милиарда долара. По жп линията, свързваща "Поднебесната" с Европа през Казахстан, през 2021 г. минаха 15 000 товарни композиции с контейнери, пълни с китайски стоки.

Значението на Казахстан в енергоснабдяването на Китай просто няма как да се надцени. Газопроводът Централна Азия - Китай, пуснат през 2009 г. и доставящ синьо гориво от Туркменистан и Узбекистан, върви през казахстанска територия чак до СУАР. Милиарди долари впрочем са инвестирали в страната и американски енергийни гиганти като ЕксонМобил и Шеврон.

Вашингтон разреши част от служителите в консулствата му да си заминат от Казахстан; междувременно американският печат гадае дали Русия ще успее да запази тази държава в своята сфера на влияние. "Вашингтон пост" обяснява изпращането там на войскови контингент от Организацията на договора за колективна сигурност с дългосрочни "планове" на руския президент Владимир Путин. Той искал уж да обвърже по-тясно Нур Султан с Москва и да ограничи ролята на Китай и САЩ в азиатската държава. От друга страна, американски наблюдатели признават, че ролята на руския фактор не бива да се преувеличава. В сътресенията може да са били замесени видни фигури от казахстанския елит. Неслучайно бе свален от поста и арестуван по дело за държавна измяна председателят на Комитета за национална сигурност (КНС) и бивш премиер Карим Масимов.

Според някои казахстански политолози, в първия етап от борбата с терористите не е участвал нито един от отрядите на КНС. Значи или комитетът е проспал обучението на тези въоръжени бойци, или някой е бил замесен в създаването на лагери в планините. Разгадаването на тази тайна изглежда е в интерес на Пекин. Защото по народност Масимов е уйгур.

Виж още Европейският отговор на китайския "Един пояс, един път": На какво залага Брюксел

А тази народност, преобладаваща сред жителите на Синцзян, е създала куп проблеми на китайското ръководство. Доколкото Пекин още по времето на Мао Цзедун организира преселването на хора от етноса хан (китайци) в Синцзян, уйгурите като "синове на тази земя" се усещаха потискани. Възмущението им се изля в атентати из няколко района на "Поднебесната" чак през текущия век. Пекин реагира на атаките, като създаде лагери за превъзпитание, наречени училища за професионална подготовка. Привърженици на конспиративните теории задават въпроса: дали първоначалното бездействие на КНС не произтича от симпатии на Масимов към уйгурите?

В разговор с "Независимая газета" Василий Кашин, старши научен сътрудник във Висшето училище по икономика, отбеляза: "Напоследък положението в Синцзян бе дразнител в китайско-казахстанските отношения. Събитията в Синцзян повлияха много силно националистическите, религиозните среди в Казахстан. Засилиха се антикитайските нагласи. Колкото до Масимов, той положи усилия да измести уйгурския си произход на заден план, подчертаваше, че се смята за казах. Доколкото знам, по някое време той е учил в Урумчи, столицата на Синцзян. Но мисля, че връзките на Масимов в Синцзян не са изиграли никаква роля за ареста му.

Ако пък погледнем политиката на Китай в Казахстан, в момента тя е пасивна. Китай ще активизира отношенията си с Нур Султан по линия на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) в сферата на борбата с тероризма, но ще остави на Москва задачата за въдворяване на ред".

Превод БТА

ИЗБРАНО