Германия води преговори за доставки на газ с Катар, като според Ройтерс има трудности по темата за дългосрочни сделки за доставка на втечнен природен газ поради различия по ключови условия, включително продължителността на договорите.

Германия, която има за цел да намали въглеродните си емисии с 88% до 2040 г., не желае да се ангажира с условията на Катар за подписване на сделки за поне 20 години, за да си осигури огромните количества втечнен природен газ, от които се нуждае, за да намали зависимостта си от руския газ.

Катар, най-големият доставчик на втечнен природен газ в света, също така определя условия, които биха попречили на Берлин да пренасочи газа към други райони в Европа - условие, на което Европейският съюз се противопоставя.

Трудните преговори между Qatar Energy и германските власти подчертават предизвикателствата, пред които е изправен ЕС в стремежа си да се диверсифицира от руския газ, тъй като германското правителство се бори да балансира всяка сделка с целите си за намаляване на въглеродните емисии.

Германия потребява около 100 млрд. куб. м природен газ годишно, като около 55% от тях идват от Русия, а по-малки количества се доставят по тръбопроводи от Нидерландия и Норвегия.

Тя е подкрепила изграждането на два терминала за втечнен природен газ и е наела четири плаващи съоръжения за съхранение и регазификация (FSRU) като временна мярка.

Това, от което се нуждае сега, е реалният втечнен природен газ.

"Въпросът за продължителността на договорите за втечнен природен газ, който може да изложи на риск целите на Германия за декарбонизация, е част от текущите дискусии с Катар", казва един от източниците на Ройтерс, като добави, че Германия се конкурира и с други държави за втечнен природен газ от Катар.

Друг източник твърди, че осигуряването на доставки на втечнен природен газ от Катар "не се очаква да се случи скоро".

В същото време германските власти тихомълком се подготвят за евентуално внезапно спиране на доставките на руски газ с пакет от спешни мерки, който може да включва поемане на контрола върху важни фирми, съобщи Ройтерс, позовавайки се на трима души, запознати с въпроса.

Подготовката, ръководена от Министерството на икономиката, показва повишената степен на тревога относно доставките на газ, който захранва най-голямата икономика в Европа и е от решаващо значение за производството на стомана, пластмаси и автомобили.

Руският газ съставлява 55% от вноса на Германия през миналата година и Берлин е подложен на натиск да прекрати търговските си отношенията с "Газпром", които според критиците помагат за финансирането на руската война в Украйна.

Германия заяви, че иска да се откъсне от руските доставки, но очаква да бъде до голяма степен зависима от Москва за газа до средата на 2024 г.

Остава неясно дали ще се стигне до рязко спиране на доставките, а официалните лица заявиха, че Германия иска да предотврати ескалация, например като подкрепи европейско газово ембарго, след като вече подкрепи санкциите срещу Москва за въглища и петрол.

Но сега в Берлин се опасяват, че Русия може да прекрати едностранно газовите потоци и искат да бъдат в състояние да се справят, ако това се случи.

Въпреки че е създадена широка рамка и правителството е решено да помогне, сега се уточняват подробностите относно начина, по който планът ще бъде приложен, твърдят източниците.

Правителството би подкрепило отпускането на допълнителни заеми и гаранции за подпомагане на енергийните фирми, за да им помогне да се справят с покачващите се цени, и би могло да поеме под свое крило критични компании, като например рафинерии, твърдят източниците.

Потърсено за коментар относно мерките, германското министерство на икономиката е посочило изявленията на своя ръководител, вицеканцлера Роберт Хабек, че през последните седмици страната е положила "интензивни усилия" да намали използването на руска енергия.

Миналия месец Берлин одобри законова промяна, която му позволява да поеме контрол над енергийни компании в краен случай.

Сега властите в Германия обсъждат как може да се използва мярката на практика, например като поеме контрола върху рафинерията PCK, управлявана от руската "Роснефт" в Шведт край границата с Полша, твърдят двама от източниците. Тя осигурява по-голямата част от оставащия внос на руски петрол в Германия и може да бъде засегната от петролно ембарго на Европейския съюз.

От "Роснефт" са отказали да коментират евентуалните действия от страна на Германия.

Един от източниците е заявил, че национализацията на енергийни компании е вариант, който се обмисля, но той трябва да бъде внимателно претеглен и обоснован с цел осигуряване на енергийните доставки, а не с цел наказване на Русия.

Германия би могла да придобие дялове и в други компании, твърдят запознати с въпроса. През 2018 г. тя предприе подобен ход, когато държавната банка за развитие KfW купи 20% от оператора на енергийни мрежи 50Hertz, за да отклони оферта от китайската State Grid.

Окончателният спешен пакет на правителството все още не е финализиран. Един от източниците е предупредил, че придобиването на миноритарни дялове в дружества и намесата в рафинерията в Шведт остават в процес на обсъждане, но не е взето решение.

Германия също така проучва как ще разпределя газа при извънредни ситуации. Нейният регулаторен орган обмисля дали да даде приоритет на промишлеността пред домакинствата, което би било обрат в сегашната политика, при която предприятията ще бъдат отрязани първи.

Обсъжданията се провеждат на фона на войната в Украйна и все по-напрегнатото противопоставяне между Москва и Брюксел, който подкрепи строгите санкции за изолиране на Русия.

Руският президент Владимир Путин заяви по време на парада в понеделник, че те се сражават за страната си, но не даде никаква представа колко дълго ще продължи инвазията им в Украйна, която Кремъл нарича специална военна операция.

Руският "Газпром" спря износа на газ за Полша и България миналия месец, след като те отказаха да плащат в рубли, но Кремъл отхвърли обвиненията на Европейската комисия, че Москва използва доставките на природен газ за изнудване.

Кремъл и "Газпром" многократно са заявявали, че Русия е надежден доставчик на енергия.

След като колебливо подкрепи санкциите за въглищата и петрола, сега Берлин иска да очертае нова граница. Немските власти се опасяват, че ограничаването и на природния газ може да доведе до рязко покачване на цените, което ще позволи на Москва да печели от продажби извън ЕС и по този начин да не изчерпи военния си резерв.

Длъжностните лица са заявили, че Германия е достигнала предела на санкциите, които може да наложи, без да предизвика икономическа спирала, като дори тези от управляващата коалиция, които с цялото си сърце подкрепят санкционирането на Москва, се опасяват от налагането на санкции върху газа.

Берлин е повлиян и от флагманите на германската индустрия, включително изпълнителните директори на най-големите компании и представители на фирми, свързани с Русия, които редовно се срещат и лобират пред официалните лица да не забраняват газа, заяви един от запознатите с въпроса.

Ръководителите на компаниите са заявили в Берлин, че се готвят да намалят връзките си с Русия в областта на енергетиката при всички случаи, но са призовали правителството да не ги принуждава да го правят незабавно.

Превод: Dir.bg