Европейската комисия Националните доклади за 2019 г. за напредъка на държавите членки в изпълнението на специфичните препоръки (СП) на Съвета на ЕС от 2018 г. и включващ задълбочени прегледи относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси.Заключенията от проведения задълбочен преглед за България представят дисбалансите като намаляващи, но проследяването на някои области във финансовия сектор, както и на нивата на корпоративния дълг е необходимо да продължи.

България е извън праговите стойности на 2 от 14-те индикатора в доклада на европейския зимен семестър, който показва дали дадена страна изпитва макроикономически дисбаланс. Единият е нетната външна инвестиционна позиция, а другият е темпът на нарастване на цените на недвижимите имоти. Това каза Георги Ганев, икономист, Център за либерални стратегии, в студиото на телевизия "Блумбърг".

В доклада не са засегнати подробно тези два индикатора, заяви Ганев.

"Докладът се концентрира върху сериозни проблеми в България, които са свързани предимно с държавното устройство. Сред тях е демографският проблем, което води до състаряващо население и липса на квалифицирана работна сила".

Основно се говори за слабости в управленската структура на държавните предприятия и правораздаването в България по няколко линии, коментира Ганев.

"Една от тях е прането на пари, друга е рамката за несъстоятелността, която се превръща в дългов проблем. Третата е, че българската прокуратура продължава да е безотчетна и безотговорна".

През есента се следи дали някоя страна има индикатори за дисбаланс, обясни той.

"Ако е извън рамките на праговите стойности, се решава дали ще се прави задълбочен преглед на съответната страна. Публикуваният доклад за България е именно задълбочен преглед".

След това в разговор с правителствата се постигат специфични за страната препоръки за реформи и промени. Тези специфични препоръки обикновено излизат през юни, допълни икономистът.