Нaвлизаме в нов етап на извънредното положение. Общественото напрежение расте, смисълът от ограниченията се разколебава, появяват се странични проблеми. Бизнесът буксува, икономиката се забавя, а най-голямото струпване на хора е пред бюрата по труда.

Какви възможности стоят все още пред нас?

Специално за аудиторията на Dir.bg поканихме икономистите Илина Лилова - съавтор на стратегията "България на две скорости", и Георги Ангелов от "Отворено общество". Двамата представиха своите гледни точки за това как с наличните ресурси да подсигурим основните икономически опори, да подпомогнем бизнеса и да се преборим за съхраняване на работните места и оцеляването на обикновения човек - социално, здравно и икономическо.

Днес публикуваме цялото интервю с Илина Лилова. Тя е доктор по икономика, победител в конкурса за млади мениджъри и предприемачи Next Generation 2013 и главен оперативен директор на "Фикосота". Заедно със собственика на компанията Красен Кюркчиев тя изготвя стратегията за ограничаване на щетите от извънредното положение в условията на здравна, социална, а вече и икономическа криза.

- Колко време можем да издържим в този режим?

- Различните сектори са различно засегнати. За щастие аз работя в сектора на бързооборотните стоки и ние бихме могли да издържим по-дълго в този режим. За съжаление пък има сектори, които са толкова засегнати, че всеки ден за тях са загуби и всеки ден за тях е критичен - с 4000 души пред бюрото по труда всеки ден пандемията от безработица скоро ще стане по-страшна от пандемията от коронавирус.

- Съавтор сте на плана за минимализиране на щетите от извънредното положение "България на две скорости". Какво включва той?

Виж още България и кризата: Гледахте икономистите Георги Ангелов и Илина Лилова в Студио Dir

- Тази стратегия тръгна от осъзнаването, че болестта не е еднаква за всички. Тя е много страшна за хората над 60 г. с хронични заболявания, белодробни и други проблеми. При тях смъртността е много висока. При някои групи е 5%, а за хората над 70 г. е 25%. В същото време децата, младежите и активните хора без здравословни проблеми са много по-малко застрашени от болестта. При тях, на база статистиката от Китай, Франция, Италия, Испания, смъртността е много ниска - между 0.1 и 0.2%. Едва 1% от всички смъртни случаи са на хора под 50 г. При почти всички има и съпровождащи заболявания. Самото осъзнаване, че има две много различни групи, на които болестта влияе по различен начин, може да ни помогне да формулираме различни стратегии и мерки за двете групи. Те ще позволят това, което наричаме различна скорост на живот.

Това са много прости четири стъпки. Първата стъпка е да определим коя е точно рисковата група. Втората е физическото отделяне в публичните пространства. Това наистина може да стане не само в супермаркетите, а и в парковете, в банките, в учрежденията - без някакъв допълнителен ресурс или много по-сложна организация от сегашната. Третата стъпка е да насърчим отделянето на домакинствата, защото разделянето в обществените пространства е ефективно, доколкото те след това не се приберат заедно и не споделят едно домакинство. Тя е много важна част от стратегията. Изисква по-скоро убеждаване и разясняване, отколкото някакви други мерки. Такива биха могли да се включат на по-късен етап. Четвърта стъпка е определяне на различните мерки за различни групи. Във всеки един етап от епидемията мерките за защитената група трябва да осигуряват нейната максимална изолираност и предпазване от вируса, докато мерките за активната група да бъдат една стъпка по-леки, за да могат тези хора да запазят икономическата си активност и да съхранят икономиката на страната.

Тъй като имаше много спекулации, искам да обясня, че това не означава на момента да се свалят всички ограничения за младите. Напротив - скоростта, с която ще се движат двете групи, се определя на базата на етапа, в който се намираме. Тя трябва да се променя постоянно, но е ясно, че за двете групи трябва да важат различни правила. Това е и същността на стратегията. Тя не е алтернатива на мерките в момента, а по-скоро допълнение - различен поглед, и ни дава по-голяма яснота за възможните сценарии и пътя, по който излизаме.

- Има ли достатъчно доказателства, които да гарантират, че активната група ще преодолее едно такова заболяване и с това ще изгради имунитет?

- Статистиката е най-сигурният източник. Образованието и работата ми предполагат боравене с цифри. Това, че мерките ще са по-строги за защитената група, не означава, че няма да предпазваме активната. Социалната дистанция, носенето на маски, предпазни средства, дезинфекцирането - всички тези неща те остават, но статистиката е ясна, вече е от над 1 милион заболели, очевидно има две групи. Това наистина би развързало нашите ръце. В момента математическите модели се правят на цялото население с осреднени показатели. Това предполага предприемането на определени мерки. Ако тези същите математически модели се направят с отделяне на две групи, то тогава това най-вероятно би повлияло в промяна на мерките. Може би ще се стигне до етап, както в Италия и във Франция, когато защитената група изобщо няма да излиза, а активната група ще излиза съвсем ограниченo и пак всички non essential (бел.ред. - несъществени от икономическа гледна точка) бизнеси ще бъдат затворени. Но това е един етап. Ще дойде следващият, в който пак двете групи трябва да се разглеждат разделно.

- Разправиите пред бюрата по труда стигнаха дотам, че служители вече отказаха да работят. Не по-малък беше хаосът в годините, когато се въвеждаше разделение на пушачи и непушачи в заведенията. С какъв ресурс ще бъдат спазени строгите правила, които вашият план опитва да наложи?

- Виждам, че хората по улиците на София са дисциплинирани. Ние наистина спазваме социална дистанция. Над половината хора са с маски, без да е задължително, много са с ръкавици. Мисля, че за разлика от предходни кризи, в момента всички по-скоро сме осъзнали опасността, която ни грози, и сме много по-склонни да се придържаме към мерките. Да вземем за пример мярката за супермаркетите. Мисля, че тя е въведена и работи без да изисква някаква допълнителна организация или толкова строг контрол. Разликата на тази криза от останалите е, че всички много ясно я осъзнаваме, искаме да предпазим собствения си живот и здраве, както и този на близките. Това ми дава надежда, че ако мерките бъдат формулирани, е много вероятно да се спазват, без да се изисква допълнителен ресурс. 

Снимка: Тед Георгиев, Dir.bg

- Входирали ли сте някъде вашето предложение, разговаряли ли сте с представител на правителството и очаквате ли резултат? Колко време ще бъде необходимо на вашите мерки, за да се усети техният ефект?

- По отношение на времевия диапазон - в момента, в който се въведат различните мерки за различните групи, те биха дали ефект веднага. Стратегията първо беше представена на президента Плевнелиев. Входирана е официално и в Министерски съвет, подкрепена е от Асоциацията на фамилния бизнес, вече е представена и на други работодателски организации. Много се надявам да получи нужното внимание - както от обществото - и да бъде подложена на обсъждане, така и от управляващите.

- От гледна точка на икономиката бързооборотите бизнеси, които най-бързо падат, се възстановяват най-лесно при първи удобен момент. Кое е по-важно - опазването на всеки един бизнес или приоритетни мерки за най-добрите по сектори, на които може да се разчита дългосрочно?

- Всяко работно място е важно наистина, но в същото време кризата е катализатор, който ще отсее по-слабите, бизнесите с дългосрочни проблеми. След кризата в по-добро състояние ще се бизнесите, които са били солидни и преди това. Не трябва да губим работни места, но в същото време трябва да си даваме сметка и че някои ще бъдат загубени - от бизнесите, които са имали дългосрочни проблеми. Напълно съм съгласна с тезата, че бързооборотните бизнеси могат много лесно да се възстановят, защото ресторантът е там, масите са там, оборудването е там, фабриката е там, машините са. В момента, когато сме готови да рестартираме икономиката, бизнесът много лесно ще се възстанови.

- Свързани сме с най-засегнатите икономики - Германия, Франция, Италия. Ако те не се стабилизират, нашите заводи остават без поръчки. Пример за това е автомобилната индустрия. Не изглеждат ли буря в чаша вода опитите ни да направим и невъзможното в наше поле, когато сме толкова зависими от външни фактори?

- Ние сме длъжни да направим всичко възможно, за да запазим както живота на хората, така и работните места. Мисля, че всяка мярка в тази посока не може да повлияе на глобалната бизнес екосистема, в която оперираме, но може да ни помогне, като държава и общество, да минем по-леко през кризата и по-бързо да се възстановим. Въпреки че не можем да влияем на целия свят около нас, можем да сме адаптивни и гъвкави, така че в ситуацията и реалностите, които имаме, да минем по най-добрия начин през тази криза.

- Няма как да подминем и друга ключова тема по оцеляването в тази рискова среда - новия лимит на държавния дълг.

- Последната подобна пандемия е била преди повече от 100 години. Затова ние наистина не сме сигурни какво ни предстои, какво е пред нас. Това е по-скоро необходима застраховка. Обстоятелствата са такива, че ясен път напред няма, никой няма кристално кълбо, в което да погледне и да каже как ще се развият нещата - ще има ли втора вълна, трета, за една година ли ще бъде това или за две.

- Има ли опасност от ефекта на доминото и верижни фалити заради високото ниво на междуфирмени дългове?

- Това е проблемът на ликвидността. Най-лесният начин да се спре икономиката и да се повлияе негативно на фирмите, е да се намали ликвидността. Ако с предприетите мерки успеем да я защитим, проблемът би бил в много по-малка степен. В момента бизнесът, в който аз работя, не усеща такъв проблем, но бизнесите, които са сериозно засегнати, вече го усещат много ясно. Вярвам, че мерките за ликвидността ще се случат, защото те не само ще бъдат подкрепени от правителството, но са и логичните и за банките. Вече видяхме, че някои банки започнаха такива мерки дори преди официалното им въвеждане. Това е начинът да се преодолее проблемът с ликвидността и да не се увеличава този с междуфирмената задлъжнялост, защото той вече е факт още преди кризата.

- Опитът за фиксирани цени на стоки и услуги в големите магазини беше приет като екзекутиране на бизнеса и парламентът даде крачка назад. Вие, като представител на българския бизнес, как приемате сега желанието на земеделското министерство да наложи на хранителните вериги да защитават българските продукти?

- Първо ще коментирам мярката за цените, защото пряко сме засегнати от нея. В Северна Македония има мярка, която предвижда цените да бъдат запазени на равнището от 13 март. Оттогава се повишиха цените на основни суровини, повиши се транспортът и това за много от изнасящите за Северна Македония означава, че те просто ще ограничат износа си на продукти, от които страната има нужда. Това ще създаде дефицит. Иначе, като цяло, се обсъждат доста административни мерки, които изкривяват пазарните принципи. Моята лична принципна позиция по този въпрос е, че административното вмешателство в пазарните принципи краткосрочно може да изглежда добре, но дългосрочно натрупва неефективност на икономиката, на предприятията и на бизнес субектите, която след това донася много по-големи щети. С други думи, аз лично съм против такива вмешателства.

Обръщам внимание и на солидарността, която обществото показа. Вече има много кампании да изберем българското и да подкрепим българската икономика. В условията на криза очевидно сме солидарни. Този естествен избор на потребителите да изберат български стоки ще подпомогне производителите.

ИЗБРАНО

Днес

18-годишно момиче загина при катастрофа между кола и пет коня (видео)

24510

Лайф

Том Круз съсипа животите им, но ги направи най-добри приятелки

17023

Корнер

Спортните лафове на 2024-та: Комодски варан, лицеви опори в гроба и чалга в метъл клуб

7922

IT

Русия обяви съвместни полети със САЩ до МКС до 2027 г.

1564

Impressio

Отиде си Оливия Хъси - легендарната изпълнителка на ролята на Жулиета на Дзефирели

3612

Trip

Най-скъпите новогодишни оферти у нас: 8050 лв. в Бургас, от 6 до 8 хиляди във Велинград

10278

Вкусотии

Бабина пица и други италиански вкусове от Ню Йорк

910