Коронавирусът "генерира" нови големи количества пластмасови отпадъци, показват анализи на Международната асоциация за твърди отпадъци (International Solid Waste Association). Почти с 300% са нараснали санитарните отпадъци (маски, ръкавици, дезинфектанти) в света. С близо 200 пъти са се увеличили отпадъците от опаковките на храна за вкъщи. Отпадъците от тоалетната хартия също се е увеличили 100 пъти.

Какво се случва в България?

По време на кризата с COVID-19, най-много, с 80% се увеличи електронната търговия на електроника, лаптопи, телефони, телевизори, доставките по домовете, всички продукти са опаковани. Тези отпадъци от опаковки не попадат в статистиката. Това е проблем не само в България, но и в световен мащаб, обясни за 3е-news Цветанка Тодорова, председател на Българска асоциация "Полимери".

Всички отпадъци, които идват в момента от увеличаването на електронната търговия в условия на COVID-19 не се отчитат не само у нас, не се отчитат и в Европа. Всичкото това допълнително генерирано количество отпадъци отива в домакинствата и ангажиментът е техен да го изхвърлят в контейнерите за пластмаса и хартия предимно.

3e-news.net

А от следващата година според Директива 2019/904/ЕС за намаляване на въздействието от еднократни пластмасови продукти върху околната среда се въвеждат нови по-строги изискания. Трябва да има рециклиран РЕТ в бутилките за минерална вода, капачките да се прикрепени към бутилките, маркировки, налагат се цели по събиране на бутилките. От юли 2021 година ще се въведе забрана за пускане на пазара на определени продукти (сламки, чинийки, прибори за хранене, оксо-разградими пластмасови продукти; задължителна маркировка за хигиенни продукти и тютюневи изделия )

Спад у нас на торбичките за пазаруване в кризата

Заради кризата нарасна необходимостта от полимерните торби за съхранение, посочват потребителите. За всяко нещо използват вече с предимство полиетиленовите торбички за многократна употреба. Всъщност, ръст в производството и потреблението на торби за пазаруване (полимерни торбички) в България няма. Дори потреблението на торби за пазаруване и пликове без дръжки е намаляло с 20 на сто по време на COVID кризата, съобщи Тодорова.

Това се дължи на по-честото използване на чанти за многократна употреба, а и хората си правят сметката по време на криза. Това може да се дължи и на промяна на потребителските навици, обясни Тодорова.

По нейните думи, с торбичките все пак има някаква проследяемост. Полимерните торбички над 25 микрона, които се пускат на пазара, се облагат с продуктова такса и когато тя отиде в магазина, можем да кажем, че има някаква проследяемост. Остава отворен въпросът за контрола и проследяемостта на торбичките, които се използват на пазарите за плодове и зеленчуци. Там контрол на практика няма.

Разделното събиране е необходима стъпка

Но тук идва другото важно условие. Въпросът е да има система за разделно събиране на отпадъците още при домакинствата. Биоразградимите опаковки вече могат да се събират заедно с хранителните отпадъци в специални торби за смет, произведени от компостируеми полимери. По този начин отпадъците се разделят още при източника, като същевременно се осигурява чистотата на останалите потоци от отпадъци - пластмаси, хартия, метал и прави тяхното рециклиране по-лесно и по-икономично. В България все още няма създадена такава система.

В завода в София има инсталация за компостиране. Те не бива да попадат в другия отпадък. Разделното събиране е много необходим модел, ако искаме да започнем реформа към кръгова икономика, подчерта Тодорова. Хранителните отпадъци трябва да се събират разделно. Тогава хартия, пластмаса и други отпадъци ще бъдат по-чисти.