Министерството на енергетиката и Министерството на регионалното развитие и благоустройството разработиха по спешност новите териториалните планове за справедлив преход за областите Стара Загора, Перник и Кюстендил. България е единствената страна в Европейския съюз, която все още няма такива и без тях не може да вземе заделените за нея 1,15 млрд. евро за декарбонизация. Затова преди броени дни правителството ги пусна за обществено обсъждане, което трябва да приключи до края на септември, а от Брюксел да им дадат евентуално зелена светлина в края на 2023 г. Това е ключово условие трите най-засегнати от енергийния преход региона да се възползват от 1.15 млрд. евро в подкрепа на своята зелена трансформация.
С нарастващата роля на нисковъглеродната икономика производството на ток от изкопаеми горива намалява. Същевременно ключово условие за успеха на плавния енергиен преход е прилагането на навременни мерки за развитие на нови икономически дейности, които да осигурят качествени и устойчиви работни места в засегнатите три области у нас.
Кметовете не са виждали документите
Още преди месеци кметовете на трите региона алармираха, че не се виждали новите териториални планове и не знаят какви проекти са залегнали в тях. Кметът на Стара Загора Живко Тодоров поиска незабавното свикване на Консултативния съвет по Зелената сделка, организиране на дискусия на проекта за териториален план за справедлив преход за Стара Загора, чиятo икономика е свързана сериозно с комплекса "Марица Изток 2", и яснота какви мерки са предприети в изпълнение на решението на НС, касаещо предоговарянето на параметрите, заложени в Плана за възстановяване и устойчивост.
"За работниците този преход не е справедлив. Ако те загубят работните си места, трябва да бъдат пряко материално обезщетени", няколко пъти е обръщал внимание и председателят на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов.
В последните редакции, направени от двете министерства, в териториалните планове, които ще бъдат изпратени в Брюксел следващия месец, липсва по-задълбочен анализ на уменията на хората, които работят във въглищните мини и ТЕЦ-овете. Такъв задължително трябва да има, защото чрез него ще се набележат мерките за преквалификация и повишаване на компетенциите на засегнатите работници.
Стара Загора, Кюстендил и Перник настояват кабинетът час по-скоро да даде пълна яснота за бъдещето на въгледобивните комплекси, тъй като спирането на производството след 2038 година ще засегне над 500 хиляди души, а липсата на алтернатива обрича трите области на обезлюдяване. На територия на Кюстендил, например, се намират ТЕЦ "Бобов дол" и мините, където работят голям процент от местното население. На територията на област Перник е ТЕЦ "Република" и прилежащи мини. Областта беше добавена впоследствие в териториалните планове, а не в самото начало. ЕК я включи заради концентрацията на въгледобива и производството на енергия от въглища.
На какво залагат плановете?
Основните мерки в Териториалните планове за справедлив преход се отнасят до няколко направления - рекултивация на терените, помощ за създаването на водородна верига за стойност, подкрепа за индустриални паркове за чисти технологии, подкрепа за фотоволтаични паркове, използване на зелен водород и производство и разпределение на биометан и енергия от вятърни турбини.
За рекултивация на терените, от които са добивани лигнитни въглища, се предвижда създаването на специално дружество "Конверсия на въглищни региони" - ново държавно предприятие, което ще е и бенефициент на помощни средства. То следва да подготви и инфраструктурата за нови промишлени дейности. Схемата за подпомагане на създаването на водородна верига за стойност има за цел да привлече големи инвеститори в областта на производството на електролизьорни системи, горивни клетки, станции за зареждане и други съоръжения, като по този начин се осигури алтернативна заетост и се гарантира енергийнияt преход в засегнатите региони.
В териториалните планове за промяна на трите региона са описани най-общо целите, без обаче да е упоменато как точно те ще бъдат изпълнени. Единственото сигурно е това, което ще се случи през 2038 година - когато централите трябва да бъдат затворени, като приключването на мощностите е планирано да стане поетапно - от 2026 г. Въпреки че в редакционните поправки на кабинета "Денков" има модерни термини като "водородна верига", "фотоволтаични паркове", "рекултивация на терените", няма разписани идеи и насоки как ще се привлекат новите инвестиции.
Сред мерките е предвидена и подкрепа за производство на биометан на базата на органични остатъци - като алтернативно гориво с ниски емисии, създаващо работни места. Такива проекти могат да се реализират и в сферата на производството на енергия от вятърни турбини. В плановете обаче не се споменава нищо за ангажимента за намаляване на въглищните емисии с 40% до 2026 г. Това условие вече е залегнало в приетия вече План за възстановяване и е задължително за отпускане на средствата.
Предвидено е създаването на нов парк в "Марица изток" на база консултиран Мастърплан за развитието на комплекса и развитието на други такива в близост до Стара Загора. Изтъкнато е, че предвидената схема за подпомагане на фотоволтаични паркове с електролизьор ще създаде заетост при строителството и поддръжката на такива паркове. Тази мярка допълва дейностите по рекултивация на терените, като е предвидено фотоволтаичните системи да бъдат инсталирани приоритетно върху рекултивирани терени.
Въпреки неясното бъдеще на трите области, едно е сигурно - ако документите не бъдат одобрени до края на годината, страната ни може да изгуби 1.8 милиарда евро от Фонда за справедлив преход - той помага на регионите да преминат към производства, които не замърсяват околната среда. Припомняме, че България вече загуби 100 млн. евро за миналата година, а за тази загубата е 465 млн. евро. Затова премиерът акад. Николай Денков обеща териториалните планове да бъдат обсъдени по места и със социалните партньори в близките седмици, а всички предложения да бъдат чути и ако е необходимо, документите да бъдат допълнени преди изпращането им в Брюксел.
Възможностите и усилията на всички
Възможностите, които ще даде реализацията на териториалните планове, са много. Сред тях се открояват - привличане на инвеститори от съвсем ново поколение, развитието на съвременни технологии, свързани с производството, разпределението и използването на зелен водород, както и с производството на енергия от нови енергийни източници. Тоест, мерките, предвидени в териториалните планове, са свързани не само със запазване на работни места, но и с развитие на регионите по най-съвременен технологичен и икономически начин. По думите на премиера през следващите години министерствата на енергетиката и на регионалното развитие и благоустройството трябва да работят в много тясно сътрудничество с министерствата на икономиката и индустрията и на иновациите и растежа, за да привличат инвеститори. Други две министерства - на образованието и науката и на труда и социалната политика, също трябва да се включат активно, за да подпомогнат хората в тяхната квалификация и преквалификация, а където е необходимо, да се адаптират учебните програми на професионалните гимназии и висшите училища.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}