Разходите за живот в Германия варират значително в зависимост от региона. Дали е евтино или скъпо за живеене зависи преди всичко от цените на наемите и жилищата. Ако се включи и този фактор, в най-скъпия град Мюнхен е с 38% по-скъпо, отколкото в най-евтиния окръг на източната провинция Саксония - това е един от резултатите в скорошно проучване на Института за германска икономика (IW) и Федералния институт по въпросите на строителството, градоустройството и пространственото развитие (BBSR).

Щутгарт или Мюнхен?

Ако се вземат предвид разходите за жилище, баварската столица Мюнхен е с една четвърт (25,1%) по-скъпа от средното ниво за Германия. Следва областта около Мюнхен (16,7%), Франкфурт на Майн (15,9%) и Щутгарт (14,8%). А най-евтините места за живеене са в окръг Фогтланд в Саксония и в някои градове на Тюрингия, които са с 9,5% под средното за страната.

Ако се игнорират разходите за жилищата, излиза, че Щутгарт е най-скъпият град в Германия - с 4,2% над средната стойност за страната. Следват Мюнхен (2,1%), Ашафенбург (1,8%) и Фрайбург (1,6%).

Поради това, че разходите за жилища играят много важна роля, излиза, че големите градове с гъсто население са и най-скъпи. Освен тях скъпи за живот са региони, които са привлекателни в природно отношение - като например покрайнините на Алпите или Боденското езеро.

Големи разлики между Източна и Западна Германия

Най-евтини си остават източните федерални провинции, с изключение на столицата Берлин и околностите ѝ. Все още разликите между Източна и Западна Германия по отношение на цената на имотите, наемите и разходите за живот остават големи.

Нежилищните разходи не показват големи разлики

Разходите, които не са свързани с жилищата - като например храните, дрехите, поръчките по интернет, цените в супермаркетите и дискаунтърите - не показват съществени регионални разлики. Затова пък съществени различия има по отношение на цените на ресторантите и хотелите, както и при разходите за грижи на възрастни и болни хора или за застраховки.

Следва да се има предвид обаче, че точността на данните е ограничена, тъй като не е възможно да се изследват регионалните цени за всички стоки от бита