17-11-2017 20-11-2018

Имаме 7 години, за да увеличим дела на цифрово грамотните - от 31 до 80%

България се измъква от аналоговото настояще, но на забавен каданс, стана ясно от дискусията в последния ден на най-мащабния регионален форум за Зелената трансформация, иновациите и индустриите на утрешния ден - Green Week 2023

Снимка: Иван Коловос

Имаме 7 години, за да увеличим дела на цифрово грамотните - от 31 до 80%

15:42 | 22 юни 2023 73 2959 Снимка: Иван Коловос

Зелената седмица предложи поредна интересна дискусия - за дигитализацията и киберсигурността, а зелено и дигитално вървят ръка за ръка от години. В обсъждането се включи и министърът на електронното управление Александър Йоловски.

Green Transition

Модератор на дискусията беше Кристина Ескенази, член на УС на КРИБ, Клъстер Изкуствен Интелект България.

В продължение на 3 дни, с участието на над 130 панелисти от 10 държави - за трета поредна година Dir.bg и 3E-news организираха най-мащабния регионален форум за Зелената трансформация, иновациите и индустриите на утрешния ден - Green Week 2023.

Панелистите и в тази дискусия предложиха факти, предупреждения, съвети, препоръки, споделиха конкретни проекти. Добре е известно че тази област България изостава сериозно в Европейския съюз.

Дигиталната трансформация е част от развитието на ЕС заедно със зеления преход. ЕС върви напред с програмата Цифрово десетилетие' 20-30 и национален координатор по този път в България е Министерството на електронното управление, каза Александър Йоловски

И главният въпрос е къде ще бъдем през 2030 г., след като към миналата година делът на цифрово грамотните работоспособни хора е бил 31%, а целта е по този показател да завършим десетилетието с 80%.

80% от гражданите в края на десетилетието трябва да имат удобно средство за електронна идентификация, а 100% от всички услуги за гражданите и компаниите трябва да бъдат цифрови.

Йоловски отбеляза, че сега България е на предпоследно място в Европа по индекса, който измерва цифровите технологии в икономиката и обществото. Но заедно с това открои силния IT сектор, което дава силна начална позиция за постигане на целите. Министърът обаче призна, че е по-трудно с публичния сектор, където целта е "догонващо да наваксаме" в цифровото десетилетие.

Кристина Ескенази, член на УС на КРИБ, Клъстер Изкуствен Интелект България.

Снимка: Иван Коловос

Задача на цялото общество е да инвестираме в киберсигурност, отбеляза министърът. Едното не може без другото - дигитализация и киберсигурност в годините на цифровия преход, подчерта Йоловски и заключи: Да вървим напред, за да не останем в аналоговото настояще.

министърът на електронното управление Александър Йоловски

Снимка: Иван Коловос

Благовест Кирилов, бивш заместник министър в Министерство на електронното управление и председател на УС на Българската асоциация на секторите софтуер и изнесени услуги, представи нов еврорегламент NIS2, който е свързан с изискването да се гарантира, че в компаниите се прави мониторинг на киберсигурността, че се извършват действия по превенция и ако се случи инцидент, той ще бъде съобщен под правилната форма на съответните служби. Очаква се влизането му в сила да стане в края на 2024 г.

Благовест Кирилов, бивш заместник министър в Министерство на електронното управление и председател на УС на Българската асоциация на секторите софтуер и изнесени услуги

Снимка: Иван Коловос

Кирилов се обяви за изграждане на цялостна стратегия на държавата за цифрова трансформация, за ново законодателство за електронните услуги, което да помогне на бизнеса и намали бюрокрацията. Той наблегна на превенцията и информираността за по-надеждна киберсигурност - за бизнеса, гражданите, публичния сектор. Но изтъкна, че черпейки най-добрия опит, трябва да приспособим мерките към нашата реалност.

Кирилов посъветва потребителите: Информирайте се повече за новите технологии, така ще знаете как да са ви по-полезни.

Комисар Владимир Димитров, началник на дирекция "Киберпрестъпност" в Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" на МВР (ГДБОП)

Снимка: Иван Коловос

Дискусията нямаше как да мине без представител на специалните служби. Комисар Владимир Димитров, началник на дирекция "Киберпрестъпност" в Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" на МВР (ГДБОП), разказа за най-честите киберпрестъпления, с които се сблъскват и то след конкретни сигнали и оплаквания - от атакуване на компютърни мрежи, до смяната на IBAN с последващо отклоняване на парични преводи и загуба на милиони левове от фирми. Не са редки и инвестиционните измами от платформи за уж бърза възвръщаемост.

12-14 са основните видове киберпрестъпления с които ГДБОП се бори, каза комисар Димитров. Дирекцията ни има интернет страница, телефон, всеки може да се свърже с нас, добави той.

Наред с това, комисар Димитров разказа и за киберпрогнозата на ГДБОП - видео обяснение кои са най-популярните киберзаплахи.

Антон Пулийски, основател на КиберКЛУБ

Снимка: Иван Коловос

Дигитализацията и киберсигурността са нещо като действие и противодействие, каза Антон Пулийски, основател на КиберКЛУБ. Технологиите се развиват бързо и зад всяка полза има и риск, заплаха, предупреди той.

Пулийски препоръча, че още на етапа на проектирането на продукта ули услугата да се изгради система за киберсигурност.

В КиберКЛУБА се събират стотици, пред които демонстрираме технологичната част на киберсигурността, разговаряме за различните лица на киберсигурността. Това е така, защото киберпрестъпниците са сред нас, близо до нашите телефони, сподели Пулийски. Той призова да не изоставаме в технологичния процес. Работят с университетите и средните училища, като намерението е да се създава "среда, в която младите да мечтаят".

"Сега се раждат децата на бъдещето - да приемем новото."

Деян Благоев, управляващ съдружник в Bulbera

Снимка: Иван Коловос

Деян Благоев, управляващ съдружник в Bulbera, смята за твърде важно фирмите да решат (до)къде искат да стигнат в своята дейност.

Наясно ли са фирмите какво стои зад интернет страниците им - дали потребителите (клиентите, потенциалните клиенти) са достатъчно улеснени, или просто смятат, че имайки сайт в интернет, са решили задачата. Често е така: имаме фасада, но зад нея нямаме процеси - от производство до клиента. Това е проблемът особено за малките компании, отбеляза Благоев.

Важно е да се знае какво печели компанията от дигиталната трансформация: използва нови технологии за достигане до нови пазари. Но също така е важно да се защитите в този дигитален път, посъветва Благоев. Ползите от дигитализацията са и в това, че фирмите не са зависими в някои повтаряеми процеси да назначават хора, които ще са недоволни от това, което правят.

Той разказа и за решение на компанията, което осигурява връзка между грижещия се за възрастни хора, роднините му и самия нуждаещ се.

Като продължение на казаното от Благоев прозвучаха думите на Иво Русев, главен търговски директор на Telelink Business Services.

Дигитализацията и навлизането на нови технологии в малките и средни предприятия е на забавен каданс - на 5-10%.

Компанията работи по големи проекти в Европа в партньорство с над 30 организации, сред които са такива, свързани с платформи за симулиране на каскадна атака върху търговски вериги, като в процеса винаги се отчита и мнението на представителите на този бизнес. Друг проект е свързан с възможността за бързо възстановяване на организациите от кибератака.

Иво Русев, главен търговски директор на Telelink Business Services.

Снимка: Иван Коловос

Губим връзката с човека, трябва да му обясним по лесен начин - да помогнем на компаниите да се защитят по-добре, опитваме се да покажем на хората достъпната сигурност и това не би трябвало да струва много пари, коментира Иво Русев.

Ния Йотова, ръководител на отдел "Бизнес развитие" в "ZenArt VR", разказа, че компанията разработва виртуална реалност, 3D модели, виртуални светове и среди на базата на фотограметрията. Първият проект на компанията е бил за армията на САЩ за обучение на войник в долекарска помощ на колега с откъснат крак от шрапнел. Симулациите са много подходящи за отдалечено обучение, каза Йотова. Виртуалната реалност е приложима и в сферата на музейното дело, в която компанията също има осъществен проект. Според Йотова обаче виртуалният туризъм никога няма да може замени реалния.

Ния Йотова, ръководител на отдел "Бизнес развитие" в "ZenArt VR"

Снимка: Иван Коловос

Обучаваме на нещо, което е повтаряемо - поточни линии, дейности в медицината - и така при обучението се изключва всякакъв риск. А от гледна точка на зеления преход - с нашата дейност се изключва използването на материали, намалява се и въглеродният отпечатък, като се спестяват пътуванията.

Емил Абаджиев от "Тумба Солюшънс"

Снимка: Иван Коловос

Емил Абаджиев от "Тумба Солюшънс" заложи на намаляване на замърсяването в градовете. Работим върху дигитализация на колоезденето в градска среда. Ще направим отворена платформа, достъпна, централизирана - правим локално решение, макар да не отхвърляме глобалните подходи, каза Абаджиев. Той призова бизнеси, НПО, държавата, всеки да участва в налагането на колоезденето.

Събитието е организирано от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с Електрохолд, Евроинс, Еврохолд, ПроКредит Банк, Visa, Главболгарстрой Холдинг, Enery, Геотехмин, GCR, ОББ, Артекс Инженеринг АД, Телелинк Бизнес Сървисис, ТоталЕнерджис EП България, Compass Cargo Airlines, Девня Цимент АД с проект ANRAV, УниКредит Булбанк, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, European Investment Bank, Platform Brown to Green, ТЕЦ "Бобов дол", Енергео, Българска банка за развитие, Електроенергиен системен оператор, Булгартрансгаз, Керхер, ENplus®, Булатом - Сдружение, Солвей Соди АД, Институт "Големи данни в полза на интелигентното общество" (GATE), DEVIN, Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори" (БФИЕК), Kaufland, БМФ Порт Бургас АД, Smart Energy Trade, ПИМК ООД, Чериът Моторс АД, Tumba Solutions.

Green Week 2023 се осъществява с медийната подкрепа на БНТ, БТА, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, Еconomic.bg, ESGnews.bg, Euronews.

ИЗБРАНО