Икономика на войната: Болка за Европа сега, за Русия по-късно
Най-належащото предизвикателство е краткосрочно: да се пребори рекордната инфлация
В цяла Европа се увеличават признаците на бедствие, тъй като войната на Русия в Украйна се проточва. Хранителните банки в Италия хранят все повече хора. Германските власти намаляват климатиците, докато подготвят планове за ограничаване на природния газ и рестартиране на въглищните централи.
Гигантска компания за комунални услуги иска помощ от данъкоплатците, а може би ще има и други. Млекопреработвателните предприятия се чудят как да пастьоризират млякото. Еврото е спаднало до 20-годишно дъно спрямо долара, а прогнозите за рецесия се увеличават, коментира АП.
Тези предизвикателства са признак за това как конфликтът - и постепенното спиране на природния газ, който поддържа промишлеността - предизвикаха енергийна криза в Европа и повишиха вероятността от повторно изпадане в рецесия, точно когато икономиката се възстановяваше от пандемията COVID-19.
В същото време високите енергийни разходи, подхранвани от войната, са от полза за Русия - основен износител на петрол и природен газ, чиято гъвкава централна банка и дългогодишен опит в условията на санкции стабилизираха рублата и инфлацията въпреки икономическата изолация.
В дългосрочен план обаче икономистите твърдят, че макар и да избегне пълен колапс, Русия ще плати висока цена за войната: задълбочаване на икономическата стагнация чрез загуба на инвестиции и по-ниски доходи за населението.
Най-належащото предизвикателство пред Европа е краткосрочно: да се пребори с рекордната инфлация от 8,6 % и да преживее зимата без парализиращ недостиг на енергия. Континентът разчита на руския природен газ, а по-високите цени на енергията се отразяват на фабриките, разходите за храна и резервоарите за гориво.
Несигурността тежи на енергоемките отрасли като стоманодобива и селското стопанство, които могат да се сблъскат с нормиране на природния газ, за да защитят домовете си, ако кризата се задълбочи.
Molkerei Berchtesgadener Land, голям млекопреработвателен кооператив в германския град Пидинг край Мюнхен, е натрупал 200 000 литра мазут, за да може да продължи да произвежда електроенергия и пара за пастьоризиране на млякото и поддържането му на студено, ако електричеството или природният газ за турбинния му генератор бъдат спрени.
Това е изключително важна гаранция за 1 800 фермери, чиито 50 000 крави произвеждат по един милион литра мляко на ден. Млечните крави трябва да се доят всеки ден, а спирането на работата би довело до това, че океанът от мляко няма да има къде да отиде.
"Ако млекопреработвателното предприятие не функционира, фермерите също не могат да работят", казва управляващият директор Бернхард Поинтнер. "Тогава фермерите ще трябва да изхвърлят млякото си."
За един час млекопреработвателното предприятие изразходва електроенергия, равна на годишната консумация на един дом, за да поддържа на студено до 20 000 палета с мляко.
Млекопреработвателното предприятие също така се е запасило с опаковки и други консумативи, за да се предпази от това доставчиците да бъдат засегнати от недостиг на енергия: "Имаме много запаси ... но те ще стигнат само за няколко седмици."
Икономическите проблеми се отразяват и на трапезата. Според оценки на потребителски групи едно средно италианско семейство харчи с 681 евро повече тази година, за да се изхранва.
"Наистина сме обезпокоени от ситуацията и непрекъснатото увеличаване на броя на семействата, които подпомагаме", казва Дарио Боджо Марзет, президент на Хранителната банка на Ломбардия, която обединява десетки благотворителни организации, които управляват кухни за бедни и осигуряват основни продукти на нуждаещите се. Месечните им разходи са се увеличили с 5000 евро през тази година.
Жесика Лобли, самотна майка на две деца от парижкото предградие Женевийер, следи отблизо нарастващите цени на хранителните продукти. Тя е намалила консумацията на мляко и се е отказала от Nutella или маркови бисквити.
"Ситуацията ще се влоши, но ние трябва да ядем, за да оцелеем", казва Лобли, която печели между 1300 и 2000 евро на месец, работейки в училищна кухня.
Месечният ѝ бюджет за храна от 150-200 евро е намалял до 100 евро през юни. Тя казва, че семейството ѝ не яде толкова много през лятото, но се притеснява за септември, когато ще трябва да купи училищни пособия за 15-годишната си дъщеря и 8-годишния си син, което допълнително ще намали бюджета ѝ.
Френският президент Еманюел Макрон заяви, че правителството се стреми да пести енергия, като изключва общественото осветление през нощта и предприема други мерки. По подобен начин германските власти умоляват хората и предприятията да пестят енергия и нареждат да се намали отоплението и климатизацията в обществените сгради.
Това е следствие от прекратяването или намаляването на доставките на природен газ от Русия за десетина европейски държави. Миналата седмица за планова профилактика беше спрян и голям газопровод и има опасения, че потоците по "Северен поток 1" между Русия и Германия няма да бъдат възстановени.
Най-големият германски вносител на руски газ, Uniper, поиска помощ от правителството, след като бе притиснат от рязко покачващите се цени на газа.
Карстен Бржески, главен икономист за еврозоната в банка ING, прогнозира рецесия в края на годината, тъй като високите цени намаляват покупателната способност. Дългосрочният икономически растеж на Европа ще зависи от това дали правителствата ще се справят с огромните инвестиции, необходими за прехода към икономика, основана на възобновяема енергия.
"Без инвестиции, без структурни промени единственото, което ни остава, е да се надяваме, че всичко ще работи както преди - но няма да е така", каза Бржески.
Докато Европа страда, Русия стабилизира обменния курс на рублата, фондовия пазар и инфлацията чрез мащабна държавна намеса. Руският петрол намира все повече купувачи в Азия, макар и на по-ниски цени, тъй като западните клиенти се отдръпват.
След като беше засегнат от санкции заради анексията на Крим през 2014 г., Кремъл изгради икономика-крепост, като поддържаше нисък дълг и принуждаваше компаниите да се снабдяват с части и храни в Русия.
Въпреки че предприятия с чуждестранна собственост като ИКЕА затвориха и Русия не изплати външния си дълг за първи път от повече от век, в центъра на Москва няма усещане за предстояща криза. Заможните млади хора все още ходят на ресторанти, дори ако магазините Uniqlo, Victoria's Secret и Zara са затворени в седеметажния мол "Европейски".
Наследникът на Макдоналдс, "Вкусно и Точка", сервира повече или по-малко идентична храна, а бившият "Криспи Крем" в мола се е ребрандирал, но продава в общи линии същите предложения.
В по-бедните провинции София Суворова, която живее в Нижни Новгород, на 440 км от Москва, усеща натиска върху семейния бюджет.
"На практика вече не поръчваме храна за вкъщи", казва тя, докато пазарува в супермаркет. "Преди беше много удобно, когато имаш малки деца. По-рядко ходим в кафенета. Трябваше да намалим някои развлечения, като концерти и театри; опитваме се да запазим това за децата, но възрастните трябваше да го намалят."
Икономистите казват, че обменният курс на рублата - по-силен спрямо долара, отколкото преди войната - и намаляващата инфлация представят подвеждаща картина.
Правилата, които не позволяват на парите да напускат страната и принуждават износителите да обменят по-голямата част от чуждестранните си приходи от петрол и газ в рубли, са изкривили обменния курс.
А процентът на инфлацията "отчасти е загубил значението си", пише в неотдавнашен анализ Янис Клуге, експерт по руската икономика в Германския институт за международни отношения и сигурност. Това е така, защото той не отчита изчезващите западни стоки, а по-ниската инфлация вероятно отразява спадналото търсене.
Според политолога Иля Матвеев през 2020 г. около 2,8 млн. руснаци са били наети от фирми с чуждестранна или смесена собственост. Ако се вземат предвид и доставчиците, цели 5 милиона работни места, или 12% от работната сила, зависят от чуждестранни инвестиции.
Чуждестранните компании могат да намерят руски собственици, а протекционизмът и пренасищането с държавни работни места ще предотвратят масовата безработица.
Но икономиката ще бъде много по-малко продуктивна, "което ще доведе до значителен спад на средните реални доходи", смята Клуге.