17-11-2017 20-11-2018

Бюджетната лавина – 2025

Радвам се, че отдавна в критиките си не съм почти сам - но това означава, че нещата са станали много зле

Снимка: Dir.bg

Бюджетната лавина – 2025

Радвам се, че отдавна в критиките си не съм почти сам - но това означава, че нещата са станали много зле

12:22 | 13 декември 2024 | Автор: Николай Василев*, министър на икономиката от 2001 до 2003 г. 90 7992 Снимка: Dir.bg

В тази статия ще се опитам да не споменавам имена на партии и личности, защото бих искал положително да окуража политическите сили да създадат редовно правителство и да спасят кораба от потъване.

Бюджет 2025

Новата катастрофа - Бюджет '25 на служебния кабинет

За пореден път се вкарва папагалски бюджет с механично увеличение на разходи, без нови политики и визия. Това бюджет на какво е - на чиновническите заплати? За друго не се сещам. Без още да сме анализирали всички детайли, ето част от проблемите:

1) Ще харчим 46% от БВП (!) вместо 39% или 36%

Откъде взех тези по-ниски числа ли? През повечето години на прехода бюджетните разходи са били тридесет и няколко процента. През една от годините на Виденов (ляв) дори паднахме до 29%. При Тройната коалиция (уж лява) първото изречение в коалиционното споразумение ограничаваше разходите до 40% от БВП. Ръстът на БВП (знаменателят на съотношението) беше толкова висок, че разходите не можеха да смогнат да растат и паднаха до 36%. При Борисов-3 бяха 37-39%. А за 2025 г. предлагаме 46%! Това вече не е същата държава и същият обществен договор. Това дори не е комунизъм, а прахосничество и безхаберие. Това не е и същото МФ, което познавам като най-професионалната институция в държавата. Нека си спестя епитетите.

2) В милиарди - разходите растат главоломно

Недалечната 2020 г. започна с бюджет от 42 милиарда. Всяка следваща разходите растяха с десетина милиарда. За 2025 г. - увеличение с 20 милиарда или над 25%! При инфлация от 2% и мижав растеж под 2%. Останал ли ни е изобщо някакъв разум?

3) Дефицитът отново е -3%. И за 2026, 2027, 2028... 2100 г.

По този въпрос съм имал толкова статии и интервюта, че не ми е удобно да повтарям едни и същи аргументи. Предлагам да сменим изцяло чипа на бюджетите:

"Нормалното" е да има балансиран бюджет, т.е. с нулев дефицит. (Апропо - бивш премиер беше казал, че "бюджетът бил балансиран на -3%". Все едно футболният отбор да е постигнал равенство с резултат 0:3).
В "добри" години - когато няма война, природно бедствие, мигрантска криза, рецесия, пандемия или кацане на извънземни - трябва да има излишък от +1, +2, +3%. Тройната коалиция имаше излишъци на касова основа към +3%. А на сегашните години какво им е лошото? Лош е само чипът на управлението през новата епоха на хаос и безвремие.
В "лоши" години може да се допусне дефицит. Такава беше далечната 2009 г. със световната финансова криза. Внимание - дори през пандемичните 2020 и 2021 г. бюджетите бяха на излишък докъм ноември. Завършихме на дефицити само заради декемврийската лакомия и безотговорност на управляващите на стойност 7-9-10-11 милиарда.

4) Юруш на чиновническите заплати!

Виж още Николай Василев: Шейната много силно се е засилила надолу, някой трябва да ѝ удари спирачката

В Бюджет-25 най-силно се запомня незапомненият ръст на заплатите в публичния сектор от около +36%. При инфлация 2%. За МВР +51%, ДАНС +61%, ДАТО +71%. От тези цифри се възмути и бившият финансов министър.

Съкращения и оптимизация в целия публичен сектор - нула. При намалялото население - защо? Не твърдя, че заплатите в България и в публичния сектор са високи. Но смятам, че ръстът трябва да съответства на възможностите на икономиката. А публичният сектор е прекалено раздут. Така че заплатите могат да се увеличават за сметка на намаляване на бройки.

5) Многомилиардни субсидии за ток докога?

През декември 2021 г. започна замразяването на цените на ток, вода, парно. Уж за кратко, докато се направи анализ и стратегия. Кога? До днес такива няма.

До кой век държавата смята с парите на данъкоплатците да плаща сметките за ток на всички? Перверзното в тази политика е, че богатите граждани и фирми получават огромна субсидия, а бедните - почти нищо. Ако фирма или домакинство спестява ток, въвежда нови технологии - получава малко. Ако пилее ток - получава много. Прилича ми на безхаберния комунизъм от епохата на Брежнев с ясен край.

6) Каква амнистия, какви 4 милиарда?

Интересно ще е да видим как ще проработи идеята, че неизрядни платци ще внесат 4 милиарда със ставка от 15%. Ако се случи, браво. Но ако се провали? Прекрасен пример за тигана и рибата в морето. Чудя се как не се сетиха да предложат 12 милиарда приходи от амнистия, за да бъде бюджетът дори балансиран...

7) Някой чувал ли е за концесии?

С продънените бюджети ще построим и модернизираме магистрали, мостове, тунели, летища, пристанища, ВиК обекти, жп линии през кой век? Всички гореспоменати съществителни могат да се концесионират. Частни инвеститори ще инвестират десетки милиарди и ще имаме съвсем различна инфраструктура. Няма политиците да провеждат огромни обществени поръчки и може и да подобрим мястото си в класациите по корупция.

Виж още Николай Василев: България вече можеше да е в еврозоната, ако беше приоритет

8) Банката за развитие отново ще е резервоар за паралелен бюджет

Отдавна казвам, че от държавна банка няма нужда. Знаем какво правеше преди. Сега пък ще дава кредити на закъсали фирми, за да си плащат данъците. Малко хора могат да разгадаят счетоводната врътка:

капитализирането на банката е "под черта" от фискалния резерв - не се брои за бюджетен разход
плащането на данъци е бюджетен приход
така оптически дефицитът намалява, макар че парите във фискалния резерв са си същите

"Вуду бюджетиране."

9) Нови извънредни данъци?

Не сме изпаднала държава след война или опустошително земетресение, за да се налагат извънредни удари вурху банки или минодобивни компании. Ако се допусне лош прецедент, това ще отприщи други подобни пакости - точно такава е тенденцията през последните години. Ако накажем печеливши бизнеси, те или ще напуснат България, или ще се постараят да скрият бъдещи печалби. Тъпо.

Какво предлагам?

Ако няма редовно правителство, бюджет да не се приема изобщо. Защото има реална опасност за пореден път депутатите предизборно да раздуят разходите до безкрайност. Да видим каква ще е пропорцията между исканията за още нови разходи и изказванията за спестовност. Прогнозата ми е 10:1.

Ако има редовен кабинет, да скъса ритуално този проект на бюджет и да изготви нов по следния начин:

Дефицит 0%. Или дори излишък от +1% - за да се покаже ясна нова посока.
Разходи до 40% от БВП. С тенденция за намаляване до 39-38-37% през следващите няколко години.
Значителна оптимизация в държавната администрация и целия публичен сектор. Започвайки от броя на министерствата (може да са поне с 3 по-малко) и хилядите незаети щатни бройки.
Намаляване на капиталовите разходи за тези обекти, които в рамките на месеци могат да бъдат концесионирани - всички магистрали (цялата Хемус, цялата Черно море от Румъния до Турция, до Русе, до Видин, до македонската граница), летища, пристанища, ВиК и жп обекти и други.
Спиране на субсидиите за ток за юридическите лица.

Дотук, уважаеми читатели, вече излязохме на голям излишък. Найс, а? Сега политиците ще могат да се упражняват кои разходи все пак да се повишат през 2025 г.:

заплати по сектори
социални разходи
инвестиции в общините
детски градини - макар че и те могат да са частни, поне част от тях
много други

Последните 4 години - всяка бюджетна крачка е все по-надолу към пропастта

Лавината не започва от днес. През лятото на 2021 г. служебните правителства завариха бюджетен излишък, разходи към 37-39% от БВП и държава, току-що приета в "чакалнята" на Еврозоната. В един виц космонавтът трябваше "да нахрани животните и да не пипа нищо". Ако бяхме следвали такива инструкции, вероятно на 1 януари 2023 г. щяхме да приемем еврото. И нямаше всеки ден да говорим за бюджетни катастрофи, а за нови заводи, магистрали, стадиони, детски градини и за ръст на раждаемостта. Също така, ако не бяхме загубили години да коригираме уж несъвършения първоначален План за възстановяване и устойчивост (ПВУ), вече можеше да сме го изпълнили.

А политиците оплескаха всичко, до което се докоснаха

Постоянно подстрекаваха към актуализации на бюджетите - веднъж на всеки няколко месеца. Не в посока спестявания и реформи, а към все повече раздаване, разбира се.
Отрекоха се от четвърт век финансова дисциплина (довела до висок растеж и забогатяване), като я нарекоха "латиноамерикански модел на развитие". И измислиха "европейски модел на развитие", "за да живеем с европейски доходи": дефицити на макс, дългове на макс, социални разходи на макс, а реформи никакви. Ей, колко умно! Как не се бяхме сетили по-рано? Наричам това "Вуду икономика".
Изместиха скалата на нормалността: правилното вече не било да има балансирани бюджети и дори излишъци в добри години, а нормалното било да сме на -3% дефицит до 2100 г. И то било жалко, че е "само" -3% заради "лошите" Маастрихтски критерии. Ако тях ги нямаше, нормалното сигурно щеше да бъде -6%.
ПВУ почти умря, така че за него или добро, или нищо.
Публичният дълг беше двадесет и няколко милиарда преди 4 години, днес е към 50. Догодина - 60. До 2028 г. - над 80.
Дефицитът на НОИ нарасна от 3-4 милиарда преди 5 г. в посока 12 милиарда.
Цялата политика в енергетиката също е "Вуду".

"Постиженията" ни се описват с много нули

Чуждите инвестиции са малко, като повечето са неразпределени печалби на чуждите фирми у нас. Нови заводи, които да сме запомнили - нула.
Повишения на кредитния ни рейтинг - нула.
Брой финансови министри след 2005 г., които да са чули, че има капиталови пазари и да са направили нещо за тях - нула. Вече и борсата в Скопие е по-голяма от нашата.
Оптимизации в държавната администрация и изобщо публичния сектор - нула.
Нови магистрали, мостове над Дунав, детски градини, национален стадион, детска болница - нещо като нула.
Щеше да има уедряване на университетите - подкрепях това публично. Нула.
Някакви успехи на държавните дружества? Пощите миналата година загубиха към -73 милиона. БДЖ? Топлофикация - София губи милиарди. Булгаргаз - със или без договора със съседна държава - също. За уменията да се управляват държавните фирми нула ли да кажа или минус безкрайност?
Усилия да отлепим от последното място на учениците ни по PISA за функционална грамотност - нула.
Всичко по ПВУ - от нула до минус няколко милиарда.
Хвалим се с ръст на раждаемостта от >600 деца за 2023 г. след спад от десетина хиляди преди това. Това за колко голям "успех" да го броим?

Радвам се, че отдавна в критиките си не съм почти сам - но това означава, че нещата са станали много зле

За пръв път се постигна обществен консенсус против бюджет. Даже и с участието на БНБ, че и на бившия финансов министър. Значи обществото все пак има някакви съпротивителни сили.

През 2021 г. малко бяха хората като мен, които не одобряваха формулата "актуализации - дефицити - дългове - социални разходи - без реформи". Повечето икономисти и политици все още не виждаха лавината, която се задава. През 2022 г. доста икономисти, вкл. леви, не одобряваха популизма на управлението. Дори синдикатите (!) изказваха притеснение за бюджетната стабилност.

През 2023 г. вече повечето експерти бяха притеснени. През 2024 г. - всички. През декември 2024 г. дори бившият финансов министър критикува скандалния бюджет, внесен от служебното правителство. Добър десен икономист (по-горе обещах да не споменавам имена) и доскорошен депутат на 12 декември има интервю със заглавие "Предлагат умопомрачителни разходи в Бюджет 2025, а приходите - розови сънища". Абсолютно вярно. Интересното е, че и аз многократно използвах същата дума - "масово умопомрачение на всички депутати, които години наред сляпо подкрепяха разхитителните бюджети". Гореспоменатият бивш депутат беше един от тях и подкрепи тези бюджети и актуализации към 7 пъти. ☹ Но това, което казва сега, му прави чест.

Не обичам изречението като по филмите: "Аз не ви ли казвах през цялото време?"

*Изразеното мнение в статията е изцяло лично. Авторът Николай Василев е Управляващ партньор в Експат Капитал.

Бил е член на две правителства на Република България, като последователно е заемал позициите на заместник министър-председател и министър на икономиката (2001-2003 г.), заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията (2003-2005 г.) и министър на държавната администрация и административната реформа (2005-2009 г.).

Преди това е старши вицепрезидент в Lazard Capital Markets - Лондон (2000-2001 г.), както и асоцииран директор на UBS (UBS Warburg Dillon Read) в офисите на компанията в Токио, Ню Йорк и Лондон (1996-2000 г.), където работи в сферата на акции и развиващи се пазари. Работил е също така като данъчен консултант в Coopers & Lybrand - Будапеща, Унгария (1993-1994 г.).

Николай Василев има магистърска степен по международна икономика и финанси от Университета Brandeis (САЩ) с обменна програма в Университета Keio (Токио, Япония), както и бакалавърски степени от Щатския университет на Ню Йорк (САЩ) и Университета за икономически науки в Будапеща (Унгария). От 1999 г. той притежава степен CFA (сертифициран финансов аналитик). Владее английски, унгарски и руски език, има базови познания по френски, немски и японски.

Член е на Управителния съвет на Българската CFA асоциация. Автор е на четири книги - "Енергия" (2009 г.), "Меню за реформатори" (2014 г.), "Кариера или не" (2018 г.) и NEXT.BG (2023 г.)

ИЗБРАНО