Германо-българската камара: Близо 90% от фирмите биха инвестирали отново в България

Предимствата, рисковете и предизвикателствата, които разкрива анкета на ГБИТК сред нейните членове

Снимка: БТА

Германо-българската камара: Близо 90% от фирмите биха инвестирали отново в България

Предимствата, рисковете и предизвикателствата, които разкрива анкета на ГБИТК сред нейните членове

13:41 | 6 юни 2024 | Автор: Делян Петришки, БТА 1 156 Снимка: БТА

Близо 90 процента (89 на сто) от компаниите биха инвестирали отново в България, при 92 на сто дял година по-рано. Ще има ръст на германските инвестиции през тази година, видно от новините през първото тримесечие с обявените вече вложения от медно преработвателната компания "Аурубис България" и веригата за търговия на дребно "Кауфланд България". Това съобщи Соня Миклай, главен управител на Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК), по време на представените от нея резултати от най-новото проучване на камарата сред нейните членове.

Организаторите на събитието представиха резултатите от тазгодишното издание на анкетата с уговорката, че допитването е направено между 19 февруари и 15 март, т.е. преди провала на преговорите за "ротацията" в кабинета, което събитие със сигурност би повлияло на оценките на участвалите членове на камарата. Влияние върху резултатите на тазгодишната анкета оказва още и преобладаващият дял на фирмите от преработвателната промишленост, за разлика от по-големия дял на предприятията в сферата на услугите през 2023 година, уточни още Соня Миклай.

Анкетата за България е част от мащабно изследване на германските търговски камари в страните от Централна и Източна Европа. От българските участници тази година най-голям е делът на малките и средните предприятия с до 249 служители - 75 процента, 25 на сто са големите компании.

Изведените предимства на България като инвестиционна дестинация и през 2024 година продължават да бъдат членството ѝ в ЕС; цената на работната ръка; данъчната тежест и система. В полза на България са изтъкнати още качеството и достъпът до мобилен интернет и високоскоростен интернет.

Най-големите рискове и предизвикателства пред българската икономика, според участвалите в проучването 81 представители на ГБИТК, са политическата и социална стабилност; наличността на квалифицирани кадри; качеството на академичното и професионалното образование и корупцията и престъпността.

От гледна точка на развитието на българската икономика, осигуряването на квалифицирани специалисти за бизнеса е сред най-неотложните мерки, съгласно изводите от най-новото издание на анкетата на ГБИТК сред членовете й. За целта са нужни бързи решения както от страна на държавата, така и от страна на компаниите, за да се позиционира и развива България като атрактивно място за бизнес в бъдеще, призовават от камарата.

Според анкетата, 63 процента от запитаните посочват увеличаването на разходите за труд като основен ефект от недостига на квалифицирани кадри, а 39 на сто смятат, че това ще доведе до намаляване на планираните инвестиционни намерения. Анкетата също така разкрива мерките, които компаниите планират да предприемат за омекотяване на последиците от недостига на кадри. Основният дял - 62 процента, ще залагат на повишаване на цифровизацията, 56 процента от фирмите възнамеряват да разширят вътрешнофирмените обучения, 45 процента обмислят да увеличат заплатите над средното ниво за пазара.

На въпроса "Как оценявате сегашната икономическа обстановка в България?", 22 процента от анкетираните отговарят, че е добра, а 52 на сто я определят като задоволителна. Относно очакванията им за развитието на българската икономиката през 2024 година спрямо 2023 г., оптимистите са 24 процента от респондентите, други 48 на сто не очакват промяна.

От ГБИТК отчитат динамика в прогнозите за развитието на износа. Само 19 процента от участниците в допитването смятат, че той ще се подобри спрямо 38 на сто през 2023 г. Други 20 процента от анкетираните прогнозират влошаване при дял от 9 процента година по-рано.

Макар да има обрат в отрицателното мнение сред членовете на ГБИТК за прозрачността на обществените поръчки в страната, то остава преобладаващо с дял на недоволните от 56 на сто. При "Правната сигурност" обаче има пречупване в негативните оценките, като вече 57 процента са доволните респонденти. На този фон Соня Миклай изрази надежда, че усилията в посока на правната реформа ще се запазят.

Относно процеса на задълбочаване на европейската интеграция в България, 80 процента от анкетираните искат да се въведе еврото като официална валута в страната. Още по-отчетливо е мнозинството от компаниите, които са за присъединяването на България в Шенген - 94 процента от представителите на участвалите фирми.

На въпроса на БТА до каква степен анкетата отчита променящата се бизнес среда в България заради отказа ѝ от политиката за привличане на инвестиции с евтина работна ръка и наченките на промени в данъчно-осигурителната ѝ система, в контекста на общоевропейския дебат за конкурентоспособността на европейската икономика, Катя Георгиева от ГБИТК каза: "Европа, с оглед на военния конфликт и пост ковид условията, към които бизнесите продължават да напасват дейността си, е в момент на трансформация. Така че пред България и големите държави в ЕС има още задачи за изпълнение. Но има и ясни сигнали за процеси, които се подобряват спрямо няколко месеца назад във времето. България се позиционира по различен начин - вече не като евтина дестинация, а дестинация, в която се произвеждат и създават продукти с висока добавена стойност. И това беше ясно поставена цел, задача от предходното правителство. Това наблюдаваме и в допълващите инвестиции на намиращите се вече в страната инвеститори като "Аурубис", "Фесто" (Festo) и др. компании с планове в тази посока. Позиционираме се малко по-различно и въпреки всичко оставаме атрактивни с цената на труда си. Това сочи участвалият в анкетата бизнес".

"Не знам дали всички биха се върнали в България, но бизнесът гледа и в тази посока, наравно с процеса на интернационализиране", каза Соня Миклай в отговор на друг въпрос на БТА до каква степен вътрешното трудоустрояване на служители е елемент от корпоративната политика за справяне с недостига на квалифицирана работна ръка. "Фирмите са германски, но идващите при тях представители не са германци или българи. Има испанци, италианци, поляци, има хора с всякакви националности. Процесът върви в тази посока - да станем все по-международни. Трябва да помислим над това какво е една т. нар. "германска фирма", какво означава това?".

В отговора си на поставения въпрос Катя Георгиева добави нов аспект.

"Ние имаме активна връзка с диаспората в Германия. Има и други радетели, които много активно достигат до тях. Но това не е само въпрос на взаимоотношение на компанията с хората. Това не е просто въпрос на релокиране. Това е комплексен въпрос. Трябва да е ясен таргетът - дали са българи с деца или без деца, възраст, за какъв тип работа става дума, за какъв тип кадри става дума (високо, средно, нискоквалифицирани). Отношение има и българската държава с това какво предлага тя като инфраструктура, като образователна система, като адаптация".

Германия остава най-важният търговски партньор на България и ключов пазар за българските продукти и услуги. Според данни на Федералното министерство на икономиката и опазване на климата на Германия, търговският обмен между България и Германия за 2023 г. възлиза на 11,8 млрд. евро. За посочения период България е изнесла стоки за Германия на стойност 5,96 млрд. В обратната посока вносът на България от Германия 5,86 млрд. евро, според предоставените от ГБИТК данни.

ИЗБРАНО