17-11-2017 20-11-2018

Георги Ганев: В изпълнението на бюджета за 2024 г. има "сива зона", не са изключени проблеми

Той определи за правилно решението на служебния министър на финансите Людмила Петкова да внесе бюджет за 2025 г. и припомни, че това е задължение по Закона за публичните финанси

Снимка: БТА

Георги Ганев: В изпълнението на бюджета за 2024 г. има "сива зона", не са изключени проблеми

12:22 | 21 октомври 2024 | Редактор : Антоанета Начева 2 719 Снимка: БТА

В изпълнението на бюджета за 2024 г. има "сива зона" и е възможно до края на годината финансовият министър да се сблъска с проблеми. Това каза икономистът Георги Ганев в ефира на БНР.

Бюджет 2024

Той коментира и присъединяването на България към еврозоната.

"На този етап влизането в еврозоната не е застрашено, защото ще изпълним последния критерий за инфлацията с данните от ноември или декември. След това е моментът да се поиска извънреден конвергентен доклад, който ще трябва да борави с данните от бюджета за 2023 г., защото тези за 2024 г. няма да са още налични", отбелязва икономистът.

Според Ганев, който беше част от 49-ото Народно събрание, приело финансовата рамка за тази година, твърденията, че приходната част върви зле, не отговарят на истината, с изключение на евентуално заложените приходи по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).

"Там две политически сили - силово, не чрез демократичните средства за гласуване, а чрез изтръгване на кабели, причиниха тази щета на българския бюджет", каза той.

По думите му обаче това няма да повлияе на приходите на начислена база.

Ганев твърди, че другото проблемно място за приходите е досега неизпълнението на заложените неданъчните приходи - приходите от собственост и дивидентите на държавните предприятия, които те плащат в бюджета. "Сега би трябвало 300 млн. да могат да влязат в бюджета по тази линия", посочи Ганев, като уточни, че това няма да изпълни докрай заложените неданъчни приходи, но много ще намали неизпълнението.

"Голяма част на неизпълнението там се дължеше на едно решение на парламента, което забраняваше на Министерския съвет да събере дивидент от печалбата на Българския енергиен холдинг (БЕХ) за 2023 г. Това решение на парламента на 3 октомври беше съборено от Конституционния съд и обявено за противоконституционно", припомни той.

За него големият проблем е в разходната част и по-специално - в разходите за персонал на държавната администрация.

"Бюджетът беше приет в края на 2023 г. В началото на 2024 г. парламентът прие няколко увеличения на разходи по тази линия, без изобщо да ги осигури бюджетно. Това бяха 3 увеличения - на заплащанията в армията, във ВУЗ-овете и в МВР, с огромни проценти. Ако има някакъв проблем в момента, той се дължи на тези хора, които след приет бюджет, без да го обезпечат финансово, гласуваха тези увеличения на разходите", заяви Ганев.

"Приходите са планирани сравнително оптимистично", отбеляза икономистът и добави, че ако има някакви рискове в приходната част, това е те да не бъдат изпълнени. Според него рисковете са били балансирани.

Икономистът припомни, че приетият в края на 2023 г. бюджет беше определен като "напрегнат" заради оптимистично планираните приходи и липсата на големи буфери в бюджета. Евентуално неизпълнение обаче той си обясни именно с приетите в началото на годината непредвидени разходи.

Все пак Ганев не очаква проблем с дефицита предвид обявените данни от финансовото министерство към края на септември.

"Към края на септември дефицитът е съобщен 2,8 млрд. лв.", посочи той и добави: "При заложен 6,2 млрд. касов дефицит в Закона за бюджета, има 3,4 млрд. за 3 месеца. Би трябвало да могат да се справят".

Той определи за правилно решението на служебния министър на финансите Людмила Петкова да внесе бюджет за 2025 г. и припомни, че това е задължение по Закона за публичните финанси.

"Тя се опитва да предпази долнопробни популистки заигравания през бюджета с предизборна кампания за евентуални следващи избори. Не е проста тази ситуация откъм финансово министерство, както и политически", добави Ганев.

ИЗБРАНО