17-11-2017 20-11-2018

Европейският Север се изправи срещу Юга и Изтока: къде са разделителните линии

Малко вероятно е ЕС да постигне съгласие за възстановителния фонд и бюджета до 2027 г.

Снимка: AP/БТА

Европейският Север се изправи срещу Юга и Изтока: къде са разделителните линии

Малко вероятно е ЕС да постигне съгласие за възстановителния фонд и бюджета до 2027 г.

08:41 | 18 юли 2020

| Редактор : Виктор Стефанов

99 11335 Снимка: AP/БТА

През първия ден от срещата на върха на ЕС-27 лидерите на страните членки не можаха да постигнат споразумение за фонда за икономическо възстановяване и за бюджетната рамка на съюза до 2027 г.

Възстановителният фонд на ЕС

Лидерите на страните членки се събраха в Брюксел за първи път от пет месеца след прекъсване заради пандемията. Всички те носеха маски.

Срещата им ще бъде възобновена днес в 11 ч. местно време (12 ч. българско време). Изходът от срещата обаче остава много неясен. За постигането на споразумение е необходимо единодушие.

По обяснението на полския премиер Тадеуш Моравецки северните страни членки са застанали срещу южните за парите за възстановяване и срещу източните за бюджета в периода 2021-2027 г.

Какво обсъждат евролидерите

В центъра на дискусиите е планът за възстановяване на европейските икономики, вдъхновен от предложение на германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Еманюел Макрон. Общата му стойност е 750 милиарда евро, като 250 милиарда евро са предвидени като кредити за държавите, а 500 милиарда евро като грантове. Европейските лидери преговарят и по бюджета на съюза за следващия седемгодишен период в размер на общо 1,074 милиарда евро.

Проектът за възстановителен фонд се сблъска с непреклонната позиция на т. нар. "пестеливи страни" или "пестелива четворка". Нидерландия, Австрия, Дания и Швеция - плюс Финландия изразяват дълбоки резерви към проекта, който би трябвало да е най-изгоден за най-пострадалите от пандемията членки на Общността - Италия и Испания, но същевременно критикувани, че харчат твърде много средства, отбелязва Франс прес.

Предложението предвижда парите да бъдат отпускани срещу реформи и според цели, поставени от ЕС.

Сблъсъци: за грантовете, ветото, реформите, върховенството на закона

Три въпроса все още стоят открити - разпределението на средствата, отстъпките за най-големите нетни вносители в бюджета на ЕС (след Брекзит) и върховенството на закона.

Нидерландският премиер Марк Рюте настоява планът за всяка страна да бъде одобряван с единодушие, а не с квалифицирано мнозинство. На практика Рюте иска право на вето. Според няколко източника Нидерландия е единствената държава, която поставя това условие.

Снимка на седмицата на Асошиейтед прес. Ангела Меркел изглежда посочва непокрития от маската нос на Бойко Борисов.

Снимка: AP/БТА

"В труден момент от преговорите сме, с блокаж по въпроса за управлението на възстановителния план. Чакаме да видим дали има възможно решение", каза неназован дипломат малко преди края на първия ден от срещата.

Негов колега коментира, че "това, което Нидерландия иска, е невъзможно от правна гледна точка и трудно за преглъщане политически".

В опит за постигане на компромис, председателят на Европейския съвет Шарл Мишел предложил механизъм, чрез който държави, имащи резерви за плана за дадена страна, да открият дебати на общностно равнище. Няколко лидери обаче отхвърлили тази идея, каза европейски източник.

Виж още Възстановителният фонд на ЕС: битката за пари тепърва предстои

Останалите страни от "пестеливата четворка" не подкрепиха Нидерландия в искането й за вето, но запазват своите възражения, по-конкретно за субсидиите (грантовете), които настояват да бъдат намалени.

Австрия отхвърля възстановителния план в сегашния му вид, даде да се разбере канцлерът Себастиан Курц. Той заяви, че неговото правителство категорично отхвърля предложението 500 млрд. евро от фонда за възстановяване да бъдат разпределени под формата на безвъзмездна помощ.

"Основното ни искане е да не се превръщаме в съюз с дългосрочен дълг. Разбира се, искаме да покажем солидарност, но трябва да имаме предвид и интересите на австрийските данъкоплатци", написа австрийският премиер в Туитър.

Условието за реформи предизвиква острото недоволство на южните страни, които се опасяват да не им бъдат наложени отвън спасителни програми като тази за Гърция в разгара на кризата в еврозоната.

Друга деликатна тема е искането отпускането на пари да бъде обвързано със спазване на върховенството на закона. Полша и Унгария, срещу които Европейската комисия води наказателни процедури, съответно за нарушаване на независимостта на съдебната система и на основните права, са твърдо против.

Полският премиер Матеуш Моравецки предупреди останалите държави от съюза да не обвързват отпускането на пари от възстановителния фонд с върховенството на закона. Полша "няма да се чувства обвързана" с тези условия, подчерта той.

Наред с това полският премиер бе категоричен, че Полша се нуждае от "свой собствен път", за да постигне климатична неутралност. Известно е, че това е една от целите, поставени от ЕС и помощта за страните ще бъде обвързана с постигането й.

По въпроса за консенсуса между страните по предложения план за икономическо възстановяване от рецесията, предизвикана от пандемията, Моравецки заяви, че такъв няма.

"С висока степен на вероятност може да няма сделка (в събота или неделя)", каза полският премиер. Той спомена, че се говори за нова среща на върха този месец. "Очевидно сме готови за това", отбеляза полският премиер.

Моравецки обобщи, че северните страни членки имат разногласия с южните за правилата за отпускане на пари от възстановителни фонд и с източните за размера на бюджета на съюза в периода 2021-2027 г.

Унгарският премиер Виктор Орбан се присъедини към полския си колега като заплаши да наложи вето върху всички предложения, ако отпускането на средства от фонда се обвърже с върховенството на закона.

Лидерите като че ли повече се отдалечават от компромиса, отколкото да се приближават до него. Позициите за размера на фонда за възстановяване са диаметрално противоположни, заяви чешкият премиер Андрей Бабиш.

Надежди се възлагат на германския канцлер Ангела Меркел, чиято страна е най-голямата икономическа сила в ЕС и ротационен председател на Съвета на ЕС. Меркел, която навърши вчера 66 години, бе отрупана от останалите лидери с подаръци - бутилки с бургундско вино, белгийски шоколади и дори диригентска палка. Българският премиер Бойко Борисов й подари сребърен мускал с розово масло.

ИЗБРАНО