През 2020-а 12 трилиона долара бяха похарчени от държавните власти по света в подкрепа на частния сектор. На фона на тази загуба на пари отрицателните лихви биха били решението, за да се избегнат по-големи дефицити и да се смекчи тази безпрецедентна криза.

Нашият свят е в разгара на преустрояването си. Богатствата ни се изразходват с плашещ темп. Политиците, централните банки и по-общо всички, които са взели присърце спасяването на начина ни на живот и нашия социален мир, ще трябва да намерят начин как да се плаща на кредиторите, което е единственият начин да се опази най-същественото.

В момента държавните власти полагат херкулесови усилия, за да подкрепят открито и пряко частния сектор. В световен мащаб досега са похарчени 12 трилиона долара, само през 2020-а, за да не се допусне светът да се разпадне. Тази цифра представлява 12% от световния брутен вътрешен продукт (БВП) и очевидно нашите ръководители добре са осъзнали абсолютната крайна необходимост да се направи това и са си дали сметка за настъпилата изключителна ситуация.

В действителност, ако се направи сравнение, задействаните стимули през 2010 година от Г-20, след финансовата криза и то с безкрайни колебания, бяха 2% от глобалния БВП и изглеждат много по-маломощни...

Отрицателните лихви като решение

И все пак това е само начало, защото е жизненоважно да се ограничи стопяването на богатствата, които ще бъдат и по-трудно възстановими, защото държавният сектор ще е задлъжнял значително. И въпреки това има решение дори да се избегне увеличаването на дефицитите ни. Освен това такава мярка би позволила да се намери изход или най-малкото да се смекчи тази безпрецедентна криза, съчетаваща много неблагоприятна рецесия и срив на БВП, каквито е имало само през периода на война, с масова безработица, частични карантини, а някъде и пълни, и полицейски час...

Този спасителен пояс е само един познат механизъм на паричната политика в ръцете на централните банки и по същество означава вземането на заеми да стане с отрицателни лихви. За целта, позволете ми да ви върна към време, което хората на възраст под 20 години, не могат да познават: една епоха, която не е толкова далечна, през която понижаването на лихвите (когато те бяха все още на равнище от 4 или 5% например) даде глътка свеж въздух на икономическата активност. Във всички отношения механизмът е един и същ, когато става въпрос за пробиване на дъното на нулевата лихва. Ако бъде умело изпълнен, той вероятно ще спести на държавата, а следователно и на нас, много пари.

Европейска лихва от -3% е върховното средство за съживяване на растежа, за съживяването на търсенето и за борба с безработицата. Една отрицателна водеща лихва освен това би избегнала да се нанесе удар върху кредиторите и да се ограничат преструктуриранията на дълговете. Бюджетната политика и други фискални мерки разбира се също са необходими в сегашната обстановка.

При все това само паричната политика, за която отговорност носят централните банки, взаимодейства с кредита, който пък е самото гориво на двигателите на съвременните ни икономики. Само отрицателни лихви, дори в голяма степен отрицателни, днес са в състояние да се спаси това, което все още може да бъде спасено.

Превод от френски: Румена Вълчева, БТА

Авторът Мишел Санти е макроикономист, специалист по финансовите пазари и централните банки. Той е основател и главен изпълнителен директор на Art Trading & Finance