Европа не може да си позволи да се откъсне от Китай
Вашингтон натиска Европа да се откъсне от икономическите си зависимости от Китай. Брюксел не бива да се поддава, смята Александър Гьорлах
Войната в Украйна, започната от кремълския диктатор Владимир Путин, принуди Европа да се освободи от зависимостите от руски газ и петрол. Трусовете и цената, която се наложи да бъде платена за войната, ще се сторят нищожни на европейските партньори на САЩ, ако Вашингтон ги задължи да се откъснат икономически и от Китай.
В индустрията за електронни чипове това откъсване вече тече с пълна сила. В бъдеще продуктите, в които има микрочипове, изработени от машини с американски компоненти, няма да се изнасят в Китай. От една страна това е логично - Китай може да използва тези чипове, за да реализира военните си амбиции. Все пак Пекин обяви увеличение от 7,2% на военните си разходи за тази година.
Докога Европа може да разчита на САЩ?
Нидерландия вече последва САЩ и започна отдалечаването си от Китай. Това обаче може да предизвика сериозни финансови загуби за държавата и нейния бизнес. От друга страна, германските Volkswagen и BASF, които не могат да се справят без китайския пазар, строят нещо като паралелни корпорации в Китай. Те няма да имат почти нищо общо с онова, което се произвежда в свободния свят. Пример за недостатъците на стратегията за откъсване.
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви, че ще посети Китай заедно с френския президент Еманюел Макрон. В Брюксел се говори, че Китай далеч не е перфектен, но от него ще има нужда в бъдеще. Спомените от финансовата криза от 2008 година са пресни в политическите среди в Берлин. Тогава Пекин обяви инвестиционен пакет от 460 млрд. евро за пътища и инфраструктура, който беше изключително полезен за германската експортна индустрия.
Китай помогна на Германия в онзи момент, а по време на управлението на Доналд Тръмп отношенията на Берлин и Вашингтон бяха студени. В САЩ догодина отново ще има президентски избори. Както Тръмп, така и основният му противник в републиканската партия Рон ДеСантис, подкрепят протекционистки и изолационистки политики. Брюксел, Берлин и Париж би следвало да са наясно, че не е сигурно доколко ще могат да разчитат на САЩ за в бъдеще.
Китай - съюзник на всички, отдръпнали се от САЩ
Китай ще спечели от подобно развитие. Страната иска да се присъедини към Тихоокеанското партньорство - споразумение за свободна търговия, от което САЩ се оттегли. Пекин успява да обедини около себе си държавите, които са разочаровани от Вашингтон и техните съюзници. В Шанхайската организация за сътрудничество освен всички страни от Централна Азия учава и Индия, номинално най-голямата демокрация в света. Турция е сред партньорите, с които се води диалог. Пекин също така води преговори с Техеран. И Русия е член на организацията.
По време на визитата на Си Дзинпин в Москва Путин обяви, че в бъдеще всички сделки с Китайската народна република за нефт и газ ще се извършват в китайски юани. От известно време Китай работи за превръщането на юана във водеща световна валута, с което да измести американския долар. Това би означавало, че диктатурите и военнопрестъпниците вече няма да могат автоматично да бъдат засегнати от санкциите, наложени от САЩ. Руската икономика търпи загуби заради санкциите, наложени след нахлуването в Украйна. Но без китайския юан тя ще бъде в още по-лошо положение.
Европа не бива да остава без алтернативи
В глобализирания свят всичко е свързано. Създаването на съюзи трябва да се прави с оглед на голямата картина. В Брюксел и Париж вече се разсъждава в посока на това, че не е необходимо Европа да се отделя от Китай на всяка цена. Китай също гледа на дипломатическите си усилия в по-широка перспектива. Пекин постигна огромен успех в Близкия Изток - изигра ролята на посредник в сближаването между Иран и Саудитска Арабия. Това не бива да се подценява в дългосрочен план.
Китай и Европа не трябва да прекъсват дипломатическите си отношения - дори това да е желанието на Вашингтон. Защото Европа не може да си позволи да остане без алтернативи.
Александър Гьорлах е старши научен сътрудник в Съвета по етика в международните отношения "Карнеги" и научен сътрудник в Института за интернет към Оксфордския университет. Живял е в Тайван и Хонконг.
Материалът е публикуван в DW