Европейската централна банка (ЕЦБ) е готова за настъпването на възможна техническа рецесия, съчетана с висока инфлация (състояние известно като стагфлация), която трябва да бъде ограничена, за да бъде запазено доверието на пазарите. Това посочва вицепрезидентът на ЕЦБ Луис де Гиндос в интервю, разпространено днес в сайта на ЕЦБ и цитирано от Ройтерс и БТА.

"Значима част от инфлационния процес, пред които сме изправени, е предизвикана от външни фактори, сред които увеличени енергийни цени, по-скъпи суровини, храни и т.н. Според нашите изчисления, две трети от инфлацията в еврозоната се дължат на цените на енергията и храните", отбелязва Луис де Гиндос.

Той е категоричен, че с неговите колеги ще направят "всичко, което е необходимо", , което е цел на ЕЦБ в средносрочен план.

В отговор на въпрос, че решението на страните от групата ОПЕК+, част от която е и Русия, да намалят добива на петрол от ноември и по този начин да увеличат цената му, едва ли улеснява ЕЦБ в усилията й да снижи инфлацията до целевото равнище, Де Гиндос отбелязва: "Цените на петрола са глобални, тъй като те зависят от производителите и от световната икономическа перспектива. От икономическа гледна точка, по-ниските цени на петрола може да помогнат за ограничаване на инфлацията и същевременно да подкрепят икономическото възстановяване".

По отношение на икономическата ситуация в еврозоната, вицепрезидентът на ЕЦБ очаква "трудна комбинация от слаб икономически растеж, включително възможна настъпване на техническа рецесия, съчетана с висока инфлация".

Луис де Гиндос отбелязва, че според прогнозата на ЕЦБ от септември, инфлацията в региона ще "се движи на нива от около 10 процента до края на тази година и ще започне постепенно да намалява през 2023 г.".

"В този контекст паричната политика трябва да се фокусира върху развитието на инфлацията, нещо което Управителният съвет на ЕЦБ ще разгледа, когато приема решения", уточнява Луис де Гиндос.

На въпрос - какво трябва да е "крайното" равнище на основния лихвен процент, при което се очаква овладяване на инфлацията, вицепрезидентът на ЕЦБ отговаря: "Това е много трудно да бъде определено. Ние зависим от данните (за състоянието на икономиката - бел. ред.), които получаваме. Става дума за високо ниво на несигурност. Ние не знаем как ще се развие войната (в Украйна) и какво ще бъде нейното въздействие върху цените на енергийните ресурси. Всички тези фактори затрудняват изключително много възможността да бъде определено "крайното" равнище на основния лихвен процент.

Междувременно други двама членовете на борда на банката заявиха пред Ройтерс, че Европейската централна банка трябва да продължи с повишенията на лихвените проценти, за да укроти инфлацията, и дори да увеличи разходите по кредитирането до нива, които ограничават икономическата активност, въпреки нарастващите рискове от рецесия.

"Няма да спрем на неутрално ниво (на лихвените проценти), трябва да продължим" да вдигаме лихвите, каза гуверньорът на Централната банка на Словакия, и член на борда на ЕЦБ, Петер Казимир.

Неговият колега, управителят на словенската централната банка, Бощиян Васле, е изразил подобно мнение, присъединявайки се към все още малката, но увеличаваща числеността си група от членове на борда, застъпващи се за по-рестриктивна парична политика, възприета от други централни банки, в това число и американската.

"Аз съм на мнение, че ще трябва да надскочим неутралното ниво, за да успокоим инфлационния натиск", е добавил Васле.