Светът днес живее, работи и се развива в условията на киберсреда, която може да бъде оценявана и с числа. През януари 2021 в www.politico.eu беше посочен много красноречив пример по повод трансатлантическите отношения: Водещите 30 американски фирми в сектора на информационно-комуникационните технологии (ключова част от киберсредата, без да я изчерпва) като Епъл, Майкрософт, Амазон и др. имат пазарна стойност от 12,8 хиляди милиарда щ.д. а БВП общо на петте най-големи икономики в Европа (Германия, Обединеното Кралство, Франция, Испания и Италия) е близо 12,6 хиляди милиарда щ.д. Иначе казано ръководителите във Вашингтон са вече пред дипломиране в университета, докато в Брюксел завършват средно образование и тук-там записват първи курс в университета. Затова в САЩ се работи за целта - киберустойчивост на управлението и обществото, а в ЕС се говори за частни случаи като киберсигурност и средство - цифровизация на съществуващи администрации и манталитет. Това принципно виждане беше пояснено в София преди повече от пет години. Водещи американски военни експерти ни го казаха по време на конференция на АФСЕА. Изглежда обаче не беше чуто от десетките български администратори, вицепремиер, ръководството на ДА "Електронно управление" и водещи специалисти на МО и МВР.
Днес, ЕК срамежливо използва понятието устойчивост, разбира се предхождано от възстановяване съгласно плана за 2021 - 2027 г. Днес в OJ L 116 от 11 май 2021 е обнародван Регламент 2021/ 694 от 29.04.2021 за програмата Цифрова Европа с пет специфични цели. Една от тях киберсигурността, като другите също са компоненти на Киберустойчивостта.
Правителството на Обединеното кралство (доскоро член на ЕС) преди седмици представи своя план от март 2021 за Глобална Великобритания до 2030 г. с интегриран подход и специално внимание по темата Отговорна Кибермощ. Мисля, че сравняването на двата подхода (на ЕС и на довчерашен член ЕС) е от полза за отваряне на очите и ушите на сегашните и бъдещи български управници и всички нас за съвременния свят.
В допълнение на тези принципни бележки има конкретни стъпки, които биха ни позволили да се върнем в киберучилището и тръгнем по пътя към национална устойчивост. Трябва да се започне с българската държавна администрация. Според официалния регистър - това са 17 министерства, 13 държавни агенции, 29 изпълнителни агенции и 45 агенции и комисии създадени със закон.
Ето няколко български парадокси/ показатели от нашата действителност - организираните български ловджии и охранители имат повече цеви от МВР и БА взети заедно; нароиха се държавни охранителни звена, които заедно с НСО имат бюджет и личен състав повече от разузнаването на България; информационната система на Спорт Тото работи безотказно и без пробиви с години на цялата територия на България до два часа преди тиража. При тиража показва дали, колко и откъде са печелившите. Не знам дали за това са изразходвани милиони евро? Информационните система например на НАП, Търговския регистър и здравната каса взети заедно като технически и програмни средства и вложено "знание" не се очертава поне в близките години да се доближат до надеждността и оперативността на системата на тотото?
Съвременното развитие на света и българските потребности вече "крещят" за принципна промяна в обществото и държавата.
1. Приемане/прилагане на Принципа на еднократния запис. След като по някакъв повод са предоставени данни на лице на администрацията, то всички останали органи да ги ползват, а не да ги изискват отново при спазване на изискванията за поверителност. Азбучен пример - безкрайната история със свидетелството за съдимост, което може чисто по служебен път да бъде проверявано. Само ако има нещо съществено различно - тогава да се доказват/показват различните факти. По темата има препоръка от 40 години на UN/CEFACT усъвършенствана последните десет години достигайки до обслужване на едно гише.
2. Приемане/прилагане/ вграждане по подразбиране на Принципа на мълчаливото съгласие при общуване с администрацията - След като е заявено дадено обстоятелство, то до 14 дни, ако няма обратен отговор то се приема - мълчаливо съгласие. Направете си простия експеримент и се опитайте да общувате с елементарно писмо по ел. поща с министерства, агенции, комисии и т.н. Ще имате поне 30 различни реакции, като в редица случаи няма да получите дори входящ номер. Това важи например и за работодателски организации - това е елементарно, но не го правят.
3. Министерствата, агенциите и структурите трябва да бъдат срочно анализирани при използване на принципите на киберустойчивост. С доказване на място на всяка структура в добавена стойност на информацията, знанието и средствата и ползваната отрицателна обратна връзка за обществото. За да стане българската икономика/ държава устойчива. Например в четири в едно министерства. Външните работи - с три-четири дирекции/управления; икономиката също две-три такива и енергетиката и туризма с по една такава. Защото днес основните парични потоци в българската икономика се управляват/ ползват от ББР и ДКК (формално икономическия министър е техен принципал, но от практиката от последните години не личи да управлява). Доста често българските министерства са "обраснали" със структури, работещи с обществен ресурс по-голям от този на министерството.
4. Втори раздел в анализа трябва да разглежда всичките Евро дирекции/ звена/ програми/ фондове - управляващи усвояването на средствата от Брюксел ( мисля че са около 7 % от нашия БВП). При създаване на българска дългосрочна доктрина с приоритети тези звена биха могли да станат значително по-прозрачни, ефективни и оптимизирани без да са разхвърляни на всеки министър по едно. Не ми е известна добрата световна практика, която да включва съществуване на министерство заради усвояване на средства от този мащаб.
5. Трети раздел в анализа трябва да отговори каква информация оперативно обработва и/или добавя стойност всяка структура (това не включва разпространяване и препредаване на достъпни данни на други). Например, какво и дали нещо като анализ, търсейки географско и времево сравнение, прави МИ с външнотърговската статистика, пристигаща от НСИ с близо три месеца закъснение? Дали Агенция "Митници" трябва да бъде отделна структура? Може би през последното десетилетие тя е по-скоро работи като едно голямо управление на МФ? Трябва ли/ може ли АМСП да ръководи българските търговски представители зад граница например в полза на структурно определящите сектори на икономиката? Има ли МИ отрицателна обратна връзка с деловите среди чрез работодателските организации? Или чува само когато смесените търговски камари при участието на посланици изразят становище в присъствието на министър-председателя?
6. Разполагат ли министерствата и агенциите с квалифициран и мотивиран личен състав - смятам, че все още - да. Човешкият капитал трябва да участва активно в промяната и преструктурирането, ако искаме възстановяване и киберустойчивост на България. Последните няколко петилетки със знанието и опита на експертите и служителите са кипрят политическите кабинети. Често се правят с целодневните и напоителни телеекспозиции в опит да ни убедят, че правят нещо на "ползу роду". Затова най-важният въпрос си остава професионалния личен състав, мотивиран да обслужва националния интерес.
Тези стъпки имат за цел стратегическа национална устойчивост, при пълноценно и добросъвестно изпълнение на нашите задължения в рамките на ЕС-27. Така биха могли да останат например между 7-9 министерства и до 35 агенции и комисии. Брюксел формира в значителна степен "политиката, която те правят". Разбира се като ясно се осъзнават, че Брюксел помага, съдейства и предлага решения, но не ограничава или подменя националните ценности. Островът вече остро го показва.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}