Рязък спад в износа на розово масло, България се превръща в страна на лавандулата
Възраждането на розовата индустрия изисква национална стратегия, препоръчва експерт
Българските розово и лавандулово етерични масла класират България на 8 място в света по стойност (86 милиона евро за 2020 година, като за последните десет години е достигала и обща средна стойност над 90 милиона евро износ). Може да се каже, че считано от 2015 насам България става страна на лавандулата, защото стойността на износа на лавандулово масло е по-голяма от стойността на износа на розовото масло. Това не е просто пазарна конюнктура, а български пропуск. Едно от възможните обяснения е липсата на национална политика на българските розопроизводители. Изводът е на Борислав Георгиев, експерт по външна търговия. В анализа си за 3е-news.net той дава три красноречиви примера с износа на български продукти, които ясно отразяват българските особености на външната търговия. Това се електроенергията, тютюнът и тютюневите изделия и розовото и лавандуловото масла.
Експертът препоръчва да бъде създадена българска национална доктрина, като необходимо условие за възстановяване, развитие и устойчивост. Липсата на доктрината остро пролича и по повод плана на ЕС за възстановяване и устойчивост. "Европейският план не замества, а допълва и може да подпомага всяка национална доктрина. Трудностите за нейното създаване са лисата на ясна обективната картина каква е българската икономика днес. Първоначалната диагноза ще покаже какво трябва да възстановяваме, какво да развиваме и как да бъдем устойчиви", посочва Борислав Георгиев. Той смята, че оценката трябва да е с хоризонт поне до 2050 година със сравнения къде е България на Балканите, в ЕС и в света.
"Всичко това е почти синоним на оценката с числата на износа и вноса заради силно отворения характер на българската икономика. Външнотърговската оценка не изчерпва темата. Тя е необходима за успешна национална политика. В каква степен България днес е българска, доколко Балканите са балкански и кой управлява икономиката като субект е неделима част от такава оценка", обобщава експертът.
Относно третия пример с розовото и лавандуловото масла, Георгиев припомня, че през 2010 година експортът на розово масло е на цена, постигната за повече от един век българска розова индустрия. Следва срив в цената, вероятно заради срив в качеството. Последните години цената вече е между 5 и 8 пъти по ниска за основните количества розово масло.
Екпретът отива и още по-назад във времето. През юни 1906 г., подробният анализ и създаване на национална стратегия е изготвена от българската индустрия от Пловдивската Търговско-Индустриална Камара чрез Първа конференция върху розовата индустрия. На основание на представените реферати и проведените дебати започва непрекъснатият възход на този сектор. Той направи българското розово масло световен еталон.
Единствената национална българска лаборатория е осигурявала най-високото качество чрез хамуриране на етеричните масла на различните производители. Запечатаните с лабораторния печат с червен восък стъкленици българското розовото масло се приемаха безусловно по целия свят. Възраждането на розовата индустрия изисква национална стратегия, създадена, осмислена и прилагана от българските производители. За това може да ни помогне само неволята. Трябва да проявим визионерство, за да остане символът "българска роза."