Двама президенти се обявиха за промяна на данъчната система у нас в последните дни. В сряда Румен Радев разкритикува плановете на правителството за намаляване на ДДС за ресторантьорството и се обяви за замяна на плоския данък с прогресивно данъчно облагане.

Ден преди това Росен Плевнелиев каза, че е промяната на данъчната система трябва да е една от основните теми на новия парламент. Такава позиция преди няколко месеца разви и управляващата МВФ Кристалина Георгиева.

Експертите у нас обаче не са единодушни, че страната ни би извлякла полза от такава реформа.

Икономистът проф. Гарабед Минасян от БАН е категоричен, че плоският данък не е изпълнил заложените цели.

Данъкът е в сила у нас от началото на 2009 година, но е подложен на много критики, защото не е изпълнил очакванията, с които е бил натоварен - че инвеститорите ще бъдат склонни да увеличат инвестициите си у нас и това ще се отрази върху благосъстоянието на хората, както и че ще се увеличи събираемостта на данъците, подчерта Минбасян пред БНР.

"Нищо от това не се случи, нито едното, нито другото. Оттогава минаха 11 години. Ако погледнем как са се развивали инвестициите и БВП, инвестициите през 2019 година са на около 70% в съпоставими единици от инвестициите, които са били през 2008 година. Ако погледнем събираемостта на данъците и съпоставим тази събираемост във времето за последните 11 години, ще видим, че дори и през 2019 година събираемостта на данъците от плоския данък не съответства и е по-малко от събираемостта на тези два данъка - Корпоративния данък и Данъка върху доходите, който е постигнат през 2008 година. Имам предвид оценката на тази събираемост на база постигнатия БВП. Дори и през 2019 година делът на събраните данъци при прилагането на плоския данък е по-нисък спрямо БВП, отколкото беше през 2008 година", обясни експертът.

Въпросът отдавна е на дневен ред, но не предизвиква дискусия сред управляващите, защото данъкът е лесен за събиране и е по-удобен за администрацията на финансовото министерство. Събираемостта на данъците и постъпленията в държавния бюджет у нас обаче са "на едно от най-ниските равнища в Европейския съюз", подчерта той.

"Същевременно имаме нужда от публични инвестиции. Цялата страна се задъхва от недостиг на публични инвестиции", каза той и посочи като пример липсата на нови болнични заведения. През последните 10 години непрекъснато се увеличава и социалното разслоение у нас. Една от причините за него е данъчната система", каза Минасян.

"Евростат оценява степента на неравенство и социално разслоение преди данъчно облагане и след данъчно облагане. Съпоставянето на тези два измерителя показва, че нашата данъчна система не спомага за на намаляване на неравенството в обществото, а съдейства за увеличаването му. Това е една от причините, поради която цялата архаична данъчна система следва да се преосмисли", обясни той.

Според Минасян цялата система трябва да бъде преразгледана, а "откъслечни изменения" като на ДДС за ресторантьорите са "много повече хаотични, отколкото добре замислени" и "въобще не са препоръчителни". Той посочи, че още не е направена изискваната по регламент оценка на въздействието от промяната на закона.

"Това още повече говори за известен хаос в придвижването на всякакви такива промени".

Финансовият експерт проф. Христина Вучева, бивш служебен вицепремиер, е на мнение, че "наистина е време, дори малко се закъсня, да се осмисли предложение и намиране на най-добрите решения за промени в данъчната система".

Според нея това решение се е взело набързо, "без да се осмислят всички възможни изходи от ситуацията".