Дуисбург - когато китайците си тръгват

Един град в капана на геополитиката и търговските войни

Снимка: iStock by Getty Images

Дуисбург - когато китайците си тръгват

Един град в капана на геополитиката и търговските войни

15:04 | 29 януари 2023 | Автор: Елена Савова, БТА 46 11784 Снимка: iStock by Getty Images

Неголям град в промишленото сърце на Германия, у нас Дуисбург е познат най-вече с периодичните проблеми около българските граждани, живеещи там. В глобална перспектива обаче градът с по-малко от половин милион жители е огледало за възходите и спадовете в отношенията на две от най-могъщите икономики в света - европейския лидер Германия и азиатския мегагигант Китай.

Това, което го поставя в центъра не само на германско-китайските отношения, но и на стратегията на Пекин за съживяване на древния Път на коприната чрез мрежа от морски, шосейни и железопътни маршрути през Азия, Европа и Африка, е неговото местоположение - в северозападната, промишлено най-развита част Германия, в центъра на агломерацията, която обхваща важните производствени центрове Дюселдорф и Есен, близо и добре свързан с големите нидерландски пристанища и на мястото, където се сливат река Рур се влива в Рейн. Това съчетание дава на Дуисбург шанса да бъде свързващо звено както между трансконтиненталните товарни превози по море и по жп линии, така и с вътрешните транспортни коридори на цяла Европа.

На града бе отредено ключово място в железопътната мрежа, тръгваща от източното крайбрежие на Китай и преминаваща по три направления през цяла Азия и Европа.

През 2011 г. в Дуисбург пристигна първият влак на "Чайна рейлуей експрес" (China Railway Express) - алтернатива на презокеанските контейнеровози, който отвори нова глава в сухопътния транспорт между Китай и Европа, а през 2014 г. китайският президент Си Цзинпин го посети, за да обяви официално пристанището му за европейската крайна точка на мега-инициативата "Един пояс, един път".

Перспективата за китайски инвестиции и нови търговски възможности стана източник на надежди за нов разцвет, след като икономиката на целия регион бе тежко засегната от упадъка в стоманодобивната и въгледобивната промишленост през 90-те години на 20 век и в началните години на 21 век.

Само в пристанището на Дуисбург бяха вложени 100 млн. евро за изграждане на най-големия терминал за обработка на контейнери на вътрешно пристанище в Европа. Китайският държавен гигант в товарните превози по море KOСKO (COSCO) пое дял от 30 процента в проекта, наричан от местните хора просто "китайския терминал". Транспортните възможности привлякоха и много други компании и в Дуисбург търговски представителства към момента имат близо 100 китайски фирми. Заради пряката връзка с мегаполиса Нанкин, в промишлените източни райони на Китай, китайската компанията за вятърни турбини Ен Джи Си (NGC) например откри в западногерманския град европейската си централа, разказва японският в. "Никей".

Напоследък обаче бъдещето изглежда мрачно - след ковид пандемията, на фона на продължаващата война в Украйна и напрежението около Тайван и особено предвид все по-сложните отношения между Германия и Китай, обтегнати наред с всичко друго и от въпроси като човешките права и спорните търговски практики на Пекин.

През 2021 г. бяха погребани плановете за създаването на голям китайски бизнес център на брега на Рейн, откъдето стотици китайски компании трябваше да развиват европейските си дистрибуторски мрежи.

През ноември Дуисбург посочи връзките на Китай с Русия като причина да остави да изтече без продължаване меморандумът за разбирателство по мащабен проект за развиване на "интелигентен град" с китайския технологичен гигант "Хуавей" (Huawei).

Най-големият удар обаче дойде, когато приблизително по същото време стана известно, че през юни КОСКО тихомълком се е отказал от дела си в пристанищния проект. И докато в германските медии продължава полемиката дали зад това решение стоят политически или икономически съображения, изглежда се засилват както колебанията на китайската общност дали Дуисбург все още е добро място за правене на бизнес, така и съмненията на местната общност в ползите от това партньорство.

Междувременно Германия започна да преразглежда отношенията си с Пекин и се очаква до няколко седмици да бъдат представени новите основни насоки на политиката на Берлин спрямо Китай.

Според проектодокументи германските законодатели настояват за значително по-твърда позиция и намаляване на икономическата зависимост от азиатския гигант. По-драстичните предложения включват ограничаване на инвестициите в Китай и по-строг мониторинг на компаниите, чийто бизнес е прекалено зависим от Пекин.

Неотдавна Федералната служба за защита на конституцията освен това отправи предупреждение за нарастващото влияние на китайските компании в Германия.

Провинция Северен Рейн-Вестфалия, където се намира Дуисбург, също възнамерява да преразгледа отношенията си с Китай, съобщи регионалната медия Ве Де Ер (WDR).

В провинцията има около 1000 компании, които изцяло или частично са в китайски ръце, като миналата година обемът на регионалната търговията с Китай е достигнал почти 48 млрд. евро.

Страхът от изпадане в зависимост от непредвидим автократичен режим, особено предвид случилото се в отношенията между Германия и Русия през последната година, обаче е твърде голям и регионалните власти възнамеряват да насърчават местните компании в създаването на нови пазари и вериги за доставки.

Регионалното правителство отдавна подкрепя китайските инвестиции чрез своята платформа "NRW.Global Business" - пет от нейните 16 чуждестранни офиса са в Китай. Сега обаче регионалното министерството на икономиката обяви, че услугите, предлагани от "NRW.Global Business" за китайския пазар, се преструктурират.

Германският канцлер Олаф Шолц беше първият европейски лидер, който посети Пекин, след като Си Цзинпин си осигури трети мандат като партиен лидер на конгреса на Комунистическата партия през октомври миналата година. Това посещение показа цялата двойственост на германското отношение към азиатския гигант - от една страна опитите за заемане на по-твърда позиция, а от друга - нежелание да се загуби този огромен източник на икономически възможности.

Но може би нищо не е по-добър "лакмус" от настроенията в студентските среди, сред младите хора, които изграждат посоката на бъдещата си кариера. В университета "Дуисбург-Есен" учат около 2000 китайски граждани - една от най-големите общности сред германските университети благодарение на партньорство за академичен обмен, сключено с китайската провинция Ухан още през 1982 г. Тази общност обаче е изключително затворена и слабо свързана с местната социална и бизнес среда.

Същевременно влошаващият се имидж на Пекин прави непопулярно сред германските студенти планирането на кариерата, насочено към Китай, разказва пред в. "Никей" Антония Хмайди, анализатор в китайския мозъчен тръст "Мерикс" (Merics) в Берлин, която преди това е преподавала в университета. "Отношенията с Китай станаха по-политизирани, отколкото преди няколко години. След като германското правителство публикува новата си стратегия за Китай, общият климат вероятно ще се влоши още повече, което вероятно ще охлади допълнително бизнес отношенията на Дуисбург с Китай", обобщава тя.

ИЗБРАНО