Налагането на санкции върху износа към и от Русия преобърна световната търговия с краката нагоре, без тези ограничения да обезкървяват финансово Русия. Така накратко може да се опише извода в най-новия доклад "Глобални макровиждания" (Global Macro Views) на Института за международни финанси (ИМФ), аналитичната и съвещателната структура на глобалната индустрия за финансови услуги.

Най-новото издание на аналитичния документ надгражда информацията отпреди няколко месеца, когато беше отчетен необичаен и широкообхватен ръст на износа към Централна Азия. Това беше наблюдавано най-отчетливо за страни, където прекият износ към Русия намаля рязко или при страни, които са географски близо до Русия, като да речем Полша или Литва.

Най-новите данни потвърждават споменатата по-горе теза, без обаче това да е равносилно на твърдението за нарушение на контрола над износа, уточняват от ИМФ, които боравят единствено с агрегирани данни, а не с разбивка на експортираните стоки.

Безпрецедентният бум, както го наричат от института, при търговията с Централна Азия буди няколко много важни въпроса, сред които е защо трябва да поемете допълнителни транспортни разходи, изпращайки стоки до страни без излаз на море и с ограничен товарен капацитет, ако съответните стоки не са спорни от гледна точка на въведения режим на контрол върху износа.

Според ИМФ водещ проблем в това отношение е фактът, че износът трудно подлежи на контрол, защото световната търговия е силно разпръсната и децентрализирана, предава БТА.

Концептуално погледнато, ценовият таван на Г-7 върху руския петрол беше замислен така че да реши този проблем, защото е насочен към основния източник на приходи за Русия - износът на петрол. Въпреки това, прилагането на тавана на Г-7 се пропуква, което ще рече, че Русия ще разполага отново с огромен излишък по текущата си сметка, тоест с пари, които да харчи.

За целите на изследването от ИМФ събират и анализират данни за 24 държави с пряк износ към Русия от една страна и от друга с пряк износ към Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Казахстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан. Беларус не е страна от Централна Азия, но е включена в тази група, свръзана с "отклоняване на търговията", защото и тук е отчетен разцвет в търговския стокообмен.

От института показват деноминираната в щатски долари стойност на износа на САЩ и на Германия (на месечна база), защото от ИМФ гледат на двете страни като на добра представителна извадка на случващото се с повечето западни държави. Първото, което наблюдават, е действително резкият спад на прекия им износ към Русия, но и бум на експорта към Централна Азия, който отчасти замества загубата от преките им търговски връзки с Русия.

Този процес е особено силно изразен при втората група проучени държави - тази на географски близките с Русия, като Полша и Литва.

Отделно от страните, които са в близко сътрудничество със Запада, има и други държави, които сами по себе си са отделна категория. Такива са Китай, Турция и Индия, които постигат не само рязък скок на търговския си обмен с Русия, но също така успяват да отчетат и силни търговски потоци към Централна Азия.

Швейцария, Латвия, Естония и Литва са сред западните страни, които постигат общ положителен ръст в износа си. Преобладаващата част от западните съюзници са с отчетлив отрицателен темп на прираст в експорта си, а отклоняваните търговски потоци компенсират само частично общата загуба.

В заключение от ИМФ посочват, че отклоняваните търговски потоци са най-силно изразени при страните, при които прекият достъп до руския пазар е най-силно ограничен. Това е валидно за Дания, Финландия, Великобритания и САЩ. Най-новия доклад на ИМФ "Глобални макро виждания" е ясно доказателство за това колко трудно може да се контролира световната търговия, имайки предвид нейната неконсистентна децентрализирана структура, заявяват експертите.