Държавните плащания спират след 12 юни, ако НС не приеме нов бюджет или не удължи стария
За това предупредиха икономисти, синдикати и работодатели. От МФ заявяват, че при тази хипотеза парламентът следва да определи нов срок за събиране на приходи, за извършване на разходи и за трансфери
Държавните плащания спират след 12 юни, ако парламентът не приеме нов бюджет или не удължи за втори път действието на бюджета от миналата година. За това предупредиха икономисти, синдикати и работодатели.
В позиция до БНТ от Министерството на финансите заявяват, че при тази хипотеза Народното събрание следва да определи нов срок за събиране на приходи, за извършване на разходи и за предоставяне на трансфери. В този случай разходите и предоставените трансфери трябва да са равни на размера на постъпилите приходи, помощи и дарения и при спазване на фискалните правила по Закона за публичните финанси.
Само седмица има служебното правителство, за да внесе проект за удължаване повторно действието на бюджета от миналата година. В противен случай държавата попада в ситуация на нулево салдо, обясниха икономисти.
"Ако стигнем сценарий, в който преминем тази дата 10 юни и няма удължителен закон, тогава няма да има основание, на което да се плаща. Т.е. държавата временно ще спре да прави плащания. Това означава, че всеки, който чака плащане от бюджета, да кажем работещи в администрацията, няма да могат да получат своите заплати", обясни Петър Ганев от Института по пазарна икономика.
Освен чиновниците, без заплати ще останат и други ключови сектори на държавата.
"Това са полицаи, това са пожарникари. В отбраната също на практика идва от държавата плащането директно. Всичките те работят към централната администрация. Тези, които са в делегираните дейности, учители да кажем, те потеницално зависят от общините, но общините зависят от трансфера, който идва всеки месец от държавата. Едва ли общината ще има ресурс да плати на всички учители", коментира Ганев.
И докато плащанията в здравния сектор ще бъдат гарантирани, то при пенсиите ще има проблем.
"Пенсии и здравеопазване са различни фондове. Те ще могат да плащат, доколкото имат пари за това. Здравната каса знаем, че има пари. Те могат да покрият плащанията. Фонд "Пенсии", дори НОИ може да вдигне пенсиите по швейцарското правило, но няма да има пари да прави това плащане, тъй като знаем, че половината от пенсиите идват от бюджета, каза още Ганев.
А синдикатите предупредиха политиците да не си играят с търпението на хората.
"Не сме си представяли подобна безотговорност на политическите партии в НС. Очакваше се, че до края на май законопроектите по трите бюджета ще минат през комисии и ще имаме някакъв бюджет. В момента те поставят под заплаха плащанията на всички публични системи. А това не са бездушни същества. Вътре има хора, които зависят от тези плащания, разбира се, пенсионери, безработни, лекари, учители, пожарникари, да не изброявам всички позиции, на които всъщност се крепи държавността", заяви Ваня Григорова от КТ "Подкрепа".
Бизнесът също ще пострада, ако държавата премине към нулево салдо, тъй като ще спрат капиталовите програми на държавата и общините - като ново строителство и ремонти.
"Основният изпълнител на капиталовата програма е бизнесът и най-вероятно инвестиционните програми на общините, министерствата и ведомствата няма да бъдат изпълнени през втората половина на 2023 г. и част от разплащанията, на които бизнесът разчита, също няма да бъдат получени от него. това е съществения риск за бизнеса", обясни Добрин Иванов - изпълнителен директор на АИКБ.
В условията на нулево салдо плащанията по външния дълг не са застрашени и държавата може да продължи да погасява заемите към кредиторите.