В Бразилия днес започва 30-ата конференция на ООН по изменението на климата (COP30). Срещата в град Белем се провежда в критичен момент, белязан от все по-опустошителните последици от глобалното затопляне и от дълбоко геополитическо напрежение. Ключов фокус на форума ще бъдат новите национални планове за климата, финансирането на зеления преход и съдбата на изкопаемите горива, а преговорите ще преминат под сянката на повторното оттегляне на САЩ от Парижкото споразумение.

Конференциите на страните (COP) са ежегодни срещи, на които държавите, подписали Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, обсъждат общия си отговор на кризата. Първият такъв форум се провежда в Берлин през 1995 г., а ротационното председателство тази година се поема от Бразилия, която ще получи щафетата от домакина на COP29 - Азербайджан. За председател на срещата е назначен опитният бразилски дипломат Андре Араня Кореа до Лаго.

Значимостта на COP30 произтича пряко от Парижкото споразумение от 2015 г., което задължава страните на всеки пет години да представят актуализирани и по-амбициозни национални планове за намаляване на емисиите, известни като "Национално определени приноси" (NDCs). Именно през 2025 г. изтича поредният петгодишен цикъл. Успехът на конференцията в Белем ще се измерва до голяма степен със съвкупната амбиция на тези нови планове и доколко те доближават света до целта за ограничаване на затоплянето до 1,5°C.

Данните обаче не са окуражаващи. Официалният краен срок за подаване на новите планове беше 10 февруари 2025 г., но бе пропуснат от 95% от държавите, включително от икономически гиганти като Китай и Европейския съюз. Според последния обобщен доклад на ООН, настоящите ангажименти биха довели до спад на емисиите с едва 5,9% до 2030 г. спрямо нивата от 2019 г. За сравнение, научният консенсус изисква намаление от 43% за постигане на целта от 1,5°C. Очакванията са, че представените преди COP30 планове няма да успеят да запълнят тази огромна разлика, което поставя върху конференцията отговорността да начертае спешен план за ускоряване на действията.

Освен националните цели, на дневен ред ще бъдат и други три ключови теми. На първо място е финансирането. Развиващите се страни се нуждаят от трилиони долари, за да осъществят енергийния си преход и да се адаптират към вече неизбежните последици от промените. В Белем ще бъде обсъдена пътна карта за мобилизирането на 1,3 трилиона долара годишно до 2035 г. от всички възможни източници. Втората тема е адаптацията, като се очаква да бъдат приети конкретни индикатори за измерване на напредъка по Глобалната цел за адаптация. Третият, и може би най-спорен въпрос, е преходът от изкопаеми горива. След пробива на COP28 в Дубай, където за пръв път беше постигнат консенсус за такъв преход, сега се очаква Бразилия да предложи конкретна пътна карта за "планирано и справедливо прекратяване на използването на изкопаеми горива".

Всички тези усилия обаче са изправени пред сериозно предизвикателство - политиката на администрацията на президента Доналд Тръмп. Още в първия си ден на поста той инициира оттеглянето на САЩ от Парижкото споразумение, съпътствано от премахване на екологични регулации, орязване на международната помощ и силна подкрепа за въгледобивната индустрия. Оттеглянето на най-голямата икономика и втори най-голям замърсител в света не само забавя прогнозите за намаляване на американските емисии, но и намалява натиска върху други държави да бъдат по-амбициозни. Това, в комбинация с орязаните бюджети за помощи за развитие и от други богати страни, подкопава доверието в преговорния процес и заплашва постигането на консенсус в Белем. Въпреки това, до момента нито една друга държава не е последвала примера на САЩ.