Освен огромната икономика за отглеждане на соя и добитък в Бразилската Амазонка, която е основен фактор за обезлесяването на района, съществува и по-стара, по-устойчива система от семейства и кооперации, произвеждащи горски продукти, включително палмови плодове асаи (акай бери), каучук и фармацевтични съставки. Тази "биоикономика", с нейния огромен брой дребни производители, включително местни общности, получава само малка част от потока инвестиции, изливащи се в разрастващите се сектори на соята и добитъка, разказва Ройтерс, цитирана от БТА.

Докато Бразилия се опитва да защити своите бързо изчезващи тропически гори, да намали неравенството и да изгради по-устойчива икономика, намирането на начини за пренасочване на инвестициите към разширяване на биоикономиката може би е най-добрият шанс за опазването на Амазонка и нейните хора, казват експерти.

"Действащият модел разглежда нашите природни ресурси от гледна точка на експлоатацията им", посочва Карина Пимента, основател на "Конексус" (Conexsus), бразилска организация с нестопанска цел, която помага на традиционните производители да получат бизнес знанията и инвестициите, от които се нуждаят, за да разширят производството си.

Ако вместо това проактивно развива и укрепва биоикономиката, Бразилия може не само да защити своите гори и да изпълни ангажиментите си по отношение на изменението на климата и биоразнообразието, но и да даде тласък на икономиката си и да насочи пари към общности, заинтересувани да запазят природата непокътната, допълни тя.

"Икономическите ползи в тази устойчива система са по-големи, не на последно място и защото продължаващото унищожаване на Амазонка ще наруши ритъма на валежите, от които зависи отглеждането на добитък и соя", коментира Пимента, която неотдавна беше назначена за национален секретар по биоикономиката в министерството на околната среда на президента Луис Инасио Лула да Силва.

По думите ѝ проблемът е, че този модел не е популяризиран като път на развитие. "Хората са свикнали с други средства за производство и това е културна промяна, която трябва да бъде провокирана от обществената политика", казва Пимента.

От шоколад до асаи

"Конексус", която този месец спечели награда от 2,25 милиона долара за социални иновации на базираната в САЩ фондация за борба с бедността "Скол" (Skoll), работи на място с малки производители на продукти като асаи и шоколад, като подобрява практиките им, развива нови умения и помага за намиране на финансиране.

Целта емалките кооперации и производството "за свързване на двата края" да се превърнат в процъфтяващи, устойчиви предприятия.

В амазонския щат Пара, например, "Конексус" помогна на "Копатранс" (Coopatrans), кооперация от фермери за отглеждане на какао, които произвеждат собствена марка шоколад - "Cacauway", с техническа помощ за това как да произвеждат по-качествени какаови зърна.

Членовете на кооперацията също така имат достъп до менторство за това как по-ефективно да управляват своя разрастващ се бизнес и са получили нисколихвен кредит, който им е помогнал да плащат навреме на фермерите, подобрявайки взаимоотношенията.

"Преди ни отнемаше от 30 до 60 дни, за да им платим, а понякога дори повече. Сега нашите сътрудници знаят, че ако доставят продукцията си, ще им бъде платено при доставката", сподели Хелия Феликс, член на колектива.

По думите ѝ с помощта на "Конексус" сега местните хора възприемат кооперацията като бизнес, а не просто като колектив.

В Мараджо, регион на Пара, "Конексус" по подобен начин е помогнала на производителите на асаи да намалят отпадъците, да получат достъп до кредити, да преработват асаи в продукти с по-висока стойност и да подпишат договори за доставка, включително с училища.

Нарастващо обезлесяване

"Конексус" започва работа през 2018 г., слад като Пимента и други експерти по устойчиво развитие, много от които специалисти по Амазонка, са наблюдавали с ужас как нивото на обезлесяване на Амазонка в страната нараства, до голяма степен поради разширяването на отглеждането на соя и добитък.

Сформирахме колектив с цел да използваме опита си, за да се опитаме да обърнат тенденцията и да насочим инвестициите към по-устойчива икономическа дейност, разказа Марко ван дер Ри, временен изпълнителен директор на "Конексус" и член на първоначалната 40-членна експертна група.

Непокътнатата гора на Амазонка има четири пъти по-висока икономическа стойност от същата земя, превърната в пасища за добитък, ако се вземат предвид предимства като приноса на гората за осигуряването на валежи, чист въздух и стабилен климат, според работата на Карлос Нобре, водещ бразилски учен и експерт по климатичните промени.

Но "финансовата система не гледа на нещата по този начин", отбеляза Ван дер Ри, което е една от причините повечето финанси да продължават да отиват за едър рогат добитък и разширяване на производството на соя.

Днес само 22 на сто от субсидираните селски кредити, насочени през бразилските обществени банки, отиват за подкрепа на компании от биоикономиката, посочва Пимента. Нещо, което тя се надява да промени.

Още по-важно е да се убедят бразилските частни банки, че биоикономиката е добра инвестиция - промяна, която може да бъде насърчена с нови правителствени стимули и политика, както и чрез филантропски инвестиции, които доказват тази теза, обяснява Ван дер Ри.

По думите му е трудно да провокираш промяна, но тъй като частните банки започват да виждат възвращаемост на парите си, надеждата е, че финансирането на биоикономиката може да стане самоподдържащ се фактор.

По-широки цели

Докато около половината от работата на "Конексус" се фокусира върху Амазонка, организацията (със своя екип от съветници на място) е насочена и към други ключови бразилски екосистеми - от Серадо, силно застрашена тропическа савана, до крайбрежната тропическа гора Мата Атлантика.

"Във всички тези биоми има невероятни продукти за биоразнообразие", отбеляза Ван дер Ри.

Усилията за изграждане на бразилска биоикономика могат да обхванат и около 50 милиона хектара деградирала земя в страната, която има потенциал за възстановяване, коментира Пимента. Тя обаче допълни, че остава неясно дали продажбата на кредити за компенсиране на въглеродни емисии от защитени гори ще стане голяма част от една по-устойчива бразилска горска икономика.