17-11-2017 20-11-2018

Бизнесът отхвърли проекта на МС за 933 лв. минимална заплата, а синдикатите го подкрепиха

Предстои Министерският съвет да гласува постановлението, което е в изпълнение на разпоредбите в Кодекса на труда

Снимка: БТА

Бизнесът отхвърли проекта на МС за 933 лв. минимална заплата, а синдикатите го подкрепиха

17:44 | 5 октомври 2023 | Редактор : Лилия Чалева 20 6198 Снимка: БТА

Синдикалните организации подкрепят новия размер на минималната работна заплата (МРЗ) от 933 лева, а работодателските организации - не. Това съобщи на брифинг в Министерския съвет вицепремиерът Мария Габриел, която обобщи резултатите от днешното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).

Ротационно правителство

Съветът проведе заседание с дневен ред от две точки. Първата бе проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда, регламентиращ труда от разстояние, а втората - проект на постановление на Министерския съвет за определяне размера на минималната работна заплата за страната от 1 януари 2024 г. в размер на 933 лева. В момента размерът на минималната заплата е 780 лв.

"По точка първа от дневния ред социалните партньори принципно подкрепят, но с допълнителни предложения към направените предложения от вносителя, с които се усъвършенства нормативната уредба във връзка с работата от разстояние и се регламентира отговорност за изплащане на трудови възнаграждения на работници и служители на изпълнителя при веригите от подизпълнители", каза Габриел.

По втората точка за вдигане на минималната заплата на 933 лева, виципремиерът заяви, че двата синдиката - КНСБ и КТ "Подкрепа" застават зад проекта на постановление на Министерския съвет, но работодателските организации не подкрепят предложения размер и настояват за изработване на нов механизъм.

Снимка: БТА

Приемането на постановлението за новия размер на минималната заплата е важно за въвеждането в практиката на заложените принципи и референтни стойности в европейската директива за адекватни минимални заплати в Европейския съюз, информира социалният министър Иванка Шалапатова. Директивата дава възможност държавите членки да определят размера на минималната заплата по различни икономически и социални показатели, като се съобразява и с националните специфики, посочи също тя.

Предложеният нов размер на минималната заплата е съгласно разписаната формула в Кодекса на труда. Според тази формула МРЗ се определя в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за последните 12 месеца, посочи по време на дебата в тристранката социалният министър. И добави, че нетният доход на наетите на МРЗ ще достигне 724 лв. Шалапатова увери, че с подкрепа от Европейската комисия ще се работи за пълното транспониране на директивата за адекватни минимални заплати

Предстои Министерският съвет да гласува постановлението, което е в изпълнение на разпоредбите в Кодекса на труда.

Снимка: БТА

Какви са възражденията на бизнеса

Работодателите не приемат административния начин за определяне на работната заплата и няма да се примирят с това. Неправилно беше транспонирана европейската директива за минималната работна заплата, коментира Цветан Симеонов от Българската търговско-промишлена палата.

Снимка: БТА

По думите му заради това ще продължи отказът от колективното трудово договаряне. Защото то се обезсмисля, когато по административен път се определя минималната работна заплата, посочи Симеонов. Според него това ще доведе до разширяването на сивия сектор в България.

Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България потвърди вече заявената позиция на работодателите, че е неправилна формулата за определяне на минималната работна заплата.

Снимка: БТА

Това, което синдикатите така и не разбраха, е, че минималната работна заплата, както и всяка друга заплата, не се плаща от работодателя, а се изработва в реалния сектор от работника и се плаща от клиента, каза той. Велев е на мнение, че всяко "административно сливане на минимална със средна заплата води до демотивиране на хората да повишават квалификацията си" и до несправедливи пенсии.

Трайната позиция на АИКБ е, че минималните работни заплати трябва да се договарят и да са различни за различните икономически сектори.

Имаме за цел да се повишават доходите, но въпросът е как това да се случи, коментира Мария Минчева от Българска стопанска камера (БСК). Организацията също е против.

Представители на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и от Съюза за стопанска инициатива казаха, че техните организации също не подкрепят предложението за увеличение на минималната работна заплата.

Позицията на синдикатите

Щеше да бъде странно, ако работодатели и синдикати бяхме на едно мнение, каза вицепрезидентът на КТ "Подкрепа" Иоанис Партениотис за разминаването между бизнеса и синдикатите по отношение на размера на минималната заплата. Българският работник, въпреки ежегодното увеличение на минималната работна заплата през последните години, остава на последно място по възнаграждение на своя труд, отбеляза той.

Главният икономист на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и директор на Института за социални и синдикални изследвания Любослав Костов заяви, че това е добра стъпка, "над която трябва да надграждаме". Когато нараства минималната заплата, безработицата намалява, вътрешното търсене се стимулира, заяви той. По думите му са налице "всички морални и социални икономически аргументи" да се подкрепи увеличението.

Българските работодатели вече депозираха официална жалба към Европейската комисия за нарушаване на европейското законодателство. От Българската стопанска камара се позовават на европейската директива, според която се отчитат и националните критерии като покупателна способност и издръжка на живота, вноски за данъци и социални придобивки, темп на растеж на брутните заплати и производителност на труда.

ИЗБРАНО