Европейският парламент гласува за бюджет на ЕС, надхвърлящ 2 трилиона евро за следващия седемгодишен цикъл. Германия и нейните пестеливи съюзници ще се борят упорито, за да попречат това да се случи.

Преговорите за следващия бюджет на ЕС се разгарят, като евродепутатите и националните правителства се готвят за битка за парите и начина, по който да бъдат изразходвани, пише "Политико".

Във вторник преобладаващото мнозинство от законодателите в ЕС гласува за увеличаване на общия размер на бюджета с 200 милиарда евро, заделяне на повече средства за конкретни програми на ЕС и налагане на нови данъци в целия ЕС срещу технологични гиганти като Amazon и Google.

Германия и нейните пестеливи съюзници отговориха на тези три идеи с познатите отговори: Не, не и не.

Европейският парламент иска да увеличи размера на предложението на Комисията за периода 2028-2034 г., което предвижда разходи в размер на 1,8 трилиона евро в области като субсидии за земеделските стопани, промишлено развитие и програми за международна помощ. Освен това планът на ЕК предвижда около 165 млрд. евро за изплащане на общия дълг, който беше емитиран за финансиране на пакета за възстановяване на ЕС след пандемията от COVID-19 — мярка, която увеличава общия бюджет до 1,984 трилиона евро.

Като призовава за изразходване на повече средства, планът на ЕП извежда бюджета над прага от 2 трилиона евро, без да се включват изплащанията по дълга.

Обичайно е националните столици да отхвърлят исканията на Парламента за допълнителни средства — в крайна сметка по-голямата част от бюджета се финансира от правителствата на ЕС, които имат преимущество в преговорите.

Различното този път е, че напоследък ЕП е известен с твърдата си позиция и бавенето на нещата — за голямо разочарование на националните лидери, пише "Политико".

"В други случаи се приема, че след като Съветът приеме своята позиция, едно телефонно обаждане е достатъчно, за да се уредят нещата в Парламента. Всеки, който мисли, че това е така, не познава много добре този Парламент", казва Ираче Гарсия Перес, лидер на групата на социалистите и демократите, втората по големина в ЕП.

"Никога не подценявайте Европейския парламент", предупреди неговата председателка Роберта Мецола на пресконференция след гласуването, като подчерта, че депутатите няма просто да "одобрят механично" бюджета, предложен от столиците.

Проевропейските партии в Парламента - консервативната Европейска народна партия (ЕНП), Социалистите и демократите, центристката група Renew и Зелените - подкрепиха призива за повече средства за ЕС, за да се справи с предизвикателства като отбраната и конкурентоспособността.

"Вярваме, че не можем да направим повече с по-малко, това е мит. Очевидно мнозинството от членовете могат да гласуват "за" само ако нашите искания бъдат включени в бюджета в задоволителна степен", заяви Зигфрид Мурешан, преговарящ по бюджета от страна на ЕНП.

Но тези призиви останаха без отговор във фискално консервативни страни като Германия и Нидерландия, които настояват за по-малък бюджет.

"Тъжно е да се види, че Европейският парламент иска да се справи с геополитическите и геоикономическите предизвикателства на 21-ви век с бюджетни приоритети, дълбоко вкоренени в миналия век", казва дипломат от ЕС, пожелал анонимност.

Няколко дни преди гласуването в Парламента германският канцлер Фридрих Мерц — чиято страна допринася с една четвърт от общия бюджет на ЕС — отхвърли предложението на ЕК като прекалено голямо. "В момент, когато почти всички държави-членки предприемат най-строги мерки за фискална консолидация на национално равнище, масивното увеличение на бюджета на ЕС, както го предлага Комисията, не се вписва в общата картина", заяви Мерц след срещата на върха на лидерите в Кипър миналата седмица.

Формално Европейският парламент няма голямо влияние върху размера на бюджета, което е прерогатив на лидерите на ЕС.

Теоретично евродепутатите могат да отхвърлят или да потвърдят окончателното споразумение на лидерите със засилено квалифицирано мнозинство — но в миналото те никога не са натискали "ядрения бутон".

Макар че искането на ЕП за 10-процентно увеличение на общия бюджет вероятно никога няма да види бял свят, няколко от неговите искания вероятно ще бъдат приети от правителствата, пише изданието.

Позицията на евродепутатите се ползва с широка подкрепа от страни като Полша, Испания и Италия, които са за голям бюджет със значителни плащания за традиционните бенефициенти, като земеделските стопани и по-бедните региони.

В знак на подкрепа към ЕП по време на срещата на върха в Кипър националните лидери възложиха на ЕК да проучи предложените от Европарламенто нови данъци — известни в брюкселския жаргон като "собствени ресурси", казват трима служители, запознати с дискусиите, цитирани от "Политико".

Членовете на Европейския парламент подкрепиха въвеждането на нови данъци на ниво ЕС върху онлайн хазарта, технологичните гиганти и криптофирмите. Те твърдят, че новите налози ще позволят увеличаване на бюджета, без да се налага да се искат допълнителни вноски от националните правителства.

През юли Комисията предложи пет нови данъка — върху тютюневите изделия, нерециклираните електрически отпадъци, вноса на въглерод, въглеродните емисии и корпоративните печалби — с цел да се съберат допълнителни 65 милиарда евро годишно. Но повечето от тези идеи не успяха да съберат достатъчна подкрепа сред правителствата.

В друго важно развитие лидерите в Кипър поискаха от ЕК да разгледа възможността за отлагане на около 165 млрд. евро от погасяването на общия дълг, който беше емитиран за финансиране на пакета за възстановяване на ЕС след COVID-19, твърдят тримата служители.

Френският президент Еманюел Макрон заяви, че натискът за бързо възстановяване на парите е "идиотски".

Идеята за отлагане на плащанията — на която Германия се противопоставя, но която се подкрепя от Франция и Испания — би била приветствана от много евродепутати, тъй като би освободила повече средства за разходи на ЕС.

Дискусиите в Кипър на практика дадоха старт на по-чувствителната фаза от преговорите по бюджета. Преговорите ще достигнат своята кулминация по време на срещата на върха на лидерите на ЕС през декември 2026 г., която е неофициалният краен срок за постигане на споразумение. "Влизаме в периода на взаимни отстъпки. Това е началото на края", казва втори дипломат от ЕС, цитиран от "Политико".