Долната камара на германския парламент - Бундестагът, одобри пакет от мерки за облекчаване на гражданите и бизнеса заради високите цени на горивата, предизвикани от напрежението в Близкия изток. Сред тях са необлагаем бонус до 1000 евро за работещите и временно намаление на цените на бензина и дизела.

Германският финансов министър Ларс Клингбайл определи решението като важен знак, че държавата подкрепя гражданите в условия на криза, предаде "Ройтерс", цитирана от БТА. Като част от мерките данъкът върху бензина и дизела ще бъде намален с около 17 евроцента на литър за месеците май и юни. Очаква се това да доведе до по-ниски цени на бензиностанциите, въпреки че реалният ефект ще зависи от петролните компании. Германия е сред страните в ЕС с най-голямо поскъпване на горивата от началото на енергийната криза.

Правителството заяви, че ще следи дали търговците действително ще прехвърлят намалението към крайните потребители, а не ще използват мярката за допълнителни печалби. Според Клингбайл за това ще се разчита и на антимонополното законодателство, както и на обществен натиск.

След одобрението в Бундестага мярката за горивата получи подкрепа и от горната камара на парламента. Общата стойност на това облекчение за гражданите и бизнеса се оценява на 1,6 милиарда евро.

Паралелно с това депутатите одобриха и възможност работодателите доброволно да изплащат на служителите необлагаем бонус до 1000 евро като помощ срещу последиците от кризата. Плащанията могат да бъдат правени до 30 юни 2027 година.

Сумите ще бъдат освободени от данъци за работниците, а работодателите ще могат да ги приспадат данъчно. Тъй като бонусът не е задължителен, остава неясно колко компании ще се включат, особено на фона на по-слабата икономическа среда.

Управляващата коалиция изчислява, че тази мярка ще струва поне 2,8 милиарда евро под формата на пропуснати данъчни приходи. За да се подпомогне финансирането ѝ, се очаква още тази година да бъде увеличен данъкът върху тютюневите изделия.

Германия вече прилагаше подобен подход по време на енергийната криза през 2022 година, когато беше въведен необлагаем бонус до 3000 евро след началото на войната в Украйна.

Част от икономистите обаче критикуват сегашните мерки, като смятат, че помощта трябва да бъде по-силно насочена към най-уязвимите домакинства, вместо да е по-широко разпределена.

Ларс Клингбайл се обяви и за въвеждане на данък върху извънредните печалби на енергийните компании, като аргументът му е, че някои дружества печелят от кризата. По думите му вече са проведени разговори с Европейската комисия по темата.

Бизнес организации от своя страна разкритикуваха правителството, че прехвърля част от тежестта за подпомагане на домакинствата върху работодателите.

Според анализатори новата енергийна криза отново изважда наяве слабости в управляващата коалиция на канцлера Фридрих Мерц и показва колко трудно е едновременно да се овладеят високите цени в краткосрочен план и да се провеждат структурни реформи в дългосрочен.

Икономическите сигнали също засилват тревогите. Бизнес доверието в Германия е спаднало през април до най-ниското си ниво от май 2020 година, а германското министерство на икономиката вече намали наполовина прогнозата си за икономически растеж през 2026 година.