17-11-2017 20-11-2018

Български компании вече са заявили интерес към участие във възстановяването на Украйна

За 2023 г. взаимната търговия с Киев е над 1,9 милиарда щатски долара, което е 1,9 на сто от общия стокообмен на страната ни

Снимка: БТА/AП

Български компании вече са заявили интерес към участие във възстановяването на Украйна

08:03 | 23 април 2024 | Редактор : Аделина Томова 31 3765 Снимка: БТА/AП

Членовете на Българо-украинската индустриална камара (БУИК) са готови да се включат във възстановяването на Украйна след края на войната. Камарата, наред с други браншови организации, вече представи на икономическото министерство в България данни за фирми, които са заявили желание да участват в бъдещи търгове. Това каза в интервю за БТА Лилия Иванова, председател на БУИК.

Още по темата

Камарата ще предоставя информация за бъдещи обяви за обществени поръчки в Украйна не само за своите членове, но и за представители на всички фирми в България, желаещи да се включат в подкрепата на следвоенна Украйна, каза Иванова. На 25 април предстои Българо-украински бизнес форум с двустранни срещи, на който една от темите ще бъде възстановяването на Украйна и възможностите, които европейските фондове ще й предоставят за реконструкция на икономиката и инфраструктурата. Българо-украинският бизнес форум ще се проведе както присъствено - в хотел "Хаят Риджънси София", така и онлайн.

"За момента имаме заявки за участие във форума от около 25 компании от Украйна, а от българска страна желание са проявили около 30 компании", каза Иванова. Представители на украинската държава ще разяснят възможностите за инвестиции в Украйна, а българските институции ще презентират нашата страна.

За участие е поканен служебният премиер Димитър Главчев, както и представители на министерствата на икономиката и индустрията, на иновациите и растежа, на енергетиката. "Във форума ще се включат представители на Украинската търговско-промишлена палата и Българската търговско-промишлена палата (БТПП), нашата Камара", каза Иванова.

Членовете на БУИК вече са над 30 и това са предимно компании и организации, работещи в сферата на фармацията, търговията, козметиката, металообработването, адвокатски и консултантски услуги, производство на индустриални масла, разказа председателят на Българо-украинската индустриална камара.

Двустранните икономически отношение между България и Украйна са на задоволително ниво, отбеляза Иванова. Тя съобщи, че за 2023 г. взаимната търговия с Украйна е над 1,9 милиарда щатски долара, което е 1,9 на сто от общия стокообмен на България. Иванова уточни, че тази статистика за стокообмена обхваща само традиционните стоки и услуги. За търговията с оръжие има отделни статистики, с които Камарата не разполага, каза нейният председател. Според Иванова има лек спад в двустранната търговия спрямо 2022 година. "Тя обаче беше с рекордни стойности за последните 10 години по отношение на стокообмена. Това беше в резултат както на увеличените обеми на износа и вноса при някои стоки, така и заради увеличението на цените на част от водещите стоки, като нефтени масла, азотните торове, амоняка. Структурата на стокообмена, не бих казала, че е променена съществено, просто се разменят водещите позиции между първите три групи стоки", каза председателят на Камарата.

Основни водещи стоки в износа от България са отново нефтени масла и масла от битумни материали, минерални и химични торове, медикаменти. При вноса от Украйна са полупродукти от желязо и нелегирани стомани, слънчогледово, шафраново и памучно масло. Това са традиционните продукти, които не бих казала, че са се променили като структура, по-скоро като обеми, изтъкна Лилия Иванова.

По данни на НСИ за първата половина на 2023 г., цитирани от Българската търговско-промишлена палата, в двустранния стокообмен между България и Украйна се отбелязва спад от 14,3 на сто спрямо реализирания през същия период на предходната година. Българският износ за Украйна се е увеличил с 50,6 на сто и е достигнал 537,5 млн. щ. д., а вносът от Украйна в България е възлязъл на 483,5 млн. щ. долара, като регистрира 42 на сто спад спрямо първото полугодие на 2022 г.

Един от основните проблеми пред бизнеса от двете страни е затрудненото преминаване на стоки през ГКПП - Русе. "Заради войната на този граничен пункт се увеличи може би четири пъти стокообменът и по тази причина ние настоявахме да се предприемат мерки от властите в България, респективно и от Румъния за облекчаване на трафика, тъй като по данни на превозвачите камионите и тировете чакат между 3 и 5 дни", каза Иванова. Тя съобщи, че са отправени писмени запитвания по този въпрос до министрите на икономиката и индустрията, на транспорта, на вътрешните работи и на финансите, но за момента няма отговор.