Повече от три години след оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз, по-известно като Брекзит, вече имаме известна яснота как решението е повлияло на ключови аспекти на българо-британските икономически отношения. По-конкретно, тук разглеждаме промените в инвестициите, търговските стоки, миграцията, туризма, правоприлагането и социалната сигурност и външната политика.

Пост-брекзит периодът съвпада и с пандемията COVID-19, която е в пика си през 2020 и 2021 г. Тя има своето отражение върху световните пазари и мобилност, което закономерно въздейства на стопанските отношения между България и Великобритания. Пандемията се изрази в намалено движение на хора, свиване на търговията със стоки и ниски нива на туризъм и инвестиции, които бяха наблюдавани в целия свят - всичко това трябва да се отчита при опитите да се отграничи специфичният ефект на Брекзит

Инвестиции

По данни на Българската народна банка, Обединеното кралство е десетият най-важен пряк чуждестранен инвеститор в България с 2,385 млрд. евро към края на 2023 г., намаляли от 2,448 млрд. през 2019 г. Няма съществено отклонение от средното ниво на британските инвестиции за последните 10 години, което е 2,306 млрд. евро. Иначе казано, не наблюдаваме някаква значителна промяна, провокирана от Брекзит, което най-вероятно се дължи на дългосрочния характер на повечето инвестиции. (1)

Търговия със стоки

На 1 май 2021 г. влезе в сила Споразумението за търговия и сътрудничество между ЕС и Обединеното кралство. Въпреки че стойността на обмена е намаляла спрямо отчитаната преди Брекзит, членките на ЕС продължават да получават преференциално отношение с условия за (относително) свободна търговия и лоялна конкуренция, които надхвърлят обичайните. Двете страни са се съгласили да поддържат нулеви мита и нулеви квоти за стоките, които съответстват на определени правила за произход и отговарят на регулаторните изисквания на страната-вносител за целите на безопасността, здравето и други цели на обществените политики. (2)

Българският износ към Великобритания е на стойност 720 милиона евро през 2023 г., което показва минимален ръст спрямо 2019 г., когато той е бил 700 млн. евро. Известен спад се наблюдава при вноса от Обединеното кралство от 461 млн. евро през 2019 г. до 401 млн. евро през 2023 г. Въпреки Брекзит, има дългогодишна тенденция износът да се увеличава, а вносът - да намалява. Например през 2013 г., износът е бил на стойност 469 млн. евро, а вносът - 382 млн. евро.

Разглеждайки разпределението на отделните стоки за износ, не забелязваме рязка промяна във водещите сектори между 2019 и 2023 г. По износ продължават да водят електрическите съоръжения на стойност 62 млн. евро, спандала от 67 млн. евро непросредствено преди Брекзит. За сметка на това, има значително нарастване на износът ни на маслодайни семена и плодове, машините и оборудването и резервните части, мед и медни продукти, части за летателни апарати и др.

При вноса ситуацията не изглежда по-различно, тъй като не забелязваме значително преразпределяне при водещите типовете вносни стоки. Водещ внос от Обединеното кралство през 2023 г. е този на машини и оборудване, гонещ стойност от 114 млн. евро, следвани от превозните средства и техни части (различни от железопътен транспорт или трамваи) на стойност 50 млн. евро.

Важно е да се отчитат не само преките (т.е. двустанните между България и Великобритания) ефекти върху търговията, а също и тези на Кралството с ЕС. Във все по-интегрираната глобална икономика българските производители често са доставчици на други европейски предприятия, правещи бизнес с Острова, или доставчиците, внасящи в България, на свой ред могат да ползват британски или алтернативни партньори, и т.н. В този дух търговията със стоки между Кралството и ЕС също е важна за България. Обединеното кралство внася стоки на стойност 297 млрд. евро от ЕС през 2023 г., което се равнява на нивото от 2017 г. С известни девиации в диапазона на 306 и 250 млрд. евро (особен спад по време на пандемията), вносът от ЕС е сравнително стабилен. По повод износа от Великобритания към ЕС - той е на стойност 204 млрд. евро през 2023 г., което е по-високо от обичайните средни нива от около 185 милиарда. за последните 11 години. Можем да заключим, че търговията между ЕС и Острова се е увеличила и в двете посоки спрямо времето преди Брекзит. Важен фактор е рязко нарастналият износ на Кралството през 2021 и 2022 г. на минерални горива и техни продукти и машините и оборудването, до голяма степен повлиян от войната в Украйна. (3)

Миграция

След Брекзит виждаме спад на ЕС мигрантите във Великобритания и увеличаване на тези, идващи от извън Съюза. Това се дължи на затрудняването и поскъпването на работата и образованието в Обединеното кралство за гражданите на ЕС, заради новопоявилата се нужда от визи. Допълнително, Обединеното кралство не е предвидило каквато и да е разпоредба за мобилността или улесняване на краткосрочните и дългосрочните престои на Острова. Въпреки това, българските граждани в Англия и Уелс са 150 хил. по данни от Преброяването през 2021 г. Това са данни противоречащи на тези от британския статистически институт (Office for National Statistics), който твърди, че българските граждани, пребиваващи в Обединеното кралство, са намалели от приблизително 121 хил. през 2019 г. до 79 хил. през 2023 г., като 2019 г. е исторически най-високата стойност. Отделно от това, българското Министерство на външните работи твърди, че по неофициални данни, българската общност в Кралството днес надхвърля 400 хил. души.

Цялостно това е информация, която е изключително трудна са събиране по методологически причини. Примерно, има българи, които имат статут по условията след Брекзит, поставени от Кралството (т.нар. Presettlement status), но биват преброявани и в България, или пък на нито едно от двете места. Също не знаем техните деца на кое място са отчетени към момента на събиране на данните, и т.н.

Можем да хипотезираме, че точно заради новопоявилите се затруднения с пребиваването на Острова, много българи са се преместили там, за да са навреме за крайния срок за вземане на статус преди Брекзит.Интересно е, че според информацията от Преброяването през 2021 г. само 45% от жените и 36% от мъжете българи, живеещи в Англия и Уелс, имат висше образование. (4)

Туризъм

Българите все още не се нуждаят от визи за туристическо пътуване, тъй като Обединеното кралство разрешава безвизови посещения до 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период. По данни на НСИ през 2023 г. над 194 хил. Българи са посетили Острова, основно с цел екскурзия. Любопитно е, че голяма част от пътуванията са с цел "други" по категоризацията на НСИ, което най-вероятно е обяснено или с посещенията на роднини и приятели живеещи там, или това представляват сезонните работници.

Традиционно, британските туристи проявяват интерес към морски и планински почивки, ски туризъм, обиколни и комбинирани опознавателни турове, български балнеоложки центрове. Според данни от Министерството на туризма и НСИ, британските туристи в България са намалели през 2023 г. спрямо 2019 г., като естествено забелязваме резки спадове през 2020 и 2021 г. заради пандемията. За сравнение, според данните на НСИ през 2018 г. посещенията на британци в страната са били 424 хиляди на фона на 371 хиляди десетилетие по-рано. Това означава, че през 2023 г. наблюдаваме брой на британските туристи у нас, по-нисък от реализирания през 2008 г. Въпреки това британците са били на девето място през 2023 г. в класацията, между Република Северна Македония и Израел.

Възможно е туризмът от Обединеното кралство да спада основно заради неблагоприятната икономическа динамика в страната, съчетана с повишаването на цените в България. Британците са изправени пред повишаващи се разходи за издръжка на живота, което със сигурност указва съпротивление на възможността за пътуване, особено за гражданите с ниско и средно ниво на доходи, които са традиционните досега посетители на България. (5)

Правоприлагане и социална сигурност

Тясното сътрудничество между държавите членки на ЕС и на Обединеното кралство продължава по наказателно-правните и гражданскоправните въпроси между националните полицейски и съдебни органи. По същество, стандартите за върховенство на закона и защита на данни на Великобритания са равностойни на тези на ЕС. Споразумението на ЕС и Великобритания съдържа редица мерки за координация на социалната сигурност за временно пребиваващите на Острова ЕС граждани. Гарантирано е координирането на социално-осигурителните обезщетения. Иначе казано, за всеки човек се отнася само една законодателна система, за да се избегне плащането на двойни вноски или пък липсата на всякаква социална закрила. Обезщетенията, непокрити от Споразумението, са семейните и дългосрочните грижи. (6)

Външна политика и сигурност

Както бе очаквано, Обединеното кралство не изяви желание да преговаря с ЕС по въпросите за външна политика, сигурност и отбраната, което означава, че от 2021 г. насам няма изграден механизъм за координация между нас и тях. Това включва мерки от всякакъв характер, например санкции на трети страни или замразяването на валутни резерви, каквито видяхме срещу Русия в последните две години. Въпреки липсата на формална уредба, Обединеното кралство, заедно със САЩ и Канада, често са в такт с ЕС за подобни ограничения.

Към момента не се откроява няма драматична промяна в отношенията на България и Обединеното кралство след Брекзит. Показателите за търговията и инвестициите засега следват дългосрочните тенденции. Потенциална разлика има в миграцията, заради цялостното затрудняване на ЕС граждани да пребивават на Острова след Брекзит, но точното преброяване е много трудно поради липса на официални данни и заради всички неофициално пребиваващи. България е от страните, които са сравнително малко изложени на напрежение от Брекзит в сравнение с други икономики в ЕС, върху които напускането има далеч по-дълбоко отражение като например Нидерландия, Германия или Франция. (7)

(1) Информация от БНБ

(2) Информация от Европейската комисия и Министерството на външните работи

(3) Статистически данни от trademap.org.

(4) Информация от Министерството на външните работи, Университета в Оксфорд и британския Национален статичстически институт

(5) Информация от Министерството на туризма, НСИ и британската Национална статистическа служба.

(6) Информация от Министерството на външните работи и Европейската комисия

(7) Информация от Съвета на Европейския съюз (https://www.google.com/url?q=https://commission.europa.eu/strategy-and-policy/relations-non-eu-countries/relations-united-kingdom/eu-uk-trade-and-cooperation-agreement_bg%23ref-%25D1%2581%25D0%25BF%25D0%25BE%25D1%2580%25D0%25B0%25D0%25B7%25D1%2583%25D0%25BC%25D0%25B5%25D0%25BD%25D0%25B8%25D0%25B5-%25D0%25B7%25D0%25B0-%25D1%2581%25D0%25B2%25D0%25BE%25D0%25B1%25D0%25BE%25D0%25B4%25D0%25BD%25D0%25B0-%25D1%2582%25D1%258A%25D1%2580%25D0%25B3%25D0%25BE%25D0%25B2%25D0%25B8%25D1%258F&sa=D&source=docs&ust=1721235708244232&usg=AOvVaw3of0KJrL21pIJHWcDTUeva и https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/sanctions-against-russia/sanctions-against-russia-explained/).


Статията от бюлетина на ИПИ е публикувана ТУК >>