Асен Василев: С инфлацията сме извън критерия за еврозоната, но разликата с ЕС се свива
България започва да показва модерното, което се търси по целия свят, и високата добавена стойност, която също се търси, каза в Солун министърът на финансите
Работим много активно с гръцката страна за двата ни основни приоритета - влизането на България в Шенген, което ще направи много по-лесно придвижването на стоки и на хора, и бизнесът ще бъде много облекчен, и влизането на България в еврозоната.
Това каза министърът на финансите Асен Василев в блицинтервю за БТА след откриването на българската палата на Солунския международен панаир, в което той участва заедно с министъра на икономиката и индустрията Богдан Богданов и министъра на икономиката и финансите на Гърция Константинос Хадзидакис. Тази година България е почетна страна на изложението, което започна вчера и ще продължи до 17 септември.
"Подкрепата на Гърция е изключително силна и за двата процеса. С гръцките колеги работим много добре по това да подобрим обмена на данни между Националната агенция за приходите и гръцката приходна агенция на ниво фактура. Целта е проследимост и да няма избягване на данъци и от двете страни", съобщи още Асен Василев.
Той посочи, че в следващите два месеца има няколко ключови срещи, свързани с процеса по присъединяване на България към еврозоната.
"Виждаме, че се изпълняват основните условия, които са свързани с бюджетния дефицит - нямаме проблеми, с дълга нямаме проблеми. С инфлацията все още сме извън параметъра, но започва да се свива разликата между България и Европейския съюз, така че очаквам един плавен процес, който да продължи активно", коментира министърът.
- Разговаряхте с част от българския бизнес, който участва на Солунския международен панаир, какво е Вашето впечатление до момента от панаира и българското представяне?
- Това, което виждам, е наистина модерното лице на България. Тук са ИТ индустрията, дроновете, Институтът за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии "Инсайт", производството на машини, на електрически камиони - "Милара", по-иновативната част от хранително-вкусовия сектор с интересни добавки, чайове и др.
България започва да показва модерното, което се търси по целия свят, и високата добавена стойност, която също се търси по целия свят.
- В изказванията при откриването на българската палата бeше откроено високото ниво на двустранните отношения, как работите като министър на финансите с гръцкия си колега?
- С него (Константинос Хадзидакис - бел. реп.) се познаваме от миналата година, когато беше и министър на енергетиката. Сътрудничеството между България и Гърция още от миналата година е на изключително високо ниво. Успяхме да свържем и надградим свързаността на двете енергийни системи. Повиши се електроенергийният капацитет, с пускането на българо-гръцката връзка се подобри свързаността в областта на природния газ.
В момента обсъждаме проекти, с които да надградим свързаността за петролните продукти. Следващата стъпка, по която работим, е да се надгради транспортната свързаност между България и Гърция, и тук не говорим само за пътища, а и за железопътна връзка, която да продължи и в посока Румъния, и в посока Европа.
Работим много активно с гръцката страна за двата ни основни приоритета - влизането на България в Шенген, което ще направи много по-лесно придвижването на стоки и на хора, и бизнесът ще бъде много облекчен, и влизането на България в еврозоната.
- Разчитаме ли на подкрепата на Гърция за това?
- Подкрепата на Гърция е изключително силна и за двата процеса. С гръцките колеги работим много добре по това да подобрим обмена на данни между Националната агенция за приходите (НАП) и гръцката приходна агенция на ниво фактура. Целта е проследимост и да няма избягване на данъци и от двете страни.
- Имате ли добри новини около процеса на присъединяване на България към еврозоната?
- Процесът върви добре. Имаме няколко ключови срещи, които трябва да се случат в следващите два месеца. Виждаме, че се изпълняват основните условия, които са свързани с бюджетния дефицит - нямаме проблеми, с дълга нямаме проблеми. С инфлацията все още сме извън параметъра, но започва да се свива разликата между България и Европейския съюз, така че очаквам един плавен процес, който да продължи активно.
Усилията, разбира се, трябва да бъдат насочени в посока институционално укрепване на противодействието на прането на пари, на всички проблеми, свързани с институционалната рамка, които биха могли да възникнат.